П реди месец, малко след като избухнаха масовите антиправителствени протести в Ирак, иранският генерал Касим Сюлеймани пристигна с нощен полет на летището в иракската столица Багдад. Сюлеймани се прикачи на хеликоптер от летището до Зелената зона – силно охраняема зона, в която са разположени министерствата и щабовете на силите за сигурност в близост до американското посолството.
Сюлеймани е командир на елитните части „Ал Кудс“. С посещението си той изненада висшите иракски официални лица, когато се появи заедно с премиера Адел Абдул Махди. Неговото посещение не беше координирано с никой, освен с премиера на Ирак. Едно от запомнящите се изказвания на Сюлеймани от това посещение е документирано от журналисти на АП. Иранският генерал заяви, че страната му знае добре как да се справи с демонстранти. Няколко дни по-късно загинаха 150 протестиращи, след като по тях беше открит огън от снайперисти от проиранските милиции Хашд ал Шааби.
Exclusive: Iran has intervened to prevent the ouster of Iraq's prime minister, amid weeks of protests https://t.co/iKAenfbF2u pic.twitter.com/U1APqcGDRa
— Reuters (@Reuters) October 31, 2019
Подобно на протестите в Ливан, избухнали в средата на октомври, иракските демонстранти показват силното си недоволство от икономическата ситуация в страната, корупцията и неадекватността на политическия елит. Както в Ирак, така и в Ливан, протестиращите критикуват иранските съюзници, станали част от управляващите коалиции в тези страни – Хашд ал Шааби в Ирак и Хизбулла в Ливан. Антиирански прояви белязаха демонстрациите: протестиращи в двете страни призоваха Техеран да не се намесва. В Ирак бяха запалени ирански знамена, а консулството в Кербала беше щурмувано и флагът премахнат.
Протести в Ливан: защо, срещу кого и как ще се отразят на региона
В Ливан силите на Хизбулла се опитват да спрат протестите със сила. Засега не се използват оръжия, но мъже с бухалки и палки атакуваха няколко пъти протестиращите, като дори запалиха палатковия лагер в централните части на ливанската столица Бейрут. Макар премиерът Саад Харири да подаде оставка заради натиска на улицата, демонстрациите продължават. Хизбулла, които са част от управляващата коалиция, заплашиха открито демонстрантите и ги нарекоха „чужди агенти“.
Иранският генерал Сюлеймани е прав. Иранците имат дълъг опит с предотвратяването и смазването на недоволството. През 2009 г., само година и половина преди Арабската пролет, властите в Техеран бяха изправени пред масивна протестна вълна, която беше спряна брутално. Демонстрациите, станали известни като Зелена революция, бяха продиктувани от съмнения за злоупотреби по време на президентските избори. Тази революция се провали, но през последните години се наблюдаваше обмен на опит между опозиционните кръгове в Иран и тези в арабския свят.
Протестите продължават и в Ирак това доведе до кръвопролитие – за месец бяха убити близо 250 души, предимно след използване на сила от милициите Хашд ал Шааби. Тези паравоенни групи са подкрепени финансово и политически от Иран, и имат влиятелна роля в иракския парламент. Официално отговарят пред премиера, но имат свой собствен генерален щаб, структури и командири извън иракската армия. По време на битките срещу "Ислямска държава" участват активно, но в миналото са известни с атаки срещу американски сили не само в Ирак. Едни от най-честите обвинения на протестиращите са, че милициите получават финансови облаги и са корумпирани. Неслучайно по време на демонстрациите хората скандират срещу видни командири от Хашд ал Шааби и религиозните лидери, които ги подкрепят.
Възможността за падане на правителството в Бейрут не плаши само икономистите, които предупреждават, че централната банка може да блокира, но и властите в Техеран. В Ливан се намира един от най-важните съюзници на аятоласите – групировката Хизбулла. Нейното политическо крило е основен играч на ливанската политическа сцена и не може да си позволи да дръпне дори сантиметър назад. Генералният секретар на организацията, Хасан Насрала, изнесе няколко речи, в които обвини САЩ и Израел за оказване на подкрепа за протестиращите „зад кулисите“, въпреки че няма доказателства за нещо подобно. Хизбулла отказва да признае проблемите на ливанското общество и вместо това предлага стария модел – обвинение в шпионаж, параноя и конспирация. Миналата седмица сайтът на върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, повтори тези обвинения към протестиращите в Ливан.
Iranian leaders worry that the popular protests in Lebanon and Iraq may spread to Iran. The Iranian people are far more repressed, making protest more difficult but also providing a far greater incentive to protest. https://t.co/QARXvWJ4CK pic.twitter.com/pIGsbQhPaH
— Kenneth Roth (@KenRoth) November 1, 2019
Трябва да се спомене, че от израелска гледна точка, сегашните събития в Ливан не представляват голям трус. Макар израелското командване да следи внимателно събитията, военните не смятат, че може да има промяна за момента. В същото време, Израел смята, че протестите сериозно разклащат имиджа на Иран в Ливан и Ирак, които са две от най-важните опорни точки на иранската експанзия в Близкия изток, която се наблюдава през последните десет години.
В миналото Хизбулла предприе много по-сериозни стъпки срещу възможността да не участва в управлението на Ливан. През 2008 г. организацията заплаши с директна конфронтация правителството, което поиска Хизбулла да премахне бойците си от района на летището в Бейрут и да спре изграждането на мрежата си в страната. В дългосрочен план, сегашната ситуация в Ливан може да застраши интересите на Израел: през 2006 Насралла одобри отвличането на израелски войници заради вътрешно напрежение в Ливан, а това доведе до Втората ливанска война. По онова време Хизбулла беше в различна ситуация. Харири и неговите поддръжници обвиниха Насралла за убийството на обичания бивш премиер на Ливан Рафик Харири. Имаше призиви за разоръжаването на Хизбулла, които не са изпълнени до днес, макар това да е включено като част от споразумението за спирането на гражданската война в Ливан през 1989. Ескалацията с Израел имаше за цел да представи Насралла като спасител на Ливан и да оправдае наличието на тежки оръжия от движението.
Лесно е да се обясни нежеланието на Иран да наблюдава безучастно събитията в Ливан и Ирак. Изпълнението на целите на външната политика, един от чиито вдъхновители е генерал Сюлеймани, зависи от стабилността и проиранската ориентация на политиците в тези страни. След войната в Ирак през 2003 Техеран засили видимо влиянието си върху вътрешния политически живот в Багдад. В Ливан е още от по-отдавна – от 1980-те, когато се създава Хизбулла. Засега международната общност стои безучастна за ставащото в Ливан и Ирак, което позволява на Иран да подсили подкрепените от него политически формации и да запази правителствата на място. Снабдяването с оръжия на Хизбулла и проиранските милиции в Ирак е само един от аспектите на тази иранска подкрепа – в момента се провеждат дипломатически и политически ходове статуквото в Бейрут и Багдад да се запази. Реално обаче нито Иран, нито друг регионален играч може да предвиди какво ще стане – в крайна сметка, само до преди месец по улиците в Ирак и Ливан привидно беше спокойно.
Съдбата на иракския премиер не е ясна. Вече се появяват трусове в правителството, след като две от основните партии се обявиха за промени и реформи. В Ливан също има сигнали за движение – оставката на премиера Харири предизвика по-силни критики от протестиращите към останалите политици и най-вече срещу президента Мишел Аун – съюзник на Хизбулла, който няма желание да предприема реформи в системата. Демонстрациите в Ливан и Ирак продължават, а участието на Иран в спасяването на правителствата в тези страни може да предполага включване и на други държави. Саудитска Арабия, Русия, Франция са само част от регионалните играчи, които имат силни интереси в Бейрут и Багдад, и които няма да стоят вечно в ролята на наблюдатели, особено ако протестите ескалират.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
