Защо се говори за Трета световна война?

К огато става дума за ответни мерки, Владимир Путин говори много и това поражда опасения, че може да се стигне до по-широк конфликт.

(Във видеото: Ще промени ли хода на войната разрешението Украйна да използва американско оръжие в Русия)

1000-ият ден от войната в Украйна беше важен.

Според Москва за първи път Украйна е използвала доставени от САЩ ракети с голям обсег, за да обстрелва дълбоко Русия.

Това се случи само ден, след като президентът на САЩ Джо Байдън разреши този ход - нещо, което той не искаше да направи от известно време.

Зашеметяващата промяна в политиката е добре дошла за Украйна в опита ѝ да се защити от руската агресия, но тя породи опасения, че може да се стигне до по-широк конфликт.

Възможно ли е?

Владимир Путин отдавна предупреждава Запада, че ще си играе с огъня, ако позволи на украинските сили да изстрелват към Русия доставяни от Запада крилати и балистични ракети , като твърди, че това може да предизвика глобален конфликт.

Досега само САЩ са разрешили използването на своите ракети с далечен обсег, но Великобритания и Франция също са предоставили на Украйна подобно оръжие.

Анализаторът в областта на отбраната Тим Рипли заяви в подкаста Sky News Daily, който можете да чуете изцяло тук, че ще бъде „наистина изненадващо“, ако те не последват примера му и не дадат на украинските военни разрешение да ги използват.

Независимо от това, през септември Путин предположи, че всяко използване на ракети, доставени от Запада, би означавало „пряко участие на страните от НАТО, САЩ и европейските страни във войната в Украйна“.

Той нарече този ход „неприемлива червена линия“ и ако това е вярно, то НАТО вече я е преминала.

Направила ли е Русия нещо по въпроса?

Часове преди да се появят съобщенията за първото използване на ракета с далечен обсег от страна на Украйна, Путин одобри актуализирана ядрена доктрина, в която се казва, че Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде подложена на конвенционално ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила.

Решението за промяна на официалната ядрена доктрина на Русия е в процес на подготовка от месеци - но подписването му тази седмица изглежда е отговорът на Путин на промяната на ракетите с голям обсег.

В актуализираната доктрина, в която са описани заплахите, които биха накарали ръководството на Русия да обмисли ядрен удар, се казва, че нападение с конвенционални ракети, безпилотни самолети или други летателни апарати може да се счита за отговарящо на тези критерии.

В нея също така се казва, че всяка агресия срещу Русия от страна на държава, която е член на коалиция, ще се счита от Москва за агресия срещу нея от страна на цялата коалиция - например НАТО.

Русия отправя заплахи - но дали те са истински?

Рипли предполага, че голяма част от реториката на Кремъл е „перформативна“ и че започването на по-голям конфликт не е в негов интерес.

„Те много внимателно ограничиха войната до границите на Украйна“, казва той, което им позволява до голяма степен да контролират конфликта.

„Така че защо да ескалират войната? Като не ескалират войната и не въвеждат НАТО, те си осигуряват надмощие над украинците", допълва той и добавя:.

„Ако им се наложи да се бият с НАТО едновременно с украинците, динамиката ще се промени".

„В момента те имат повече хора, повече танкове, повече самолети, повече ракети, повече всичко срещу украинците", казва Рипли.

„Но ако им се наложи да вземат предвид и НАТО, те ще бъдат по-многобройни. Така че наистина не е в техен интерес да разширят тази война по начин, който да привлече НАТО открито на страната на украинците.“, казва той.

Кореспондентът в Москва Ивор Бенет казва, че общият консенсус сред западните дипломати е, че Русия не иска ядрена война повече от Запада и че нейните ядрени разговори, включително одобрената доктрина, са „блъфиране“ и „позиране“.

„Никой не я иска“, казва той и добавя, че Кремъл остава „умишлено неясен“ относно това как би изглеждал руският отговор, за да звучи „по-заплашително“.

Той добавя, че това не е първият път, в който се пресича предполагаемата „червена линия“ на Русия, като отбелязва, че и бойните танкове, и изтребителите са били изпратени в Украйна от страните от НАТО и използвани по време на тази война, без „да се стигне до последиците, които бяха заплашени“.

„Тази публична ярост, която чухме днес от Кремъл, няма да обезпокои толкова Запада, по-скоро това, което те могат да направят невидимо зад кулисите“, казва Бенет.
Той предполага, че Кремъл може да отговори по по-фини начини, като саботажи и кибератаки.

Путин и преди е повдигал въпроса за изпращане на оръжия на западните противници, като потенциално е имал предвид Иран или неговите пълномощници.

Ракетите може и да не привлекат НАТО, но какво би могло да го направи?

Рипли казва, че най-голямата червена линия за руснаците ще бъде изпращането на войски на НАТО в Украйна.

Той посочва неотдавнашните разговори за изпращане на британски войски в Украйна за мисии за обучение, съветнически мисии и мисии за логистична подкрепа на украинските войски.

„Ако случаят е такъв и контингент от британски войници отиде в Украйна, за да обучава украинската армия, руснаците ще се опитат да ги намерят и да ги нападнат“, казва той.

Той добавя, че руснаците „няма да се притесняват да направят това“, защото присъствието на британски войски в Украйна ще се разглежда като „открита ескалация от страна на НАТО“.

„Това е навлизане в тяхната военна зона“, подчертава той.

„Също така, как би реагирала британската общественост, ако британски войници бъдат убити в Украйна“, пита той, предполагайки, че въпросът ще ескалира оттам.

От 2022 г. насам британските военни помагат за обучението на украински войници, но те се транспортират със самолет до Обединеното кралство.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase