Могат ли две държави, които не желаят пълномащабна война - която може да бъде катастрофална - да се окажат в ситуация, в която да се впуснат в нея, тъй като събитията неизбежно ескалират отвъд възможностите им да я спрат?
Категорично. Това е проблем, който води началото си поне от Пелопонеската война преди 2500 години, когато атиняните се устремяват към гибелта си, а сега е въпрос, с който открито се занимават както президентът Джо Байдън, така и върховният лидер на Иран Али Хаменей в Близкия изток.
На 2 февруари Байдън стартира широка серия от военни удари в отговор на нападението с дрон от 28 януари, извършено от подкрепяна от Иран войнствена група, при което бяха убити трима американски войници и ранени над 40 души. Но президентът също така ясно заяви, че се опитва да възпре Техеран, без да провокира пълномащабна война и беше забележително, че ответните удари бяха насочени към обекти на групировки извън Иран, в Ирак и Сирия. Запитан от репортери доколко пряко Иран е замесен в атаката от 28 януари, Байдън отговори:
"Ще проведем тази дискусия" и уточни:
"Държа ги отговорни, защото доставят оръжия на хората, които са го направили." Байдън също така добави:
"Не мисля, че имаме нужда от по-широка война в Близкия изток.” Това посочва Майкъл Хирш за Politico.
Редица експерти смятат, че Хаменей, застаряващият върховен лидер на Иран, иска да избегне всеобхватна война и е съсредоточен главно върху запазването на политическия контрол в страната, а не върху нападението срещу САЩ. В бърза реакция след нападението в неделя Насер Канаани, говорител на иранското външно министерство, настоя, че Техеран "не участва във вземането на решения от съпротивителните групи".
Иран и САЩ вече са въвлечени във война на ниско ниво, въпреки съмнителното твърдение на Техеран, че бойците, които снабдява и обучава - които в момента атакуват американски, израелски и западни цели от Йемен до Сирия и Ливан - действат изцяло самостоятелно, пише Хирш.
How the US and Iran Could End Up in a War They Don’t Want
— Anthony LaMesa (@ajlamesa) February 3, 2024
America might be overextended in the region, and Iran might not be able to control its proxies. That’s a recipe for a wider conflict.https://t.co/drfQyyuW1G
И все пак и САЩ, и Иран си позволиха да се изправят пред по-широк конфликт, който никоя от страните не желае, допълва той.
За Америка ударът с дрон на 28 януари по неясна цел в Йордания - база, за чието съществуване малцина американци са знаели - е още една трагична илюстрация на рисковете от оставянето на военни сили, разположени без ясна мисия. Понастоящем САЩ разполагат с около 2 500 военнослужещи в Ирак, които обучават иракската армия, с още 900 в Сирия и с няколкостотин в Йордания, уж за да предотвратят завръщането на “Ислямска държава” ИДИЛ. Всеки един от тези военнослужещи е потенциална жертва, която може да предизвика бъдещ конфликт, смята Майкъл Хирш.
За Иран предприетото от САЩ ответно действие е илюстрация на опасностите от ръководенето на марионетни милиции на няколко фронта, които Техеран може би вече няма да е в състояние да направлява изцяло, ако изобщо някога го е правил. Макар че за момента Иран изглежда е предотвратил нападение в границите си, Байдън казва, че ще продължи да нанася ответни удари, и Техеран може да открие, че крайната му съдба може да бъде определена от лидер на иракска или сирийска милиция, ако загинат още американци, пише авторът на Politico.
С други думи и двете страни са в постоянно напрежение, което заплашва да избухне при най-малкия натиск. Държавният секретар на Байдън, Антъни Блинкен, сякаш призна това, когато предположи, че "не сме виждали толкова опасна ситуация като тази, пред която сме изправени сега в региона, поне от 1973 г., а вероятно и преди това".
Проблемът за Вашингтон надхвърля Иран и Близкия изток. Въпросът е дали като обещават да останат „незаменимата нация“ в света – както посочи Байдън в обръщението си от Овалния кабинет на 19 октомври – Съединените щати се излагат на опасност от неизбежна война на няколко фронта без ясен изход, посочва авторът на Politico.
Според Стивън Вертхайм, автор на известната книга от 2020 г., „Утре, светът: Раждането на глобалното надмощие на САЩ“, Съединените щати безпомощно са се разширили в Близкия изток, Европа и Индо-Тихия океан без ясна стратегия в момент, когато нейната отбранителна индустриална база е зле подготвена, а вътрешната ѝ политика е парализирана. Това предизвиква разногласия и в двете политически партии - както републиканците на президента Доналд Тръмп, така и прогресивните демократи повдигнаха въпроси относно прекомерния ангажимент за помощ на САЩ в чужбина, допълва Майкъл Хирш.
