Т ова е водоем, който всява страх и вдъхновява моряците в еднаква степен. 966 км открито море и едни от най-суровите условия на планетата - а в края ви очаква също толкова негостоприемна земя от сняг и лед.
"Най-страховитият участък от океана на планетата - и с право", пише Алфред Лансинг за плаването на изследователя Ърнест Шакълтън през 1916 г. през него с малка спасителна лодка. Това, разбира се, е Протокът Дрейк, който свързва южния край на южноамериканския континент с най-северната точка на Антарктическия полуостров.
Някога Дрейк е бил запазена територия на изследователите и морските кучета, а днес той е страшно предизвикателство за все по-голям брой пътешественици до Антарктида - и не само защото преминаването му отнема до 48 часа. За мнозина възможността да се похвалят, че са оцелели в "Дрейк шейк", е част от привлекателността на пътуването до "белия континент".
Но какво причинява тези "трусове", които могат да доведат до вълни с височина 15 м, които блъскат корабите? И как моряците се ориентират в най-дивите води на планетата?
Оказва се, че за океанографите Дрейк е очарователно място заради това, което се случва под повърхността на тези бушуващи води. А за капитаните на кораби това е предизвикателство, към което трябва да се подхожда със здравословна доза страх.
A sunny day in the Drake Passage #DrakePassage #Oceanography #Antarctica #NationalGeographicResolution #LindbladExpeditions pic.twitter.com/n1cpTQzp7A
— Catherine Colello Walker (@CapComCatWalk) February 12, 2024
Най-силните бури в света
Дрейк, който е широк около 966 км и дълбок до 6 000 метра, обективно представлява огромен воден басейн. За нас това е така. За планетата като цяло - по-малко.
Антарктическият полуостров, който туристите посещават, дори не е същинска Антарктида. Това е изтъняващ полуостров, който се върти на север от огромния континент Антарктида и достига до южния край на Южна Америка - двете части сочат една към друга, малко като тектонична версия на "Сътворението на Адам" на Микеланджело в Сикстинската капела.
Това създава ефект на притискане, при който водата е притисната между двете земни маси - океанът се надига през пролуката между континентите.
"Това е единственото място в света, където тези ветрове могат да се разпространят по цялото земно кълбо, без да се удрят в сушата - а сушата има склонност да потиска бурите", казва океанографът Александър Бреърли, ръководител на отдела за открити океани в Британската антарктическа служба.
Ветровете са склонни да духат от запад на изток, казва той, а географските ширини от 40 до 60 са известни със силните си ветрове. Оттук идват и прозвищата им "ревящи четиридесет", "яростни петдесет" и "крещящи шестдесет" (Антарктида официално започва на 60 градуса).
Но ветровете се забавят от земната маса - ето защо атлантическите бури обикновено се разбиват в Ирландия и Обединеното кралство и след това отслабват, докато продължават на изток към европейския континент.
Без суша, която да ги забави на географската ширина на Дрейк, ветровете могат да обикалят земното кълбо, да набират скорост и да се блъскат в кораби.
"В средата на протока Дрейк ветровете може да са прехвърлили хиляди километри до мястото, където се намирате. Кинетичната енергия от вятъра се превръща във вълни и се натрупва в буреносните вълни", казва Бреърли. Те могат да достигнат до 15 метра, казва той. Но преди да се разтревожите, знайте, че средната височина на вълните на Дрейк е доста по-малка - 4-5 метра. За сравнение, това е два пъти повече, отколкото в Атлантическия океан.
И не само ветровете правят водите бурни - Дрейк е основно една голяма вълна от вода.
"Южният океан като цяло е много бурен, но в Дрейк наистина се стига до притискане на водата между Антарктика и южното полукълбо. Това засилва бурите, когато те преминават през него", добавя той. Бреърли нарича това "ефект на фунията".
След това се появява и скоростта, с която водата преминава през него. Дрейк е част от най-обемното океанско течение в света, като в секунда в него текат до 150 милиона кубични метра. Притиснато в тесния проход, течението се усилва, като се движи от запад на изток. Бреърли казва, че на повърхността това течение е по-слабо забележимо - само няколко възела - така че няма да го усетите на борда.
"Но това означава, че ще пътувате малко по-бавно", казва той. За океанографите Дрейк е "очарователно място", добавя той.
Под повърхността се намират така наречените от него "подводни планини", а огромното течение, което се промъква през (сравнително) тесния проход, кара вълните да се разбиват в тях под водата. Тези "вътрешни вълни", както ги нарича той, създават вихри, които пренасят по-студена вода от дълбините на океана по-нагоре - важно за климата на планетата.
