З ейнала дупка остава на малък остров в Тихия океан, след като американските военни извършват ядрен взрив с мощност 18 килотона през 1958 г., известен като теста „Cactus“.
След експлозията на остров Рунит в Маршаловите острови военните запълват кратера със замърсена почва и отломки, създавайки „гробница“ от ядрени отпадъци, известна днес като Купола Рунит (Runit Dome).
Почти 50 години след изграждането на купола експертите са загрижени, че пукнатини в бетонното покритие на радиоактивното депо показват колко уязвим е обектът спрямо покачващото се морско равнище, което настъпва към бреговете на тесния остров.
Куполът с ширина 115 метра, изграден между 1977 и 1980 г. като част от военни усилия за почистване, се намира над повече от 120 000 тона материали, замърсени от американските ядрени тестове в атола Еневетак, включително смъртоносни количества плутоний.
Куполът е бил замислен като временно решение за съхранение на материалите, останали след ядрените тестове, някои от които са надвишавали мощността на бомбите над Хирошима и Нагасаки до 1000 пъти.
Но от изграждането му насам подпочвени води са проникнали в кратера, който няма защитна облицовка, а под него има слой от порест коралов седимент. Засега това е основният източник на течове, но има опасения, че частите на купола, които трябва да останат над морското равнище, няма да се задържат над водата още дълго.
През 2020 г., след мащабен доклад на Los Angeles Times, експертът по морска радиоактивност от Института „Уудс Хол“ Кен Бюселър посочва, че радиоактивните течове от Купола Рунит засега са „относително малки“, в интервю за списанието на института.
„Докато плутоният остава на място под купола, той няма да бъде голям нов източник на радиация за Тихия океан“, казва Бюселър пред журналиста Евън Лубофски от Los Angeles Times.
„Но много зависи от бъдещото покачване на морското равнище и от това как неща като бури и сезонни високи приливи влияят върху движението на водата в и извън купола. В момента това е малък източник, но трябва да го наблюдаваме по-редовно, за да разберем какво се случва и да предоставяме данните директно на засегнатите общности в региона“, добавя той.
Химикът от Колумбийския университет Ивана Николич-Хюз участва в продължаващи изследвания върху устойчивото замърсяване на Маршаловите острови след ядрените тестове и наскоро заявява пред журналиста Кайл Еванс от Австралийската радиоразпръсквателна корпорация, че лично е видяла пукнатините в купола, докато е вземала почвени проби на острова през 2018 г.
В своите изследвания Николич-Хюз установява повишени нива на радиация и значителни количества от пет радионуклида в почвени проби от острова извън купола.
Това може да е доказателство, че ядрената „гробница“ протича – макар че може да е и резултат от хаотичния характер на почистващите дейности, при които значително количество отпадъци също е било изхвърлено в лагуната.
Какъвто и да е случаят, наличието на плутоний-239, компонент на ядрените оръжия, който остава опасен повече от 24 000 години, поражда сериозни опасения относно уязвимостта му към покачващото се морско равнище и климатичните промени.
„Като се има предвид, че морското равнище се покачва и има индикации, че бурите се усилват, се притесняваме, че целостта на купола може да бъде застрашена. Рунит се намира на около 20 мили (32 километра) от мястото, където живеят хората, а те използват лагуната, така че последиците могат да бъдат опустошителни“, казва Николич-Хюз пред Еванс.
През 2024 г. Националната лаборатория „Пасифик Нортуест“ към Министерството на енергетиката на САЩ провежда изследване за потенциалните въздействия на климатичните промени върху обекта Купола Рунит, като установява, че щормовите вълни и постепенното покачване на морското равнище наистина ще бъдат основният фактор за разпространението на радионуклиди в атола.
По-голямата част от остров Рунит се намира едва на 2 метра над морското равнище. Погледнато отгоре, лесно може да се си представи какъв ефект би имал само 1 метър допълнително покачване на водата върху атола и рушащата се ядрена „гробница“ на остров Рунит. Това е нивото на покачване на морското равнище, което климатолозите прогнозират за Маршаловите острови до 2100 г.
Николич-Хюз и нейният колега изследовател Харт Рапапорт вече са призовавали Съединените щати да поемат отговорност за правилното почистване на ядрените отпадъци на островите като част от гарантирането на безопасно бъдеще за жителите на Маршаловите острови.
Както заяви специалният докладчик на ООН Паула Гавирия Бетанкур още през 2024 г.: „Наследството от ядрените тестове и военното отчуждаване на земя от чужда сила е разселило стотици жители на Маршаловите острови в продължение на поколения, докато неблагоприятните последици от климатичните промени заплашват да разселят още хиляди“.
