Ц ентристката партия D66 постигна огромни успехи на изборите в Нидерландия, което вероятно ѝ дава преднина при сформирането на правителство, след като партията на крайнодесния лидер Гирт Вилдерс загуби подкрепа, предаде агенция Ройтерс (Reuters).
При 90% преброени гласове рано в четвъртък, както D66, така и Партията на свободата (PVV) на Вилдерс бяха прогнозирани да получат по 26 места в 150-местната долна камара на парламента.
Това е рязък спад за Вилдерс спрямо рекордния му резултат през 2023 г., докато D66 направи най-големите печалби и почти утрои местата си.
Социологическите проучвания в началото и първите резултати посочваха малък успех за прогресивната D66, с Вилдерс на второ място. Но броенето на гласовете показа малко по-силно представяне на анти-ислямския популист.
Промяната в ранните часове на четвъртък едва ли ще промени състава на следващата коалиция. Всички водещи основни партии изключиха възможността да управляват с Вилдерс, след като той свали последната коалиция, водена от неговата PVV.
Вилдерс заяви в сряда вечерта, че е разочарован от загубата на места, и призна, че най-вероятно няма да бъде част от следващото правителство. Но обеща да се бори от опозицията. „Разбира се, че бихме искали да спечелим повече места и съжалявам за загубата, но не е като да сме изтрити от картата“, каза той.
Вместо това резултатът отваря път на лидера на D66 Роб Йетен да сформира правителство като най-младия премиер в историята на Нидерландия.
- Празненства в D66
Викове и скандирания „Да, ние можем“ избухнаха по време на изборната нощ на D66, докато тълпата развяваше холандски знамена.
„Показахме не само на Нидерландия, но и на света, че е възможно да се побеждават популистки и крайнодесни движения. Милиони холандци днес обърнаха страницата и казаха сбогом на политиката на негативизма, омразата и безкрайните „не, не можем“, каза Роб Йетен на тълпата.
Популярността на 38-годишния Йетен рязко нарасна през последния месец,
тъй като той водеше кампания с обещания да реши проблема с жилищната криза, да инвестира в образованието и да се справи с проблемите, свързани с имиграцията.
Вилдерс, един от най-дълго управлявалите популистки лидери в Европа, е известен с анти-ислямската си позиция и живее под постоянна охрана заради заплахи за убийство. Той беше предложил отказ от всички молби за убежище – което би нарушило споразуменията на ЕС – връщането на мъже украински бежанци обратно в Украйна и спиране на помощта за развитие, за да финансира енергетиката и здравеопазването.
Вилдерс доведе своята партия до сензационно първо място на последните избори през 2023 г. и формира изцяло консервативна коалиция, въпреки че партньорите му отказаха да го подкрепят за премиер. Той свали правителството през юни заради отказа му да приеме неговите твърди мерки.
- Трудни коалиционни преговори
Изборите в Нидерландия бяха разглеждани като тест дали крайнодясното може да разшири влиянието си или вече е достигнало своя връх в части от Европа. Резултатът може да подсказва, че има граници на устойчивата му популярност.
За да се формира управляваща коалиция в нидерландския парламент са нужни 76 места, което означава, че поне четири партии ще бъдат необходими. Един от вариантите е съюз между D66, консервативната християндемократическа партия, центристко-дясната VVD и Зелените–Трудова партия.
Въпреки това създаването на стабилни коалиции е трудно и се очаква преговорите да продължат месеци.
- Как протекоха изборите
Почти 40 000 са празните бюлетини при гласуването на предсрочните парламентарни избори в Нидерландия. Това е с около 0,4% от избирателите и два пъти повече от предишните избори през ноември 2023 г. От въвеждането на новия метод на преброяване през 2010 г. не са подавани толкова много празни бюлетини, посочва телевизия Ен О Ес.
При празен глас човек подава бюлетина, но умишлено не маркира избор. По този начин гласът не отива за никоя партия, но гласоподавателят е преброен като участвал в изборите. Празният глас често се разглежда като протест, според Ен О Ес. Според сайта „Ню“ празната бюлетина може да означава, че избирателят не намира нито една партия, която да отговаря на неговите разбирания и ценности.
Освен това почти 26 000 гласа били невалидни. Това може да се дължи на факта, че хората са маркирали повече от един избор или са написали нещо на бюлетината.
Общият брой на празните и невалидните гласове на тези избори би бил достатъчен за около един мандат. Точно един мандат е разместването в резултата между проевропейската социално-либерална партия Демократи 66 (Д66) и крайнодясната Партия на свободата:
около 95% от преброяването на гласовете показа, двете партии ще имат равен брой депутати (26), докато екзитполът даваше на Д66 27 депутати, а на партията на Герт Вилдерс – 25.
Разликата в броя на депутати (и гласовете) между най-големите партии никога досега не е била толкова малка от 1956 г., откакто Долната камара на парламента има 150 места, припомня Ен О Ес. Никога досега двете най-големи партии не са получавали еднакъв брой места. Три пъти обаче разликата е била само едно място. Последния път това е било през 2010 г. случвало се е през 1956 и 1959 г.
Ако Д66 и Партията на свободата наистина получат по 26 места, тогава броят на гласовете ще определи коя партия е най-голямата и следователно коя ще може първа да се опита да сформира правителство.
Разликата е толкова малка, че гласовете на нидерландците в чужбина може да се окажат решаващи.
На основата на екзитпола вестниците определят Роб Йетен като големия победител и изтъкват връщането на Нидерландия към центъра.
В контекста на надигащата се крайнодясна вълна в Европа, включително във Франция, Германия и Великобритания, вотът в Нидерландия се разглежда като лакмус за силата на популизма на континента. „Радикалната десница като цяло не е загубила, защото JA21 и FvD компенсират спада на PVV“, обясни проф. Сара де Ланге от Лайденския университет. „Пътят към стабилност ще е дълъг, защото идеологическите различия са огромни“, каза още Де Ланге.
На почти всички първи страници е изобразен лидерът на Д66 Роб Йетен. „Знаме на Д66!“, гласи заглавието на „Де Телеграф“. „Йетен е големият победител“, гласи заглавието на „Волкскрант“. „Връщане към центъра“, пише „Алгемейне Дагблад“, който говори за „историческа победа“ за Д66.
Според последните данни избирателната активност е 78,4%, което е повече от предишните избори през ноември 2023 г. (77,8%). До 1970 г. гласуването на изборите беше задължително и процентът на избирателната активност се колебаеше около 94. Оттогава насам избирателната активност е по-ниска. Историческият минимум е през 1998 г., когато 73,3 % от хората са гласували, припомня Ен О Ес.
Данните от окончателното преброяване се очакват по-късно днес, а официалните резултати ще бъдат оповестени от Избирателния съвет на 7 ноември.
Добави ни в предпочитани източници в Google