"Вълнението не е само на повърхността, макар че очевидно това се усеща най-много, а всъщност е вълнение по целия воден стълб", казва Бреърли, който редовно прекосява Дрейк с изследователски кораб. Страхува ли се? "Не мисля, че някога съм изпитвал истински страх, но може да бъде много неприятно от гледна точка на това колко е бурно", казва той откровено.
The thing that terrifies me about an Antarctica trip one day is the Drake Passage. This treacherous place can be calm and breezy or shaky and wavy!https://t.co/fPEENROhYD pic.twitter.com/tyvp6rl99j
— World Wide Honeymoon (@wwhoneymoon) February 6, 2024
Страхът поражда страх
Още едно ключово нещо, което прави Дрейк толкова страшен: нашият страх от самия Дрейк.
Бреърли посочва, че до откриването на Панамския канал през 1914 г. корабите, които са пътували от Европа към западното крайбрежие на Америка, е трябвало да заобикалят нос Хорн - южния край на Южна Америка - и след това да се изкачват по тихоокеанското крайбрежие.
"Да речем, че превозвате стоки от Западна Европа до Калифорния. Трябва или да ги разтоварите в Ню Йорк и да прекосите САЩ, или да изминете целия път", казва той. Не само големите товарни кораби, но и пътническите кораби минават по същия маршрут.
В края на нос Хорн дори има паметник в памет на повече от 10 000 моряци, за които се смята, че са загинали по време на пътуването.
"Маршрутите между южната част на Южна Африка и Австралия, или Австралия или Нова Зеландия до Антарктида, всъщност не лежат на нито един от основните морски пътища. Причината, поради която през вековете са се страхували толкова много, е, че Дрейк е мястото, където корабите наистина трябва да преминат. Другите части [на Южния океан] могат да бъдат избегнати", казва Бреърли.
Crossing the Drake Passage on the @LindbladExp National Geographic Resolution. pic.twitter.com/61HrrslN4n
— Stephen Fisher (@SeaSpitfires) February 12, 2024
"Океанът е по-силен от нас"
Навигацията в Дрейк е изключително сложна задача, която изисква смирение и известна доза страх, казва капитан Станислас Деворсин, един от тримата капитани на Le Commandant Charcot, полярен кораб на компанията за приключенски круизи Ponant.
"Трябва да имаш здравословен страх. Това е нещо, което ви държи съсредоточени, бдителни, чувствителни към кораба и времето. Трябва да сте наясно, че може да е опасно - че никога не е рутинно", казва той за Дрейк.
Деворсин дебютира на Дрейк като капитан преди повече от 20 години, когато отплава с ледоразбивач, пълен с учени, към Антарктида за изследователски стаж.
"Имахме много, много бурно море - повече от 20 метра вълни. Беше много ветровито, много бурно", казва той. Не че клиентите на Ponant се сблъскват с нещо подобно. Деворсин бърза да подчертае, че нивата на комфорт за изследователски кораб - и условията, при които той ще плава - са много различни от тези за круиз.
"Ние сме изключително предпазливи - океанът е по-силен от нас. Не сме в състояние да плаваме в ужасно време. Отиваме в бурно море, но винаги с голям запас от безопасност", казва той.
Дори и с този допълнителен запас от безопасност обаче той признава, че прекосяването на Дрейк може да бъде коварно преживяване.
"Може да бъде много бурно и много опасно, затова внимаваме особено много. Трябва да изберем най-подходящото време за прекосяване на Дрейк. Трябва да адаптираме курса си - понякога не се движим в крайната посока, а променяме курса, за да имаме по-добър ъгъл с вълните. Можем да намалим скоростта, за да оставим пред себе си път на ниско налягане, или да ускорим, за да го подминем, преди да пристигне", казва той.
What is Drake Passage and why is it so scary?
— News9 (@News9Tweets) February 14, 2024
Read: https://t.co/tHiqWQ7RmM#DrakePassage pic.twitter.com/r39P3qNAKe
"Дрейк шейк" и счупените плочи
Разбира се, всеки път, когато се качвате на кораб - независимо дали става дума за обикновен ферибот или за луксозен круиз - екипажът вече е планирал щателно пътуването, проверявайки всичко - от времето до приливите, отливите и теченията. Но планирането на пресичането на Дрейк е на съвсем ново ниво.
Той казва, че прогнозите за времето са се подобрили през двете десетилетия, изминали от първото пътуване на Деворсин, и в наши дни екипажът започва да планира пътуването, докато пътниците от цял свят се отправят към Южна Америка.
