О т една година Ирина Гурская живее в Кьолн, Германия. Избягала е от Русия, защото се е страхувала за живота си. 60-годишната рускиня от град Пенза е помагала на отвлечени от Мариупол украинци да се върнат обратно в родината си или да заминат за чужбина. И си навлякла гнева на руските власти.
Лагер за украинци край Пенза
В края на март 2022 г. в село Леонидовка край Пенза пристигнала първата група жители на Мариупол, оцелели от руските бомбардировки. Бързо броят им нараснал до две хиляди души. От лекарка, която работела в лагера, Ирина научила за събраните там украинци. Лекарката казвала, че е потресена от видяното и най-вече от ужаса, изписан по лицата на децата. „Научих от нея, че те нямат достатъчно дрехи и лекарства“, казва рускинята в интервю за Deutsche Welle.
Заедно със съмишленици Ирина организирала в социалните мрежи дарителска кампания – събирали дрехи и обувки, храна и лекарства за бедстващите украинци в лагера. Един ден, когато активистките отишли да купуват за тях стоки от първа необходимост в магазин близо до лагера, местна жена ги нарекла „американски пачаври“.
Много от украинците в лагера искали да се върнат по родните си места или да отидат в сигурни европейски държави, но нито знаели как да го направят, нито имали пари за това. Тогава активистките решили да им помогнат. "Някои бяха научиха от интернет форумите, че е възможно да стигнат до Естония или Финландия. Дойдоха при мен и ме помолиха да им купим билети до Санкт Петербург. Жителите на Мариупол, които нямаха паспорти, за да пътуват с влак, нощуваха при мен, а след това ги транспортирахме с кола до Санкт Петербург, където ги посрещнаха местни доброволци“, разказва Ирина.
Как доброволците се превърнаха във „врагове“
"Проблемите ни започнаха, когато блокираха банковата ми карта, а скоро след това спряха да ни пускат в лагера. Поискаха да предадем всички събрани вещи и помощи“, спомня си Ирина.
Една сутрин се обадил колегата ѝ Игор Жулимов, за да ѝ съобщи, че са спукали гумите на колата му. А на входната ѝ врата, изрисувана с цветовете на Украйна, някой бил написал „Помага на украинци“. Но Ирина не се уплашила. "Знаех, че помагам на хората и съвестта ми е чиста", казва тя в интервюто си за ДВ.
След този инцидент доброволците успели да изпратят още една група украинци до Санкт Петербург. Вечерта на следващия ден четирима мъже - двама цивилни и двама униформени – позвънили на вратата на Ирина. Казали ѝ, че са получили анонимно писмо от жители на квартала, които се оплаквали, че тя постоянно превозва в колата си подозрителни пакети и пратки. После Ирина била отведена в полицейския участък, за да даде писмени обяснения. Там на няколко пъти я питали дали не получава финансова помощ от чужбина за доброволческата си дейност.
"Жива ще те заровим“
На излизане от участъка била нападната от двама маскирани мъже, които я причаквали. Нахлузили шапка на главата ѝ и я откарали в гората. „Там ме измъкнаха от колата, дърпаха ме за косите. Един от мъжете ме удари през лицето. После близо до мен взривиха светлинна граната, която ме зашемети, паднах. Другият мъж ме притискаше с крак към земята, беше ми трудно да дишам“, разказва Ирина. Когато ѝ казали, че телефонът ѝ е бил подслушван и че знаят за нея повече, отколкото тя предполага, Ирина разбрала, че двамата са служители на ФСБ.
Тя все пък успяла за миг да зърне лицата на двамата насилници. Били около трийсетгодишни, можели да ѝ бъдат синове. Взели ѝ телефона, а единият я заплашил, че ако набере грешен код на телефона и го блокира, "ще я погребат жива". Искали информация за това откъде доброволците получават пари, за да помагат на украинци. „Искаха непременно да открият доказателства, че получаваме пари от чужбина“, казва още Ирина. "В отговор се опитах спокойно да обясня, че работя със съгласието на администрацията на лагера. Казах и това, че самият президент Путин е казвал, че на украинските бежанци трябва да се помага.“
Заплашвали я, извивали ръцете ѝ, причинявали ѝ болка. Целият този ад продължил пет часа, след което я върнали в града, но преди това изгорили личната ѝ карта, а телефона не ѝ върнали.
Ирина можела или да се оплаче или да напусне бързо града. Трети вариант нямало. Тя избрала бягството.
Първоначално я подслонили приятели в Московска област. Но извадила и късмет: журналистите от германско-френския телевизионен канал АРТЕ, които няколко седмици по-рано заснели репортаж за работата на доброволците от Пенза, разбрали за инцидента и ѝ помогнали бързо да получи хуманитарна виза за Германия - чрез доброволческата организация InTransit.
Задушавах се в тази атмосфера
"Взех само документи, най-необходимите неща и потеглих“, разказва Ирина. "Никога не съм си представяла, че ще трябва да бягам, страхувайки се за живота си. И всичко това само защото съм против войната, която Путин отприщи. Нито за миг не съжалявам, че съм помогнала на жители на Мариупол да напуснат Русия. През последните месеци буквално се задушавах от тази атмосфера на лъжи и пропаганда. Когато се разхождаш из някой град, било то в Пенза или Москва, виждаш плакати с портрета на "вожда" и надписи: "Ние сме Zа Путин" или "Не се срамуваме, защото истината е с нас". Минаваш покрай тях и осъзнаваш, че тази страна няма бъдеще, защото тези, които са против войната срещу Украйна, са вкарани в затвора или са принудени да я напуснат. А тези, които остават, са във вътрешна имиграция“, казва Ирина с горчивина в гласа.
В Германия тя вече се чувства спокойно: "Вървя по улиците, без да се обръщам постоянно назад, чувствам се в безопасност. За това съм много благодарна на Германия", казва Ирина Гурская.
На снимката: Украински бежанци в началото на инвазията на Русия
