"Партията на свободата" никога не е била замислена като колективен проект. Още от самото начало Герт Вилдерс се е погрижил това да не се случи.
През 2006 г. нидерландският политик регистрира партията с двама членове. Това е минималният брой, изискван по закон.
Първият е самият Вилдерс, медиен любимец и провокатор, който се е разделил със своята бивша дясноцентристка партия след публичен скандал. Вторият член е фондацията "Груп Вилдерс", съставена от едно лице: Герт Вилдерс.
Едно от първите решения, които двамата членове, Вилдерс и Вилдерс, вземат, е да замразят приемането на нови членове. Предсказуемо, никой не възразява.
През следващите две десетилетия формалният състав на партията остава толкова твърд, колкото и характерната руса прическа на лидера ѝ. В същото време крайно десният политик доминира политическия живот в страната с антиимигрантските, антиислямски и антиелитарни послания.
Днес, когато нидерландците отново се готвят за избори, трети път за последните пет години, "Партията на свободата" (PVV) остава най-популярната политическа сила в страната, според данни на POLITICO Poll of Polls. И това въпреки факта, че след като спечели изборите през 2023 г., Вилдерс сам свали правителството, което помогна да бъде създадено.
Докато Вилдерс има аналози сред крайнодесните лидери в Италия, Франция и Обединеното кралство, неговата партия се отличава по степента, в която е изградена около една личност, превръщайки политиката на негодуванието в основа на своето съществуване.
Партията за свободата няма конгреси, няма младежко крило, няма форуми за обсъждане на идеи. Липсват ѝ всички структури, които позволяват обновление и външен контрол. Макар да има представители в националния и Европейския парламент, всички те са лично подбрани от Вилдерс и работят под това, което бивши съпартийци описват като "култ към личността".
"Политическата ни система отива по дяволите", казва Херо Бринкман, бивш депутат от PVV, превърнал се в критик на Вилдерс. "Ако един човек може да събори две правителства, това само по себе си е заплаха за демокрацията."
Въпреки това избирателите изглеждат невъзмутими. Според социологическите проучвания партията се очаква да вземе 21 процента от вота, достатъчно, за да остане доминираща сила.
Дори това да не ѝ гарантира влизане в правителството, Вилдерс ще остане в центъра на политическия живот, решен да разруши традиционната култура на консенсус в страната.
While Geert Wilders has analogs among far-right leaders in Italy, France and the UK, his Dutch Party for Freedom stands out for the degree to which it revolves around a single leader, elevating his grievance politics over substantive policy. https://t.co/DEds6PrU1m
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 16, 2025
- От аутсайдер до властелин
Най-малкият от четири деца, Вилдерс е израснал в южната провинция Лимбург, смятана за периферна и изостанала. Майка му е с индонезийски произход, още един фактор, който засилва чувството му за различност.
Ключов момент настъпва, когато е 17-годишен. Той прекарва година в израелско селище на Западния бряг. Там възприема своята житейска максима: "Който иска да победи, не може да бъде мек".
"Трябва да се бориш като врага си, иначе ще загубиш", казва по-късно той в интервю.
Като говорител и политически съветник в дясноцентристката "Народна партия за свобода и демокрация" (VVD), високият 190 см Вилдерс се отличава от елита в Хага със силния си южен акцент и липсата на университетска диплома. Но с чувство за хумор и остри реплики си изгражда име на безкомпромисен критик на исляма.
След като през 2003 г. призовава за "либерален джихад", в който "някои права трябва временно да бъдат суспендирани", напрежението с партията му достига връхна точка. Преломът идва, когато Вилдерс се противопоставя на присъединяването на Турция към ЕС, позиция, която води до неговото отцепване.
"За един депутат няма нищо по-важно от това да казва каквото мисли", заявява тогава той. "Нищо друго не може да бъде по-важно от това."
- Под обсада
Само два месеца след напускането му, през ноември 2004 г., режисьорът Тео ван Гог е убит, второто политическо убийство в страната за три години. Вилдерс започва да живее под постоянна охрана, в скривалища и с фалшиви мустаци и перуки, за да не бъде разпознат.
И до днес е под 24-часова защита и работи в изолирано крило на парламента.
"Постоянно си нащрек. Изтощаващо е. Понякога те докарва до лудост", казва той в съдебно дело срещу пакистански духовник, издал фетва (решение по всеки въпрос, взето от мюфтия, факих или алим, основано на принципите на исляма и на прецедентите на мюсюлманската правна практика. Духовно послание. - бел.ред.) срещу него.
Дори избирателната му кампания тази година бе временно спряна след сигнал от разузнаването за заговор за убийството му.
- Затворената партия
Страхът и подозрителността на Вилдерс са оформили и вътрешната култура на партията му.
Контактите с други партии са нежелани, а медиите "отвратителна паплач", по негови думи.
Бивши депутати описват атмосфера на пълен контрол, в която и най-малката проява на независимост води до наказание.
"Една грешна публикация в социалните мрежи може да е достатъчна", казва бивш депутат, пожелал анонимност. "Не е като Гестапо, но ще разбереш, че си изчезнал от списъка."
- Политическа лаборатория
Липсата на вътрешна структура има и своите предимства, поне в началото. Вилдерс успява да избегне вътрешни конфликти като тези, разкъсали партията на убития Пим Фортойн.
Но цената е висока: партията губи милиони евро членски вноски и държавно финансиране, а в първите си години разчита на частни дарения от американски консервативни организации.
С годините Партията за свободата се прочува и с редица скандали, от обвинения в измами и злоупотреби до случаи на расистки изказвания.
Днес, броени седмици преди изборите, сайтът на партията все още публикува обяви за свободни позиции като "началник на щаб" и "спийчрайтър".
- От триумф до разпад
Истинският пробив идва през 2023 г., когато партията на Вилдерс печели историческите 37 места в парламента и става част от най-дясното правителство в новата история на Нидерландия.
Макар самият Вилдерс да е смятан за "токсичен" и да не става премиер, той получава правото да назначи министър-председателя, бившия шеф на разузнаването Дик Схооф.
По-малко от година по-късно Вилдерс предизвиква колапс на кабинета с ултиматум за драконовски антиимиграционен пакет. Само за 10 минути обявява на партньорите си, че напуска коалицията.
"Обещах на избирателите най-строга имиграционна политика в Европа, не гибелта на Нидерландия", казва той пред медиите.
Колегите му определят решението като "безразсъдно" и "камкадзе действие".
- Безкрайният Вилдерс
Днес, преди изборите на 29 октомври, Вилдерс засилва реториката си: призовава за изгонване на украински мъже, използване на армията срещу "улични терористи" и забрана на ислямското образование.
Партията му остава малко продуктивна, но популярността ѝ не спада. Вилдерс успешно представя провала на правителството като резултат от "саботаж на елита".
Дори ако бъде изключен от следващата коалиция, той вероятно ще остане централна фигура, глас на недоволните и антисистемни избиратели.
Международно, Вилдерс продължава да се сближава с лидери като Виктор Орбан и Доналд Тръмп.
"Ние, патриотите, сме бъдещето, защото сме вкоренени в миналото", каза той на конференция на крайнодесни движения по-рано тази година.
В списъка за изборите през август няма името на дългогодишната му съюзничка Фльор Агема, която се отказа от участие. На нейно място под №2 е Себастиан Щьотелер, лидер на делегацията на партията в Европейския парламент.
Под №1, разбира се, стои Герт Вилдерс.
