7 октомври е ден, който промени света. Бруталната изненадваща атака на "Хамас" в Израел беше последвана от мащабна и смъртоносна ответна война в Газа.
САЩ - основен играч в сферата на сигурността в Близкия изток, със свои съюзници и врагове в региона - сега имат мишена на гърба си. Подкрепяна от Иран иракска милиция уби трима американски войници при удар с дрон, извършен в американска база в Йордания в края на януари, което накара САЩ да предприемат вълна от ответни удари по подкрепяни от Иран сили в целия регион. Вашингтон е въвлечен и в конфликт с йеменските хути - друг ирански съюзник, който не се подчинява на военноморската мощ на САЩ, като нарушава световното корабоплаване през ключов транзитен пункт за товарни кораби - Червено море.
Трима войници на САЩ загинаха от дрон в Йордания
В резултат на това опасенията за по-голяма война в Близкия изток само се засилиха. Иран, и по-специално враждебните му отношения със САЩ, е в центъра на вниманието.
Защо това е така? Какво е довело до напрежението между Вашингтон и Техеран, което сега се е превърнало в централна тема на един от потенциално най-експлозивните конфликти в света?
Историята е по-сложна. Достатъчно е да се каже, че отношенията на Америка с Иран са враждебни и конфронтационни от повече от четири десетилетия.
Без значение какво се случва в света - падането на комунизма, възходът и падението на джихадизма - някак си тези отношения изглежда са обречени да останат същите. Защо? И може ли някога да се промени?
Отговорът е сложен, но основните му елементи са добре известни на мнозина. През 1953 г. САЩ и Великобритания се договарят, за да подкрепят свалянето на демократично избрания министър-председател на Иран и да издигнат шаха, син на бившия силен ирански владетел. През 1979 г. Ислямската революция сваля шаха, който бяга. САЩ приемат шаха за лечение на рак, което предизвиква гнева на многобройните му критици в Иран. Американците в посолството на САЩ в Техеран са взети в плен. През 1980 г. президентът Джими Картър нарежда операция за спасяването им, която се проваля. По-късно САЩ подпомагат Ирак с важна разузнавателна информация в дългата му и жестока война с Иран. Взаимната враждебност между Вашингтон и Техеран ще продължи да се затвърждава.
Има две идеи, които често стоят в основата на американската стратегия и които трябва да бъдат разсеяни. Първата е, че иранският режим ще се срине и изведнъж ще се превърне в проамерикански съюзник, какъвто беше по времето на шаха. Не че това е невъзможно. Репресивните режими често са по-крехки, отколкото изглеждат. Но да се основава стратегия на надеждата не е добър път напред.
Освен това си струва да се разгледа неотдавнашният опит на Америка със смяната на режими - в Ирак, Афганистан, Либия и други страни - за да се признае, че дори след края на един лош режим нещата не винаги се подобряват постоянно. Всъщност погледнете отношенията на Вашингтон с Москва повече от три десетилетия след разпадането на съветската система. Тя не се разви така, както мнозина желаеха.
Втората идея - или надежда - е, че САЩ и сегашното правителство в Иран могат да бъдат приятели. Истината е, че Иран е много горда и националистическа страна, дълбоко пропита от чувството за собствено историческо величие. Да си припомним, че империята, която е предшественик на съвременен Иран, е една от малкото сили, които удържат на себе си в битка с Римската империя. В различни моменти древните перси са управлявали голяма част от днешния арабски свят. При цялата сегашна дисфункция и бедност Иран е наследник на една от великите цивилизации на света, което означава гордост и бодливост.
Какво иска Иран и от какво се страхува
Освен това Ислямската революция е антиамериканска по своята ДНК. Аятоласите, които управляват Иран, са изградили идеология, която прониква в режима и която е свързана колкото със значението на религията, толкова и със значението на съпротивата срещу Америка. Те оправдават репресиите си, като заявяват, че трябва да се противопоставят на свободолюбивите и декадентски методи на Запада.
Разбира се, има някои силни идеи и емоции, които са в основата на враждебността на Америка към Иран. Вашингтон възприема падането на шаховия Иран като дълбоко предателство, от което никога не се е възстановил. Винаги му е било трудно да се справя с национализма и антимодерните, реакционни идеологии.
Иран и САЩ някога бяха приятели - какво се случи?
Възможно ли е обаче - като се изключи смяната на режима или приятелството - да се установят работни отношения с Техеран? Не такива, които предполагат победа, преобразуване или щастлив брак, а по-скоро нелеко съвместно съществуване. Това предложение е било опитвано за кратко, но никога не е било последователно. Президентът Роналд Рейгън прави някои плахи стъпки в тази посока, като разменя оръжия за заложници, но това се проваля. След 11 септември 2001 г. Иран предприема някои важни стъпки за сътрудничество със Съединените щати в Афганистан, за да подпомогне създаването на ново правителство. Но след като президентът Джордж У. Буш ги обявява за част от "оста на злото", тези уговорки се провалят.
Най-значителните усилия са положени от президента на САЩ Барак Обама и иранския президент Хасан Рухани, които са обсъждали създаването на нови отношения. Това не е приятелство. Иранският външен министър Джавад Зариф посочва, че ядреното споразумение с Иран не се основава на доверие, а на недоверие. Всяка от страните внимателно защитава интересите си в този документ. Но то създаде възможност за работни отношения и Иран се придържа към тази сделка, като се отдалечава от програмата за ядрени оръжия повече, отколкото от десетилетия. Президентът Доналд Тръмп проваля сделката и тази възможност. А в Иран силите, които се противопоставят на сделката и на каквото и да е сближаване с Вашингтон, получават власт, изместват Рухани и сега управляват с още по-брутален юмрук.
Могат ли Вашингтон и Техеран отново да намерят обща кауза? Изглежда малко вероятно. Това разклонение на пътя е далеч зад нас. Пътят, по който вървят двете държави, е удобен и за двете, въпреки че е изпълнен с напрежение и недоразумения и може да доведе дори до война.