Съветът за сигурност на ООН ще заседава за ударите на САЩ в Ирак и Сирия
Вертхайм смята, че след края на Студената война Съединените щати са твърде небрежни относно ролята им на глобален полицай.
„Съединените щати решиха, когато разходите и рисковете бяха ниски, да разпръснат силите си по целия свят, наивно мислейки, че това е краят на историята и проектирането на американска мощ няма да вдъхнови бурни реакции“, казва Вертхайм.
Но подобни реакции започнаха да избухват, казва той, след като последователните администрации на САЩ, както републиканци, така и демократи, станаха прекалено уверени в настояването за разширяване на НАТО към границите на Русия и се стремят да преустроят Близкия изток, като нахлуха в Ирак преди две десетилетия, като по този начин дискредитираха Америка като надежден миротворец, което помага да се провокират Русия и Китай да поемат по своя път, пише още Майкъл Хирш.
Нищо не илюстрира това състояние на стратегическо объркване повече от аванпоста, който беше атакуван в неделя, наречен “Кула 22”, за която дори някои експерти по национална сигурност казват, че не са знаели, че съществува, посочва Хирш.
„Няколко хиляди войници, колективно разположени в Ирак, Йордания и Сирия, бяха оставени там като останки от кампанията за победа над ИДИЛ“, казва Вертхайм. Но въпреки че ИДИЛ беше победена преди години „и с нейното поражение дойде краят на единствената доказуемо завършена мисия, която това разполагане на войски можеше да има“, войските останаха там и не бяха изтеглени.
Вертхайм също предупреждава за опасностите от задържането на войски в регион, който не е в центъра на политиката на администрацията.
„Администрацията на Байдън встъпи в длъжност с цел да деприоритизира Близкия изток, без да се опитва да отдели Съединените щати от техните обширни връзки в областта на сигурността и военни позиции в региона“, каза той, цитиран от Politico.
Въпросът дали САЩ са преекспонирани в региона препраща към катастрофалната бомбардировка на морска казарма в Ливан през 1983 г., която уби 241 американци, в това, което се смяташе за първия терористичен акт на Хизбула срещу Съединените щати. Силите на САЩ бяха разположени по това време като част от мироопазващо присъствие за прекратяване на гражданската война в Ливан. Но някои лидери на САЩ, включително току-що положилия клетва член на Конгреса на име Джон Маккейн, повдигнаха въпроси по това време дали войските имат ясна мисия или просто се излагат като мишени, пише Майкъл Хирш.
Жозеп Борел предупреди срещу ескалация в Близкия изток
Райън Крокър, бивш посланик на САЩ в Ирак, Сирия и Афганистан, наред с други места - който беше в Бейрут по това време - казва, че САЩ наскоро са свършили много по-добра работа, за да гарантират, че американските сили са сведени до минимум и са разположени по места с причина. В случая с “Кула 22”, казва той, тази мисия е да се избегне повторение на случилото се след изтеглянето на САЩ от Ирак през 2011 г., което доведе до възхода на ИДИЛ, припомня авторът.
„По отношение на позицията на САЩ в региона, това не е Бейрут 1983 г.“, казва той.
„Мисля, че всъщност се поучихме от това.“
Чарлз Купчан, бивш служител в администрациите на Клинтън и Обама, който преподава в университета в Джорджтаун, също твърди, че президентът вече е постигнал желаната цел за намаляване на отпечатъка на САЩ в Близкия изток - и всичко това без твърде големи разходи.
„Съединените щати вече не водят сухопътни войни в Афганистан, Ирак и Сирия и това е нещо хубаво. Не съм човек, който вярва, че трябва да си съберем багажа и да се приберем вкъщи и да напуснем нашите военновъздушни и военноморски бази в региона. Като казах, не съм убеден, че имаме нужда и от тези оперативни бази в Сирия и Йордания. Те наистина излагат американските сили на този вид спорадични атаки“, казва той.
Не само броят на войските или къде са разположени допринасят за напрежението. След войната в Ирак стратегическата експозиция на Америка в региона нарасна до огромни размери: инвазията от 2003 г. разкри уязвимостта на САЩ на земята към Самоделните взривни устройства (IED), а сега и към безпилотни летателни апарати, обучавайки потенциалните врагове как да надхитрят това, което някога се смяташе за непобедима суперсила, казва Хирш.
Нахлуването в Ирак също породи вълна от анти-САЩ бойни групи под крилото на Иран - включително “Катаиб Хизбула”, които американските официални лица посочиха като заподозрени в атаката на 28 януари. От години тези групи атакуват американските войски в региона, особено в Ирак. През 2016 г. проучване на американската армия установи, че “Иран изглежда е единственият победител“ от войната в Ирак, допълва той.
* Видеото е архивно: САЩ започнаха въздушни удари срещу подкрепяни от Иран групировки в Сирия и Ирак
