Самопризнание, на което никой не вярва: Кой уби семейство Уолф

К огато прането на едно семейство е оставено два поредни дни да се развява във ветровитото, мокро време, съседите непременно ще обърнат внимание.

Джон Крафт забелязва това през една априлска сутрин през 1920 г., докато шофира на път за "Търтъл Лейк" покрай фермата на семейство Джейкъб Уолф.

Там, на простора, той забелязва същите бели и цветни дрехи, които бе видял и предишния ден. Това било нетипично за семейството, затова той решава да проучи, пише bismarcktribune.

Влизайки в двора на фермата, той тръгва към къщата на семейството, когато вниманието му внезапно е привлечено от странен звук от грухтенето на прасета в близкия обор. Вратата на плевнята била леко открехната и ритмично се блъскала от вятъра. Крафт се приближава и предпазливо надниква вътре.

Natassia (Brodette Nation) returns to tell of one of North Dakota’s biggest crime, the murder of the Wolf family in 1920. Do you believe they caught the correct murderer?https://t.co/BYuVwudxz4#domesticpodcast #ladypodsquad #TrueCrime #History #PodcastHQ #Murder #FamilyMurder pic.twitter.com/huSztN0kpo

— Cult of Domesticity (@DomesticPodcast) February 27, 2020

Макар да усеща, че нещо лошо се е случило, мъжът дори не подозирал за зловещото откритие, което щял да направи.

Само секунди по-късно Крафт се вцепенява. Пред него се открива ужасяваща гледка: наполовина покрити с пръст и сено лежали безжизнени телата на неговия съсед Джейкъб Уолф и две от малките му дъщери Мария и Една. След това той забелязва още пет обезобразени, осакатени тела през капак, водещ към мазето на къщата.

И тогава се случва чудо, насред безнадеждната ситуация, в люлка, в малка спалня на къщата, Джон Крафт открива живо осеммесечно бебе. Пеленачето е слабо, на прага на смъртта, изнемощяло от глад и студ. Това е единственият оцелял член на семейство Уолф.

Така започва преследване, което няма аналог в криминалните летописи на Северна Дакота и се нарежда сред най-сензационните в историята на Америка.

Джейкъб Уолф е един от най-проспериращите и популярни фермери в общността на "Търтъл Лейк". Чифликът му е спретнат и добре поддържан. Той е пестелив и трудолюбив. Джейкъб има прекрасно семейство, състоящо се от жена и шест дъщери на възраст от 13 години до осем месеца.

Доколкото всички знаеха, той е нямал никакви врагове. Имал търкания единствено с един от съседите си. Но това не можело да е истинска вражда, мислели си хората.

Все пак хората си спомнят, че самият Уолф веднъж им споделя, че се страхува. Той разказва, че чувства, че животът му е в опасност. Преди време той разговаря с приятел на улицата в "Търтъл Лейк" и му казва, че отмъстителен съсед може да му причини зло.

Човекът, на когото каза това, не взима думите му на сериозно. 

Когато този разговор е съобщен по-късно на шериф Оле Стеферуд от окръг Маклийн, вече е твърде късно. Уолф и цялото му семейство е избито и никой не се бе интересувал от думите му, за да разбере кой го е заплашвал. 

Шериф Стефъруд пътува за Бисмарк с щатския прокурор на окръг Маклийн Джон Е. Уилямс, когато местопрестъплението е открито и докладвано. 

Цяла нощ Стефъруд прекарва във фермата на семейство Уолф заедно с трима съседи на семейството. Осемте тела все още лежат там. 

Шерифът вярва в твърдението, че убиецът винаги се връща на местопрестъплението. Търпението на Стеферуд скоро щяло да бъде възнаградено.

Около 5:30 ч. сутринта шерифът чува бръмченето на автомобил, преминаващ през прерията в полумрака. Автомобилът спира от другата страна на къщата. Стеферуд забелязва как един мъж заобикаля ъгъла на сградата.

Непознатият мъж крачи бързо, без да се оглежда около себе си. Очевидно си мисли, че е сам и незабелязан. Той отива до къщата на фермата и поглежда през прозореца към всекидневната. После тръгва към хамбара.

"Здравей!" - казва Стефъруд. Мъжът спира вцепенен.

Шерифът се приближава до него.

This is the story of the murder of the Wolf family #CriminalMatters #truecrime #USA https://t.co/eHLX5HZVxu

— Scotland's History (@ScotlandsHisto1) October 28, 2022

— Аз съм шерифът. Казвам се Стеферуд. Кой сте вие?- пита шерифът своя непознат събеседник. 

— Хенри Лейър, аз живея недалеч оттук. Господи, това не е ли нещо ужасно! - казва непознатият. 

Шерифът разговаря с Лейър доста време. В съзнанието му вече се заражда подозрение. През цялото време Лейър е в нетипична поза. Той държи дясната си ръка в джоба на сакото си.