Понякога те тръгват късно, а понякога се връщат по-рано, за да избегнат лошото време. Деворсин - който пътува на връщане около шест до осем пъти годишно - изчислява, че необичайно спокойният ефект ("Дрейк лейк") се случва веднъж на всеки 10 пътувания, а особено тежките условия ("Дрейк шейк") - веднъж или два пъти на всеки 10 пътувания.
Разбира се, той знае какво го очаква много преди пътниците да се качат на кораба.
"Гледаме напред, за да имаме най-добрия вариант за преминаване. Обикновено гледам времето 10 дни или седмица преди това, за да имам представа какво може да бъде. След това проверявам прогнозата по веднъж на ден, а два или три дни преди отпътуването започвам да я гледам по два пъти на ден. Ако ще е труден преход, гледам на всеки шест часа. Ако трябва да коригирате времето на тръгване, тогава я гледате много внимателно, за да сте много точни", казва той.
Неговият запас от сигурност означава, че той изчислява маршрут, който ще ви преведе не само живи, но и възможно най-удобно. Като чува анекдот за счупени съдове и мебели на друг оператор, той въздъхва: "Това е твърде далеч за мен."
"Преди да имаш какъвто и да е проблем с бурята, трябва да поддържаш удобен кораб. Резервът за безопасност е да сме сигурни, че гостите ще се насладят на престоя си в Антарктида и че няма да се обърнем, защото имаме проблем... например ранени хора", казва той.
При екстремни условия той поръчва допълнителни съвети за времето от централата на Ponant, но ако си представяте персонала на мостика, който отчаяно търси съвети по радиото, докато вълните блъскат кораба, помислете отново.
"Никога не би се случило да сме в средата на Дрейк с лоши условия и да се нуждаем от помощ от централата, защото това би означавало, че нямаме никакъв запас от сигурност преди отплаване. Когато пресичаме и ще бъде предизвикателство, имаме голям запас от безопасност и корабът изобщо не е в опасност", казва Деворсин .
През цялото време на прехода те поддържат връзка с щаба с помощта на сателитни антени на високо ниво, като при необходимост имат както сателитен, така и радиоподкрепа - Деворсин казва, че не може да си представи някога да загуби връзка, независимо от времето.
We are officially in the Drake Passage (confluence of the Atlantic, Pacific and Southern Oceans). It is considered the roughest area of ocean in the world, but it’s pretty mild today. pic.twitter.com/Ux6dzc3duP
— Kristen (@KStashMD) February 8, 2024
Опасна тръпка
Деворсин, който сега прекарва 90% от времето си в плаване в полярни води, се чувства като у дома си на Дрейк.
"Когато бях малък, четях книги за морските приключения на моряци и полярни герои. Привличаха ме трудните неща - харесвам предизвикателствата. Ето защо последвах пътя, за да мога да плавам в тези райони", казва той.
Първият му опит в този район е "състезанието около света" с ветроходна лодка, когато като млад се отправя на юг от родната си Франция и заобикаля нос Хорн.
"Това беше моята мечта, защото е трудно, опасно и предизвикателно", казва той.
Той не е единственият. Някои гости са привлечени от пътуванията до Антарктида заради трудното пътуване.
"Предполагам, че [те] са привлечени от тези райони [на Южния океан], защото е диво, може да е сурово и е уникално преживяване да отидеш там", казва той.
Не всички обаче са търсачи на силни усещания. Като управляващ директор на Mundy Adventures, агенция за приключенски пътувания, Едуина Лонсдейл работи с клиенти, които вече са свикнали с дискомфорта, но казва, че прекосяването на Дрейк е "тема за разговор" по време на резервациите.
"Това е нещо, което бихме повдигнали, за да сме сигурни, че хората са напълно наясно какво купуват. Пътуването до Антарктида е огромна инвестиция - трябва да се обсъди всеки аспект и да се уверите, че нищо не е абсолютно забранено", казва тя.
Лонсдейл съветва пътниците, които се притесняват да не се почувстват зле, да изберат внимателно кораба си. В миналото плавателните съдове, които се отправят към Антарктида, обикновено са неудобни метални кутии, създадени да издържат на тежки удари. Но през последните години компаниите въведоха по-технически усъвършенствани плавателни съдове: като Le Commandant Charcot, който при дебюта си през 2021 г. беше първият в света пътнически кораб с корпус от полярен клас 2 - което означава, че може да навлиза по-дълбоко и по-навътре в леда в полярните региони.
Два от корабите на Aurora Expeditions, Greg Mortimer и Sylvia Earle, използват патентован обърнат нос, проектиран да се плъзга леко по вълните, намалявайки ударите и вибрациите и подобрявайки стабилността, вместо да "пробива" водата, както прави обикновената форма на носа, която кара носа да се люлее нагоре-надолу.
