Зловещото убийство в стая 1046

К анзас Сити е шокиран от брутално убийство. Жертвата е млад мъж, а обстоятелствата около смъртта му са мистериозни. Случаят с "Убийството в стая 1046" се превръща в една от най-объркващите мистерии в американската истинска криминална история, привличайки вниманието на ентусиастите на истинските престъпления.

На 22 януари 1935 г. човек, наричащ себе си Роланд Т. Оуен, се регистрира в хотел President в Канзас Сити, Мисури.

Мистериозният мъж се появява на рецепцията без багаж, изглежда на възраст между 20 и 35 години, с кестенява коса, белег на скалпа, и "ухо като карфиол" (известно още като ухо на бореца).

Мъжът е добре облечен в черно палто. 

Роланд получава от рецепцията на хотела ключ за стая 1046.

Камериерката Мери Соптик влиза в стаята на Оуен, за да почисти, а мъжът учтиво я моли, когато приключи да не заключва вратата след себе си, защото приятелят му е наблизо и ще посети стаята много скоро.

Камериерката разкрива зловеща подробност за госта на хотел President. Тя разказва как той държал щорите плътно спуснати и светлините изключени с изключение на една много слабо светеща лампа. Други служители, влизали в стаята, споменават същата подробност.

Камериерката спомена, че Оуен „или се тревожеше за нещо, или се страхуваше“ и „винаги искаше някак си да остане невидим“.

В 16 часа Соптик се върна с чисти кърпи и намери Оуен да лежи на леглото, напълно облечен, в тъмното, а вратата на стаята му била отключена.

Камериерката открива бележка, която гласеше „Дон, ще се върна след петнадесет минути. Изчакайте."

На следващата сутрин, 3 януари, камериерката отново се връща, за да почисти стаята. Тя забеляза, че вратата е била заключена отвън. Жената предполага, че Оуен я е заключил, докато е излизал от стаята. Оказва се, че гостът е в стаята, отново със загасени лампи, което означаваше, че някой друг е заключил вратата отвън на стаята.

Докато жената чисти, Оуен отговаря на телефонно обаждане и казва: „Не, Дон, не искам да ям. Не съм гладен. Току-що закусих“, повтаряйки „Не. Не съм гладен."

Камериерката отново пристига по-късно същата вечер, за да донесе чисти кърпи и чува два мъжки гласа, идващи от вътрешността на стаята. Когато чука на вратата, чува груб глас да казва „Кой е?“ Жената обяснява, че носи чисти кърпи, а гласът раздразнено отговаря: „Нямаме нужда от такива“.

През нощта жена, отседнала в стая 1048, съобщава, че чува силни гласове, мъжки и женски, ругаещи се на същия етаж; тази вечер имало и парти в стая 1055. На следващата сутрин, 4 януари, около 7 сутринта, операторът на хотелското табло забеляза, че телефонът на Оуен е изключен за известно време, без да се използва, така че тя изпраща пиколото, Рандолф Пропст, за да отиде да види какво става.

Въпреки че на вратата виси табела „Не безпокойте“, Пропст почука няколко пъти и чу глас, който каза: „Влезте. Включете светлините“. Вратата обаче е заключена и никой не отива, за да пусне пиколото вътре. Така че, след като почука многократно, Пропст просто каза „Върни телефона на куката“, предполагайки, че Оуен е пиян. Около час и половина по-късно, около 8:30 сутринта, телефонът все още е изключен и друг пиколо, Харолд Пайк, влиза в стаята с ключ. Използвайки само светлината от коридора, Пайк открива Оуен да лежи на леглото гол и също предполага, че е пиян. Той забелязва тъмно петно на леглото около Оуен. Вижда стойката на телефона, изритана на земята, пиколото я поправя и връща телефона обратно на мястото му.

От 10.30 до 10.45 часа телефонът отново е изключен. Пропст отново е изпратен да разреши ситуацията и когато той отваря вратата, вижда наистина ужасяваща сцена. Пропст каза на полицията:

„Когато влязох в стаята, този мъж беше на два фута от вратата на колене и лакти, държейки главата си с ръце. Видях кръв по главата му. След това запалих лампата. Огледах се и видях кръв по стените, по леглото и в банята. Това ме изплаши и веднага излязох от стаята и слязох долу.”

Оуен беше вързан с въже около врата, китките и глезените. Вратът му имаше синини, което предполагаше, че някой се е опитал да го удуши. Той е бил намушкан повече от веднъж в гърдите над сърцето и една от раните е пробила белия му дроб. Ударите в главата са му довели до фрактура на черепа от дясната страна. В допълнение към кръвта, която Пропст беше видял, имало пръски по тавана.

Извикана е полиция и линейка.

На място пристига д-р Фландърс, който отрязва кабелите от китките на Оуен и го попита кой му е причинил това. — "Никой" — отговори той. След това попитан какво е причинило тези наранявания, Оуен отговорил, че е паднал и е ударил главата си във ваната.

Лекарят попитал дали се е опитвал да се самоубие. След като казал „не“, Оуен загубил съзнание и бил откаран в болницата. Той изпада в пълна кома, когато стига до болницата, и издъхва малко след полунощ на 5 януари.

Въпреки че истинската самоличност на Оуен беше разкрита година и половина по-късно като Артемус Огълтрий, заподозрени никога не са идентифицирани. 

Полицията работи по три основни теории за зловещото убийство. 

Теория 1

Първата теория, която придоби известна популярност, беше, че Артемус Огълтри е участвал в контрабанда, наред с други незаконни дейности. Тази теория предполага, че убийството на Огълтри е свързано с тези дейности и че някой от престъпния свят е набелязал Оуен.

Теория 2

Втората теория беше, че убийството на Огълтри е свързано със спор за жена. Множество свидетели казаха, че са видели жена с него в хотела, но никой не можа да потвърди нейната самоличност. Така че някои сочат възможен любовен триъгълник, като тя е обвързана с друг мъж.

Теория 3

Други са измислили възможността Огълтри да е бил шпионин или служител на закона под прикритие. Това предполага, че странното му поведение е част от операция под прикритие и убийството му е свързано с работата му.