С напредването на войната в Украйна с още една година една трудна истина става все по-малко възможно да бъде игнорирана: победа чрез военни действия може да не бъде реалистична цел за Киев, без значение колко милиарди изпраща Западът и колко руски войници загиват. Това посочва Елхан Нуриев за Politico.
(Във видеото: Еврокомисарят по отбраната: Изправени сме пред "перфектна буря" заради войната в Украйна)
Нуриев е старши сътрудник на Фондацията „Александър фон Хумболт“. Той също така сътрудничи с Енергийния клуб в Брюксел и e старши експерт по Русия, Източна Европа и Централна Азия в LM Political Risk and Strategy Advisory във Виена.
Тази перспектива не се приема с готовност във Вашингтон и Брюксел, където властва предположението, че с достатъчно помощ и решителност накрая Москва ще бъде съкрушена. Въпреки изключителната устойчивост на Украйна и финансовите възможности на Запада, такъв изход става все по-малко вероятен.
По-скоро войната преминава в изтощителна патова ситуация: такава, която може да изтощи Украйна, да разклати западното единство и да укрепи режима, срещу който всъщност беше насочена. Въпросът, пред който сега стоят западните политици, не е дали Украйна заслужава подкрепа, а дали настоящата стратегия ѝ помага да победи, или просто да издържи по-дълго, за да загуби по-бавно, коментира Нуриев.
Това не означава Украйна да се предаде, нито да изостави западната подкрепа. Означава обаче да погледне реално на ситуацията: пълната победа на Украйна просто вече не изглежда постижима. Да се преструваме, че това не е така, не е добра стратегия.
От тази гледна точка съхраняването на суверенитета на Украйна и стабилизирането на Европа зависят по-малко от оръжия и повече от дипломация, смята авторът на Politico.
Лидерите на НАТО: Украйна ще се присъедини, когато бъдат изпълнени условията
На хартия Западът все още стои зад Украйна. Последната американска помощ на стойност 61 милиарда долара беше одобрена след месеци на политически съпротиви; европейските държави бавно увеличават отбранителното производство; а НАТО продължава да демонстрира съюзно единство. Въпреки това, реалната картина на бойното поле остава по-мрачна, отколкото много заглавия на Запад подсказват.
На първо място, Украйна изпитва демографски срив: според нейното собствено министерство на отбраната, над 30% от наборниците изобщо не се явяват на служба. Новите правила за мобилизация намалиха възрастовия праг до 25 години, но трудности с набирането на персонал продължават да съществуват. А населението на страната намалява поради смърт и изселване.
Допълнително, икономиката понесе сериозно съкращение заради войната, с тежки щети по инфраструктура, промишленост и поминък. В условия на изчерпване на извънредните правомощия и нарастващо разочарование поради корупцията и лошото управление, политическите съперничества в Киев също се изострят.
Междувременно Русия се приспособява. Икономиката ѝ премина на военни релси. Нейното производство на снаряди изпреварва това на Запада, а армията ѝ, макар и недостатъчно ефективна и брутална, притежава преимущества по отношение на жива сила и стратегическа дълбочина. Ръководството на Русия също показа готовност да понесе трайно високи загуби с цел минималната териториална експанзия.
Не на последно място, мирните разговори в Истанбул този месец показаха колко далеч са една от друга позициите на двете страни. Украйна предложи 30-дневно прекратяване на огъня. Споразуменията бяха постигнати главно по хуманитарни въпроси и размяна на пленници. Дори по въпроса с 339 деца, отвлечени от Русия, Москва показа съвсем слаба готовност за сътрудничество, смята Нуриев.
OPINION: West can’t help Ukraine win the war — but it could help end ithttps://t.co/N84Gd3q05x
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) June 17, 2025
И така, докато западните лидери продължават да настояват, че ще подкрепят Украйна "толкова, колкото трябва", сега въпросът остава: с каква крайна цел?
Необходимостта Украйна да възстанови изцяло територията си с военна сила изисква съществено повече помощ, както и ниво на изостряне, включително с изпращането на западни войски и с директно включване на НАТО, на което демократичните правителства съвсем не са готови да се съгласят. И това повдига една трудна, но все по-необходима перспектива: да подкрепящ Украйна може да означава да ѝ помогне да прекрати войната, а не да я спечели.
Често такъв подход погрешно се смята за капитулация, но историята показва обратното. През 1940 г. Финландия съхрани суверенитета си чрез болезнен, но стратегически мир със СССР. В началото на 50-те години на XX век Корея, опустошена от войната, прие примирие и избегна колапса на държавната си система. Това не бяха морални победи, но бяха съществени за нейното съществуване.
Все повече гласове във Вашингтон и европейските столици сега потвърждават тази логика. В Камарата на представителите на САЩ вече се водят дискусии за "план за замразен конфликт", а европейски анализатори предупредиха, че 2025 г. може да се превърне в "най-опасната година за Украйна", не заради напредъка на Русия, а заради вътрешно изтощение и умора сред съюзниците.
Дипломатическо споразумение обаче не означава награда за Москва. Това по-скоро означава да се приеме, че оцеляването на Украйна зависи повече от съхраняването на това, с което все още разполага, отколкото от възстановяването на територии, които вече не може да си върне.
Какво се случва с офанзивата на Украйна срещу Русия
Такъв компромис може да включва замразяване на бойните действия по настоящите линии на съприкосновение; международни гаранции за сигурност, които да възпират бъдеща агресия, но да не съставляват пълно членство в НАТО; поетапен процес на мирни преговори, съчетан с размяна на пленници и икономическо възстановяване; и помощ за следвоенно възстановяване, обвързана с реформи на управлението и борба с корупцията.
Разбира се, всичко това няма да бъде лесно. Русия може да отхвърли всякакъв компромис, а Украйна може да сметне всяко действие, различно от пълната справедливост, за недостатъчно. Това обаче не освобождава Запада от неговата лидерска роля.
Стратегията не означава да се надяваме на най-доброто, тя означава да очертаваме постижимото.
В крайна сметка въпросът не е дали Украйна заслужава повече помощ, а дали настоящият подход може да донесе устойчив резултат. При управлението на американския президент Доналд Тръмп Вашингтон вече коригира позицията си по отношение на конфликта. Въпреки че неговото правителство показа готовност за мирни преговори, то едва ли ще подкрепи безкрайно предоставяне на военна помощ, освен при наличие на ясен изход.
Това означава, че сега западните лидери са изправени пред избор: да останат на път, който обещава безкрайно финансиране и война, или да съставят мирен процес, който да съхрани суверенитета на Украйна и да предотврати по-широка европейска криза.
След три години на тази война най-мощната подкрепа за Украйна може би вече не се състои в това да ѝ помагаме да се сражава, а да ѝ помогнем да спре да се сражава, без да загуби своето бъдеще.