Започва да се съмва и любопитна тълпа пристига на местопрестъплението. До обяд в неделя там се събират буквално стотици хора. Сред тях са и следователи, едни от най-добрите в държавата. Един от тях беше шефът на полицията от Бисмарк Крис Мартинесън. Служителите на закона не пестят сили. те знаят, че имат много работа за вършене, а за начало имаше много малко улики.

През следващите дни детективи търсят улика след улика, но безуспешно. Първите теории на разследващите е, че е имало повече от един убиец. Обявени са две награди от $1000. Разследващите са навсякъде, разпитват хора, търсят някой с мотив, проверят алибита.

Цялата общност е в шок. Убиецът е маниак и все още е на свобода, шушукат хората. От страх фермерите обикаляли през нощта с пушки, готови да защитават домовете си, ако лудият се опита да нападне отново.

По време на разследването са арестувани двама души, които по-късно са освободени заради липса на доказателства. Един младеж, намерен да се скита по брега на езерото, е хванат от членове на отряд фермери. Той е вързан за ръцете и краката, докато шериф Стеферуд не го разпита и освобождава. 

Единствената истинска улика в престъплението е оръжието на убийството, намерено в блато близо до фермата на Уолф. Собственикът на оръжието обаче така и не е разкрит,  опитите да бъде проследен са неуспешни. Дори производителят нямаше запис това кой е купил пушката.

През цялото време в съзнанието на шерифа се появява сенчестият спомен за Хенри Лейър, който се появява в мъглата преди зазоряване, за да надникне в прозорците на къщата на смъртта. Историята, че е имал лоши чувства между него и Уолф, се потвърждават след разпити на свидетели. 

Става ясно, че двамата са имали проблеми с добитък, собственост на Лейър, който навлязъл в земята на Уолф, и крава, собственост на Лейър, ухапана от кучето на Уолф. Разкрито е, че Лейър е „клюкарствал“ с други съседи за личния живот на Уолф. Пръстът започва да сочи все повече и повече към Лайър, става ясно от полицейските документи.

Скоро след убийствата, жертвите Джейкъб Уолф, съпругата му и техните дъщери Берта, Една, Мери, Лидия и Марта и техния 13-годишен работник Джейкъб Хофер, са погребани.

Осем ковчега са подредени в редица във фермата Уолф - два големи ковчега за бащата и майката в единия край, след това пет по-малки за петте им дъщери и отново по-голям за момчето, убито с тях, спомнят си хората за черния ден.

В тълпата е забелязан и Хенри Лейър, който настоява капакът на всеки ковчег да бъде повдигнат, за да може отново да погледне лицата на покойните си съседи.

Минава повече от седмица. Все още няма арести, няма видим напредък на разследването. Хората стават неспокойни. Има огромен натиск върху служителите на закона да заловят заподозрян. Хората се страхуват, че убиецът е маниак, който се готви да удари отново. Чрез дарения са събрани още $10 000 за награда за този, който помогне за залавянето на убиеца. 

Във вторник, 13 май, според файловете на Tribune за тази година, е извършен арест. Без да знаят съседите на Лейър, служители на закона се вмъкват във фермата му и го задържат. Те смятат, че разполагат с достатъчно косвени доказателства, за да го осъдят.

В ареста Лайер е настанен в килия с подставено лице. Следователите се надяват, че заподозреният ще сподели с другаря си по съдба нещо уличаващо. Монтирано е изаписващо устройство. Лейър обаче не е в настроение да говори. Така планът на разследващите се проваля. 

Лейър упорито твърди, че е невинен. Подложен е на множество разпити. 

Разследващият Христос Мартинесън е безмилостен:

„Къде бяхте в четвъртък, 22 април?“- попита той. "Защо убихте семейство Уолф? Защо ги убихте? Защо? Защо? Защо?", повтаря настоятелно детективът. 

— Признай си, Хенри — подканва го и шериф Стеферуд. „Признай си сега, защото всички знаем, че ти си убиецът. Защо го направи, Хенри? Защо? Защо? Защо?“, настоява за самопризнание и шерифът. 

Това продължава с часове, но Лайер отказа да признае вина. Мъжът отново и отново повтаря, че е невинен. Разследващите задават едни и същи въпроси, едно и също обвинение: „Ти ги уби, Хенри! Признай си! Признай си! Защо? Защо?“

Пробивът идва благодарение на хитрост. На разпитвания са показани снимки на местопрестъплението, направени от фотограф от местно издание. Кадрите са ужасяващи. Запечатали са  обезобразените останки на жертвите. Показана една снимка, на която е заснето оцелялото бебе в люлката си.

Когато кадрите са пробутвани многократно пред очите на Лайер, докато разпитът и обвиненията продължават, той се пречупва и признава. 

Изпратен е на бърз съд. Наказанието е доживотен затвор и каторжен труд.

Първата мисъл на Лейър, след самопризнанието, е за семейството му. И единствената му молба е да бъде отведен до дома си, за да види с близките си, преди да бъде отведен в затвора. Но това така и не е направено. По-малко от пет години по-късно Лайър издъхва след операция за апендицит. 

Дали това е истинският убиец на семейство Уолф, никой никога не разбира със сигурност.