О бискът в дома на Джон Болтън показва как Доналд Тръмп използва сплашването като политическо оръжие - и защо дори най-яростните му критици трябва да защитят правото на Болтън да говори.
През 1989 г. се преместих в Ню Йорк и скоро след това започнах да пиша за двама на пръв поглед напълно несвързани персонажи: Джон Болтън и Доналд Тръмп. Ето защо обискът на ФБР в дома и офиса на Болтън сега преплита три десетилетия отделни истории, едновременно тревожни и показателни. Дано поне са проверили баните му в търсенето на класифицирани документи - мястото, където, както знаем, президентът Тръмп държеше собствените си архиви. А може би е трябвало да проверят и дали Болтън още има акаунт в Signal от времето си като съветник по националната сигурност. Това пише Иън Уилямс за Al Jazeera.
Иън Уилямс е президент на Асоциацията на чуждестранната преса на САЩ.
Въпреки усилията да се сравни случаят с обиска в имението "Мар-а-Лаго", има съществена разлика: Тръмп месеци наред прикриваше документи, за които бе доказано, че притежава, докато от Болтън никога не са изисквани подобни материали.
Въпреки това немалка част от медиите с готовност повториха без капка съмнение нелепото твърдение на администрацията, че обискът е част от легитимно разследване. Само най-наивните привърженици на MAGA могат да повярват, че тук става дума за нещо друго освен за демонстрация на власт, целяща да сплаши Болтън и да предупреди всеки в "цирковата шатра на Тръмп", който обмисля да проговори.
'The raid on John Bolton’s home shows how US President Donald Trump uses intimidation as politics – and why even his fiercest critics should defend Bolton’s right to speak'
— Al Jazeera English (@AJEnglish) August 27, 2025
— writes Ian Williams for #AJOpinion ⤵️ https://t.co/hNX9m984zS
Но само най-късогледите от съпартийците на Тръмп могат да си въобразят, че подобен натиск ще уплаши Болтън, вместо да го тласне към още по-силни критики. Познавам го от дългогодишните ни интервюта, често съм бил в дълбок разрез с неговите възгледи за ООН или Близкия изток, но той никога не се е крил: винаги е бил прям и открит в мнението си, пише Уилямс.
Дори най-убедените му идеологически противници трябва да признаят, че подобен груб натиск няма да го накара да замълчи, а ще усили решимостта му да разкрие Тръмп като човек, който съвсем не носи "най-прекрасния златен костюм на света". Ако изобщо облече такъв, той би прилягал единствено на кичозния блясък, който украсява превърнатия в декор Овален кабинет, коментира авторът на Al Jazeera.
Като президент на Асоциацията на чуждестранната преса съм организирал множество пресконференции с Болтън и мога да потвърдя: той казва това, което мисли, без да се съобразява или да угодничи на другите.
Днешните събития напомнят на сцена от мафиотски филм, като да бяха оставили конска глава в леглото му. Това е предупреждение срещу нелоялността, напълно в духа на болшевишките практики, при които новата власт започва да преследва собствените си съюзници за "мисловни престъпления". В този контекст е показателно, че дори Бърни Сандърс застана в защита на Болтън по този конкретен въпрос, посочва Иън Уилямс.
Това само затвърждава убеждението ми, че истинските "болшевики" в американската политика са републиканците. Докато демократите десетилетия наред се борят за отделни постове, десницата методично изгражда властта си на всички нива - училищни настоятелства, местни органи, съдебни назначения. Те вече имаха готова програма, когато популисткият гений на Тръмп им даде възможност да я приложат.
Джон Болтън: Западът се разцепва сам, вършим работата на руснаците и китайците
Още от 90-те години съм писал за фалитите и измамите на Тръмп, озадачен от медийното обожание към него. Почти преди 30 години той успя да уволни финансовия анализатор Марвин Рофман, защото бе предупредил колко нестабилна е империята му от казина - нещо, което скоро след това се доказа с гръмкия крах. В типичния за него стил, Тръмп заведе дела, загуби ги и се споразумя извънсъдебно. Но детайлите бяха погребани от удобната амнезия на медиите, пише авторът на Al Jazeera.
Тръмп не показва признаци на цялостна идеология, освен егоцентризма, подхранван от личните му предразсъдъци и омрази. Това го прави празен лист, върху който неговите приближени могат да изписват "най-красивите знаци", както казваше Мао. Те превръщат хаотичните му настроения в изпълнителни заповеди, които едновременно ласкаят неговото мегаломанско его и прокарват тяхната по-структурирана и зловеща програма, посочва Иън Уилямс.
Тръмп не следва традиционна консервативна линия. Докато неолибералите в миналото настояваха за премахване на търговските бариери и изключване на държавната намеса, неговият популизъм връща национализма и протекционизма, оправдава митата и бариерите, дори приветства държавно участие в корпорации като Intel. Вместо да национализира медиите, той привлече на своя страна техните алчни собственици; вместо да наложи директен контрол върху университетите, принуди управителните им съвети, често пълни с негови корпоративни приближени, да му се подчиняват. Новото правило вече не е "твърде големи, за да фалират", а "твърде лоялни, за да фалират".
В известен смисъл това е по-тревожно от откровено реакционна политика. Както напомня Хъмпти Дъмпти в "Алиса в огледалния свят": "Въпросът е кой ще бъде господарят - това е всичко." А чрез Стивън Милър, който сякаш въплъщава образа на О’Брайън от "1984" на Оруел, посланието е ясно: "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който тъпче човешко лице - завинаги."
Тези, които днес идват за вашия съсед имигрант, утре ще дойдат и за вас, както вече дойдоха за Болтън, и за всяка критична медия.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg като цяло.
криза, която тихо расте" />
