Я дрено въоръжените съседи Индия и Пакистан са водили две войни и един ограничен конфликт за Кашмир. Но защо територията е толкова оспорвана — и как започва всичко това?
- От колко време продължава този конфликт?
Кашмир е етнически разнообразен хималайски регион с площ от около 222 738 кв. км, прочут със своята природна красота — езера, зелени ливади и заснежени планини.
Още преди Индия и Пакистан да получат независимост от Великобритания през август 1947 г., районът е бил обект на сериозни спорове.
Съгласно плана за разделение, предвиден в Закона за независимостта на Индия, Кашмир е имал свободата да се присъедини или към Индия, или към Пакистан.
Kashmir: Why India and Pakistan fight over it https://t.co/kLoYbAhGOR
— BBC News (World) (@BBCWorld) May 7, 2025
Махараджата на Кашмир — местният владетел Хари Сингх — първоначално е искал регионът да остане независим. Но през октомври 1947 г., след нападение от племена, дошли от Пакистан, той решава да се присъедини към Индия в замяна на военна помощ. Избухва война и Индия се обръща към Организацията на обединените нации с искане за намеса. ООН препоръчва провеждането на референдум, за да се реши дали Кашмир да се присъедини към Индия или Пакистан. Двете страни обаче не успяват да постигнат съгласие относно демилитаризацията на региона — необходима стъпка за провеждането на допитването.
През юли 1949 г. Индия и Пакистан подписват споразумение за установяване на линия на прекратяване на огъня, както е препоръчано от ООН, и регионът бива разделен. През 1965 г. избухва втора война, а през 1999 г. се случва кратък, но ожесточен конфликт между индийската армия и сили, подкрепяни от Пакистан.
По това време и двете страни вече са обявили, че притежават ядрени оръжия.
Днес Делхи и Исламабад претендират за целия Кашмир, но контролират само отделни части от него — територии, международно признати като „Кашмир, администриран от Индия“ и „Кашмир, администриран от Пакистан“.
- Защо администрираният от Индия Кашмир е толкова нестабилен?
В региона съществуват силно противоположни възгледи относно законната му принадлежност. Много жители не желаят Кашмир да бъде управляван от Индия, предпочитайки или независимост, или присъединяване към Пакистан.
Религията играе важна роля в конфликта: Джаму и Кашмир е единственият индийски щат с мюсюлманско мнозинство — над 60% от населението.
През последните три десетилетия в региона бушува въоръжен бунт срещу индийското управление, довел до смъртта на десетки хиляди хора.
Индия обвинява Пакистан в разпалване на конфликта чрез подкрепа за сепаратистки бойци в Кашмир — обвинения, които Пакистан категорично отрича.
Внезапната промяна в статута на Кашмир от страна на Индия през 2019 г. допълнително изостри напрежението.
До тази година администрираният от Индия Кашмир имаше специален статут, гарантиран от член 370 на индийската конституция. Тази клауза предоставяше на региона значителна автономия, включително собствена конституция, отделен флаг и самоуправление по всички въпроси, с изключение на външната политика, отбраната и комуникациите.
На 5 август 2019 г. Индия отмени този специален статут — изпълнявайки предизборното обещание на управляващата индуистка националистическа партия Бхаратия Джаната (BJP), оглавявана от премиера Нарендра Моди.
След месеци на напрежение, през които хиляди хора бяха арестувани или поставени под домашен арест, насилието в региона намаля. Индийските власти посочват подобрената инфраструктура, нарасналия туризъм и инвестициите като признаци за по-голяма стабилност.
Критиците обаче твърдят, че това привидно спокойствие е постигнато за сметка на гражданските и политическите свободи, като арестите и репресиите продължават.
Three fighter jets crashed in India's Jammu and Kashmir, local govt sources say https://t.co/7VHBH3HUCB https://t.co/7VHBH3HUCB
— Reuters (@Reuters) May 7, 2025
- Колко сериозна е последната ескалация?
На 14 февруари 2019 г. самоубийствен атентат отнема живота на над 40 индийски войници — най-смъртоносното нападение срещу индийски сили в Кашмир от началото на бунта. Това води до драматично изостряне на конфликта.
Индия отвръща с въздушни удари на пакистанска територия — първите от 1971 г. насам — предизвиквайки ответен огън и въздушни сражения.
Събитията от 2019 г. слагат край на всякакви надежди за подобрение в двустранните отношения.
Въпреки това, в следващите години се запазва относително спокойствие — до 27 април 2025 г., когато въоръжени бойци нападат туристи в администрирания от Индия Кашмир и убиват 26 цивилни.
Реакцията на Делхи е бърза и твърда: затваря се главният граничен пункт, прекратява се ключово споразумение за споделяне на водни ресурси, изгонват се пакистански дипломати и се суспендират почти всички визи за граждани на Пакистан, на които се дава краен срок да напуснат страната.
Освен това Индия забранява всички пакистански самолети — както търговски, така и военни — да навлизат във въздушното ѝ пространство, отразявайки предишни мерки, предприети от Исламабад.
Пакистан отговаря със спиране на визите за индийски граждани и прекратяване на мирния договор от 1972 г.
По границата започва периодично престрелване с леко стрелково оръжие от двете страни.
На 7 май 2025 г. Индия извършва удари по редица цели в Пакистан и в администрирания от Пакистан Кашмир.
Прагът за ескалация рязко се измести след 2019 г. Трансграничните и въздушни удари от страна на Индия вече се възприемат като „нова нормалност“, което от своя страна води до ответни действия от Пакистан. Така напрежението в един от най-милитаризираните региони в света достига нови висоти.
Съединените щати и други международни сили призовават за деескалация, но остава неясно дали техните гласове ще бъдат чути.
- Имаше ли надежда за мир в новия век?
През 2003 г. Индия и Пакистан постигат споразумение за прекратяване на огъня, след години на кръвопролития по де факто границата, известна като Линията на контрол.
Впоследствие Пакистан обещава да спре финансирането на бунтовнически групи, действащи на територията, а Индия предлага амнистия на онези, които се откажат от въоръжена съпротива.
Когато Нарендра Моди идва на власт през 2014 г., той обещава твърд подход към Пакистан, но същевременно изразява готовност за мирни преговори.
Наваз Шариф, тогавашният премиер на Пакистан, присъства на церемонията по встъпване в длъжност на Моди в Делхи. Но тази символична крачка към сближаване не прераства в устойчив мир.
