А рхеолози във Виетнам откриха най-ранното известно доказателство за почерняне на зъбите – козметична традиция, някога широко разпространена в страната. Находката показва, че хората, живеещи преди 2000 години, съзнателно са потъмнявали зъбите си, съобщава Newsweek.
Откритията са резултат от изследване на човешки останки в Донг Кса, селище от желязната епоха в делтата на Червената река в Северен Виетнам. Проучването, публикувано в Archaeological and Anthropological Sciences, разкрива химически следи върху древния зъбен емайл, които съвпадат със съставките, използвани в по-новите практики за почерняне на зъби, регистрирани във Виетнам до началото на XX век.
Archaeologists Reveal 2,000-Year-Old Skeleton With All Teeth Dyed Blackhttps://t.co/cGGzJRzpcC
— 学習塾ソアラin八王子西寺方 (@sSoarerOfficial) February 25, 2026
その当時、
ベトナムにも御歯黒の風習があった
ってことですかね...
Идеал за красота с древни корени
В продължение на поколения черните, лъскави зъби са били считани за важен символ на красота, зрялост и културна идентичност в много виетнамски общности. Практиката започва да затихва през 1900-те години под влиянието на западната естетика. Докато историческите снимки и устните предания потвърждават как е работил процесът през последните векове, неговият по-дълбок произход оставаше неясен.
Минали археологически находки понякога са показвали обезцветени зъби, но беше трудно да се определи дали оцветяването идва от съзнателно боядисване или от други навици, като дъвчене на бетел – стимулант, който оставя червени или кафяви следи върху емайла.
Желязото е идентифицирано като ключова съставка
За да разрешат мистерията, изследователите анализираха три зъбни проби от Донг Кса, използвайки неразрушителни инструменти. Когато сканираха повърхностите на оцветения емайл с рентгенова флуоресценция и сканираща електронна микроскопия, те последователно откриха повишени нива на желязо и сяра.
Водещият автор Юе Джан от Австралийския национален университет заяви, че комбинацията силно предполага използването на железни соли, за които се знае, че реагират с богати на танини растителни екстракти, за да образуват дълбоко, постоянно черно. В съвременните общности, които все още чернят зъбите си, занаятчиите смесват материали на основата на желязо с източници на танин, като определени видове дървесина, корен от нар или растения, свързани с бетела. При излагане на въздух тази смес се окислява до устойчиво черно съединение, което прилепва плътно към емайла.
Процес, изискващ умение и търпение
Етнографските записи описват виетнамското почерняне на зъби като ритуал в няколко стъпки: почистване и награпяване на емайла, нанасяне на червена основа и след това наслояване на желязно-таниновата смес до достигане на желания нюанс. Резултатите от Донг Кса предполагат, че същите химически принципи са били използвани още преди две хилядолетия.
Екипът потвърди това чрез експериментални тестове върху съвременни животински зъби, покривайки ги с традиционна боя от железен танат. Химически промененият емайл отразява състава, открит в древните проби.
Промяна в културната идентичност през Желязната епоха
Появата на почернянето на зъбите в археологическите записи съвпада с по-широк период на промени в Северен Виетнам. Между 500 г. пр. н. е. и 50 г. сл. н. е. в региона се наблюдава увеличен достъп до железни инструменти, разширяване на търговските пътища и нарастващ културен контакт с Южен Китай.
Изследователите предполагат, че обичаят може да се е развил като заместител на по-стара местна традиция: ритуалното премахване на предни зъби. Почернянето е осигурявало подобен видим маркер за зрялост или групова идентичност, но без трайна физическа загуба.
Най-ранната връзка между древни останки и жива традиция
Джан заяви, че доказателствата от Донг Кса предоставят най-силната връзка досега между археологическите останки и практиките за почерняне на зъби, наблюдавани във Виетнам през XIX и XX век. Проучването разкрива, че дълго преди ерата на фотографиите и писмените свидетелства, общностите от Желязната епоха във Виетнам вече са трансформирали външния си вид, използвайки внимателно разработена козметична технология – такава, която ще оцелее векове като видим символ на културна идентичност.
