К ризите, които разтърсват Близкия изток, са едновременно независими огнища на напрежение и относително интегрирана общорегионална офанзива на подкрепяни от Иран въоръжени банди. Понякога не е ясно доколко Иран има контрол над тези милиции в Ирак, Сирия, Ливан, Газа, Йемен и други страни.
Въпреки че влиянието на Иран действа точно под земетресенията и трусовете, разтърсващи региона, подобно на администрацията на Байдън, Иран сериозно иска да избегне по-широка война. И двамата са като Златокоска, която се нуждае от достатъчно, но не прекалено много.
Но има и съществени разлики. Съединените щати са сила на статуквото - поддържането на сигурността и стабилността е тяхната регионална марка. Нахлуването в Ирак през 2003 г. разруши доверието в САЩ, отчасти защото беше толкова ирационално отклонение от традиционния ангажимент за ред. Иран, от друга страна, е квинтесенцията на ревизионистичния фактор, който се противопоставя на регионалния и глобалния баланс на силите.
Съединените щати и Саудитска Арабия, която също е регионална сила на статуквото, са силно обвързани, докато Иран последователно си партнира с други ревизионистични сили като Русия и Китай.
Това поставя Вашингтон в тактически неизгодно положение, тъй като партньорите му трябва да се държат относително предпазливо или да излагат на риск интересите на САЩ - както при водената от Саудитска Арабия интервенция в Йемен, започнала през 2015 г., и продължаващата война на отмъщение на Израел в Газа. Ето защо администрацията на Байдън се опитва тихо да сдържа и ограничава Израел в Газа и да му попречи да действа по заплахите си срещу "Хизбула" в Ливан.
САЩ предупредиха Израел: Операцията ви рискува да се превърне в катастрофа
Обратно, Иран обикновено не е заплашен, когато неговите клиенти сеят хаос. За Иран дори и ръководената от "Хамас" серия от убийства на 7 октомври беше полезна, тъй като обезкръви Израел в битката срещу неговите съюзници от "Хамас".
Въпреки това Иран трябва да внимава какво правят неговите пълномощници. Когато по-рано тази година една от иранските шиитски милиции в Ирак, "Катаиб Хизбула", извърши атака с дрон срещу американски логистичен център в Йордания, убивайки трима американски войници, тя отиде твърде далеч. Иранските лидери побързаха да настояват, че не искат по-широка война, особено със Съединените щати. "Катайб Хизбула" обяви, че преустановява всички военни операции, като същевременно се оплака, че Иран "не познава естеството на нашия джихад", което означава, че се оттегля по иранска заповед.
Трима войници на САЩ загинаха от дрон в Йордания
Иран подкрепи усилията на "Хизбула" да избегне всеобхватна война с Израел въпреки постоянната израелска ескалация и заплахи. Когато тази година Израел уби ключов лидер на Хамас, Салех Ал-Арури, с удар на безпилотен самолет в основния район на "Хизбула" в Бейрут, "Хизбула" отговори с до голяма степен символична ракетна атака срещу израелска радарна станция, която нанесе малки щети.
Ескалация: Израел ликвидира заместник-ръководител на "Хамас"
В отговор Израел уби заместник-командира на елитните сили на "Хизбула" "Радуан" Уисам Тауил, което по същество остава без последствия, въпреки че интензивните сблъсъци край границата продължават.
Израел призна за убийството на командир на "Хизбула"
Сега Израел настоява "Хизбула" да изтегли силите си на 30 км от границата или да бъде изправена пред тотална атака, като от двете страни бъдат евакуирани около 80 000 израелци и 70 000 ливанци. "Хизбула" отказва, а преговарящият от Вашингтон Амос Хохщайн предложи изтегляне на "Хизбула" на 7 км. "Хизбула" не иска война с Израел и Иран е съгласен с това.
Техеран не желае да пропилее своя коз - 150 000 ракети и ракетен арсенал на "Хизбула", често с прецизно насочване, срещу Газа или "Хамас". "Хизбула", вероятно най-мощната недържавна армия в историята, има за цел да възпре израелски или американски атаки срещу Иран, особено срещу неговите ядрени съоръжения.
Потенциалът за такива американски или израелски въздушни удари е сред най-съществените причини, поради които Иран иска да избегне по-широк конфликт. Докато световното внимание е насочено към непосредствените кризи, породени от нападението на 7 октомври, Техеран отбелязва незабележим, но значителен напредък към статут на ядрена сила, като обогатява все повече уран с качество, близко до оръжейното. Последното нещо, от което се нуждае Иран, е нещо, което би могло да обърне този напредък и да застраши други основни национални интереси.
Дивата карта за Иран са йеменските бойци хути и тяхното пиратство в Червено море. Това пиратство потвърди и подчерта две отдавнашни ирански дипломатически становища: че Иран и неговата мрежа от "оси на съпротива" трябва да бъдат включени във всяко фактическо споразумение за морска сигурност и че ако Иран не може да превозва свободно своя петрол поради санкциите, никой не може да бъде сигурен в безпрепятствената морска търговия.
Тъй като три от осемте основни световни морски контролно-пропускателни пунктове - Суецкият канал, Ормузкият проток и протокът Баб ал-Мандаб - заобикалят Арабския полуостров и са уязвими за атаки от страна на Иран и "оста", тази глобална икономическа уязвимост осигурява на Иран убедително международно влияние.
И все пак хутите може да се окажат най-неприятният член на "оста" за Иран. Подобно на "Хамас", но за разлика от почти всички останали групи от "оста", те не са създадени от Иран, а са негови клиенти. И двете са показали способност и готовност да действат самостоятелно, както "Хамас" почти сигурно направи на 7 октомври.
Така че Иран има голям залог в редица конфликти, които трябва да бъдат внимателно овладeни и контролирани, ако иска да избегне плащането на значителна и вероятно огромна цена.
Техеран вече е ограничил своите иракски пълномощници, работи, за да помогне на "Хизбула" да се сниши и да избегне опустошителна израелска атака. Възможно е дори и двамата, официално или неофициално, да приемат американското предложение за по-скромно изтегляне от границата с Израел. А Иран вероятно призовава хутите да внимават много да не убиват американци или по друг начин да не отидат твърде далеч.
Иран и САЩ някога бяха приятели - какво се случи?
Не само Вашингтон трябва да играе внимателна игра на равновесие в близкоизточната безпътица. Въпреки враждебността на Иран към статуквото и печалбите от сегашния конфликт на практика без разходи за самия него, той ясно осъзнава засилването на значителните потенциални рискове.
Техеран със сигурност осъзнава, че трябва да получи по-добър контрол над своите арабски пълномощници или те могат да го въвлекат в конфликт, който е катастрофален за иранските национални интереси - а може би дори и за бъдещето на режима.