Лонсдейл казва, че колкото по-фантастичен е плавателният съд и предложенията на борда, толкова повече неща ще ви разсейват, ако настъпи лошо време. По-новите лодки често имат по-просторни помещения и по-големи прозорци, за да можете да наблюдавате хоризонта, което помага за намаляване на морската болест. Ако бюджетът позволява, тя казва, че трябва да резервирате апартамент - така не само ще получите повече пространство, но и (вероятно) ще имате прозорци от пода до тавана.
Но един съвет - тя препоръчва внимателно да се избере не само подходящият за вас оператор, но и самият кораб.
"Това, че дадена компания има флот с много модерен кораб, не означава, че целият флот ще бъде такъв", казва тя.
Embark on a real-life Sindbad journey in Antarctica's Drake Passage.
— DXB News Network (@dxbnewsnetwork) February 7, 2024
.
Read Full News: https://t.co/KzMftQyVa7
.#DrakePassageAdventure #AntarcticJourney #SindbadAdventure #dxbnewsnetwork #breakingnews #headlines #trendingnews #dxbnews #dxbdnn pic.twitter.com/1idd8nweC8
"Действайте, преди да започнете да изригвате"
И така, победили сте страховете си, резервирали сте билет и сте напът да отплавате. Лоши новини: капитанът предрича разтърсване на Дрейк. Какво да правим?
Надяваме се, че сте дошли подготвени. На повечето кораби се предлагат джинджифилови бонбони по време на лошо време, но си носете свои, както и всички лекарства против морска болест, които искате да вземете. Някои пътници се кълнат в акупресурните "семена": малки шипове, прикрепени към ушите ви с лепенка, предназначени да стимулират акупунктурните точки. Някои кораби предлагат акупунктура на борда; алтернативно можете да си я направите предварително, тъй като семената действат известно време.
Основните съвети на Деворсин са да гледате към хоризонта, да се държите за парапета, когато се разхождате, да внимавате около вратите и "да не скачате от леглото".
Джейми Лафърти, фотограф, който води екскурзии по време на антарктическите круизи, казва, че от 30-те си прехода "имах един, при който имах чувството, че ще падна от леглото, и това беше вторият път, през 2010 г., когато имаше много повече догадки. Преминаването през Прохода на Дрейк е много, много по-благоприятно, отколкото беше преди, благодарение на точността на съвременните модели за прогнозиране и стабилизаторите на по-модерните круизни кораби. Това не означава, че ще е гладко, но е значително по-малко хаотично и непредсказуемо, отколкото беше преди."
Неговият най-добър съвет е: "Вземете лекарства за морска болест, преди да излезете в открито море - когато започнете да изригвате, таблетките няма да ви бъдат от полза."
Уорън Кернс, старши изследовател в Института за полярни науки към Националния съвет за научни изследвания на Италия, има малко допълнителна помощ.
"Единственото нещо, което ми действа, е да отида при корабния лекар за лепенка със скополамин. Толкова е бурно, че нормалните хапчета за морска болест са само за да ме закарат до лазарета", казва той. Макар че на него му е по-зле от средностатистическия турист - при пътуванията до Антарктида изследователските им кораби трябва да спират с часове, за да вземат проби.
"Вълните идват от всякакви посоки, тъй като двигателите го държат на място. Когато сте на ход, движението е много по-правилно", казва той.
Лонсдейл казва, че е важно да не се борите, ако се чувствате зле: "Просто си легнете." Но също така, казва тя, не го очаквайте: "Може да е спокойно. Може да не се чувствате зле."
Тя казва, че хората страдат по различен начин от морска болест.
"В Тихия океан вълните са много дълги и бавни, а при пресичането на Ламанша [между Великобритания и Франция] те са доста бурни. Много хора казват, че прекосяването на Дрейк в много бурно време е достатъчно неравномерно, за да не се разболеят изобщо", обяснява тя.
Помнете, че както и да се чувствате, вие сте в безопасност.
"Корабите, които се занимават с това, имат изключително високо ниво на безопасност", казва Лонсдейл. Като прибавим и предпазните маржове, които са вградени в кораби като Devorsine, се оказваме в неприятна, но не и опасна територия.
И ако всичко друго се провали, не забравяйте защо сте там.
"Мотивацията и вълнението от откриването на тези географски ширини са много важни, за да се преборите с морската болест", казва Деворсин. Лонсдейл е съгласен.
"Ако отивахте на Луната, щяхте да очаквате, че пътуването ще бъде неудобно, но щеше да си заслужава. Просто трябва да си помислите: "Това ми е необходимо, за да стигна от един свят до друг", казва тя.
