Защо Емирствата изоставиха Саудитска Арабия

Е дна от най-коментираните снимки от международни анализатори, журналисти дипломати и обикновени потребите на социални мрежи последните дни, е снимка от Техеран на командира на Бреговата охрана на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Али Муслах ал Ахбаби на среща с командира на иранската брегова охрана, Касим Резай. Двамата военни седят усмихнати, ръкувайки се пред фотографите от иранските правителствени агенции. Първият въпрос на всички, които следят новините от Персийския залив беше: „Какво се случва!?“

До съвсем скоро ОАЕ и Иран изразяваха нежеланието си да разговарят с последователни словесни удари, саботажни действия срещу танкери, публични изявления и струпване на военна сила. Но изглежда идват нови времена, наложени от променената политическа обстановка и липсата на търпение сред американските съюзници в Залива към Тръмп. Въпросната снимка е първата по рода си от години и идва на фона на новини за изненадващото изтегляне на силите на ОАЕ от Йемен, където те се сражаваха активно срещу подкрепените от Иран бунтовнически сили на хутите. Хутите, които още държат контрола върху йеменската столица Санаа продължават да атакуват саудитски военни и граждански обекти, но на 2 август обявиха „замразяване“ на атаките по позиции на ОАЕ. Едва ли всички тези новини са съвпадение. Тези събития показват координирани действия за деескалация на фона на нерешителността на САЩ и Саудитска Арабия. Абу Даби също така отказа да обвини официално Иран за атаките върху танкери в Персийския залив, въпреки че сред тях имаше и плавателни съдове на ОАЕ.

Why the #UAE has signed a document on border security with #Iran after months of lobbying in the US for a tougher stance on Tehran? pic.twitter.com/VtCwlyjZSO

— Press TV (@PressTV) 3 август 2019 г.

Решението на Емирствата да се дистанцират от войната в Йемен ще има сигурни последици за Саудитска Арабия, тъй като кралството остава без главен регионален партньор. Водената от Рияд коалиция срещу хутите изпитва силни затруднения. За Емирствата няма опасност фактът, че в Йемен има военна сила, подкрепена от Иран и поддържаща силни връзки с Хамас и Хизбулла. За Саудитска Арабия, обаче, реалността е друга. Това, че хутите държат контрола върху столицата Санаа вече няколко години, изтласкаха подкрепеното от Рияд правителство и заздравиха базите си, е проблем още повече заради това, че саудитците споделят 1800-километрова граница с Йемен.

Досега силите на Емирствата участваха активно във войната в Йемен, довеждайки не само свои военни сили, но и наемници, включително бивши колумбийски войници. ОАЕ също така бяха обвинени, че провеждат кампания на политически убийства срещу членове на местния клон на Мюсюлмански братя – старият враг на Абу Даби. В процеса на войната, Емирствата установиха фактически контрол върху крайбрежния йеменски град Аден, откъдето разшириха влиянието си върху Южен Йемен. Макар и да проведоха успешни операции както срещу хутите, така и срещу йеменския клон на Ал Кайда – една от основните военни сили в района – емирствата засилиха разделението в Йемен, спонсорирайки в името на своите регионални амбиции местните южнойеменски сепаратисти. Тази политика предизвика неколкократно протестът на Саудитска Арабия, която вижда в действията на ОАЕ не съюзник, а саботаж на коалиционните цели, които предвиждат изтласкването на хутите, връщане на законното йеменско правителство и подсигуряване на саудитската граница. Нищо от това не се е случило все още, а сега ще бъде още по-трудно за саудитците.

За Емирствата изтеглянето е и тактически ход, който ще има отражение в САЩ. Тръмп и неговата администрация получават все повече критики за предоставянето на оръжия за Саудитска Арабия и ОАЕ. Двете държави имат силни лоби във Вашингтон, но то също не помага в Конгреса, където гласовете за спирането на войната в Йемен стават все по-силни. В този смисъл, изтеглянето на ОАЕ непосредствено преди изборите в САЩ другата година, е добре премислен ход.

Изненадващото изтегляне на ОАЕ от Йемен е сериозен удар за имиджа на престолонаследника на Саудитска Арабия, принц Мухаммад бин Салман. Неговото международно израстване и събиране на местна подкрепа, се крепят на три точки: войната в Йемен, модернизиращата програма, известна като „Визия 2030“ и провеждането на социални реформи. В момента, освен по третата точка, нищо друго не върви по план за принца. В същото време, иранската подкрепа за хутите дава резултати – йеменските бунтовници атакуват редовно саудитски обекти, включително гражданска инфраструктура, а ракети „Скъд“ бяха доставени от Хизбулла и впоследствие изстреляни по основни саудитски градове.

Без военната подкрепа на емирствата, изглежда амбицията на Бин Салман да смаже хутите, е трудна за постигане. Активността на милициите на хутите ще се засилва, а това движение се следи и от друга регионална сила в Близкия изток – Израел. Бенямин Нетаняху е един от хората зад анти-иранския съюз, в който участват САЩ и Саудитска Арабия. От израелска перспектива, ставащото в Йемен и изненадващия обрат в политиката на ОАЕ, са лоши новини, тъй като хутите си партнират с Иран, а това дава възможност на Техеран да пренася ракети през йеменския бряг на Червено море към Хамас в Ивицата Газа. Преди няколко седмици в Йемен беше убит член на Хамас, който най-вероятно е участвал в подготовка на логистика за пренос на военно оборудване. Израел се притеснява и от възможността Иран да използва хутите за саботаж на гражданското и търговско корабоплаване през Баб ел Мандеб, което е важно за израелските компании.

Междувременно, в Аден избухнаха сблъсъци между про-саудитски и про-ОАЕ милиции. Подобен сценарий се очакваше предвид разминаването в позициите на главните спонсори на тези милиции. Тези събития обаче носят риск за ескалация в Йемен и Аденския залив, който би се отразил на международните търговски артерии, преминаващи от там.

Ходовете на Израел, САЩ и Саудитска Арабия за контриране на Иран никога не са били просто нещо. Сега, след като Емирствата решиха да замразят участието си във войната в Йемен и да демонстрират публично сближаване на позициите с Техеран – дори това да е само тактическо отстъпление – прави нещата още по-сложни. Песимизмът може да се усети от Израел до Вашингтон и има защо – в момента Иран може да прави каквото пожелае, без да има особени последици.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram