Р усия се готви за дълга война, заяви в събота украинското военно разузнаване, цитирано от УНИАН. По негови оценки тя е насочила всички свои ресурси именно в тази посока, предаде БТА.
Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна каза, че за това свидетелстват мерките за реорганизация на икономиката и военнопромишления комплекс на Русия.
"(Тези мерки) са насочени към укрепване на потенциала на въоръжените сили на (Руската федерация)
и създаване на условия за провеждане на операции, които бяха планирани в самото начало на войната, но не бяха изпълнени успешно от руските окупационни войски", смята украинското военно разузнаване. Затова според него Русия се опитва да мобилизира всички свои ресурси за продължаване на войната.
По оценки на ГУР назначаването в сряда на началника на генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов
за нов командващ т. нар. специална военна операция в Украйна също загатва, че "Кремъл се готви за дългосрочна, широкомащабна инвазия".
Впрочем на следващия ден Кремъл потвърди, че целта на този ход е разширяване на мащаба на задачите на руската армия в съседната държава.
"Коментарът (за назначението на Герасимов) беше даден вчера от министерството на отбраната - то е свързвано с разширяването на мащаба на поставените задачи. Нямам какво да добавя към това", заяви лаконично в четвъртък Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент Владимир Путин, цитиран от ТАСС.
Ден по-рано Песков съзря "положителна динамика" в развитието на "специалната военна операция" в Украйна.
Вчера самият Путин направи оптимистичен коментар в същия дух. "Динамиката е положителна. Всичко се развива в рамките на плана на министерството на отбраната и генералния щаб", каза руският президент в интервю за държавната телевизия "Русия-1", предаде Ройтерс.
При това Путин загатна, че Русия няма да спре дотук, като изрази надежда "нашите бойци да ни зарадват още не един път със своите резултати (на бойното поле)".
Той каза това, след като по-рано тази седмица Русия обяви, че е завладяла Соледар в източната Донецка област. Ако тази информация се потвърди, това би бил първият голям руски военен успех в съседната държава от месеци след редица неуспехи на бойното поле, включително изтеглянето през ноември от южния град Херсон - единствения областен център, който страната бе завладяла от началото на инвазията. Украйна обаче твърди, че съпротивата продължава.
В друг свой ключов коментар в интервюто, той определи руската икономика, на която Западът наложи след инвазията сурови
и все по-строги санкции, като стабилна. Ситуацията е "много по-добра не само от прогнозите на нашите противници, но и от собствените ни прогнози", увери руският президент - нещо, което навежда на мисълта, че Москва не е разколебана в намерението си да продължи войната.
Що се отнася до Украйна, управляващите в Киев продължават да изразяват увереност в крайната победа
- повече от 10 месеца след началото на руската инвазия, която засега буксува. В същото време те не спират да призовават за доставка на още от съвременните западни оръжия, които изглежда са от основно значение за това украинската съпротива засега да е успешна.
Показателно е интервюто, което даде в сряда за Франс прес високопоставен съветник на украинския президент Володимир Зеленски.
Михайло Подоляк увери, че Украйна може да спечели войната до края на годината, ако Западът увеличи своите доставки на оръжия за нея и по-конкретно на ракети с голям обсег.
Руският терор може да бъде спрян само с оръжия, каза самият Зеленски след поредната вълна от ракетни удари по Украйна вчера.
Десетки хора бяха убити само при поразяването на жилищен блок в източния украински град Днепър.
Западът като цяло дава сигнали, че е чул украинските призиви.
В събота Великобритания, която е един от най-твърдите поддръжници на Украйна от началото на войната, обеща да ѝ изпрати тежки танкове, каквито тя иска. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пък каза в публикувано вчера интервю, че "в близко бъдеще" Киев ще получи повече тежки оръжия.
Показателно за дългосрочните планове на Русия е, че от октомври тя методично нанася удари с ракети и дронове
по жизненоважна украинска инфраструктура, причинявайки масови спирания на тока, централното отопление и водоснабдяването посред зима. Целта изглежда е да бъдат пречупени украинците, но кампанията като че ли има обратен психологически ефект и само засилва волята за съпротива.
Според базирания във Вашингтон мозъчен тръст Институт за изследване на войната Русия не се е отказала от максималистичните си цели в Украйна,
а именно да я върне в своята орбита на влияние, под претекст да "денацифицира" съседната страна, и не възнамерява да води сериозни преговори.
Самият Кремъл като цяло говори мъгляво по въпроса.
В края на миналия месец Дмитрий Песков все пак каза, че всеки мирен план трябва да признава обявената през септември руска анексия на четири украински области.
Според западни представители първоначалният замисъл на Путин е бил Украйна да бъде поставена на колене за броени дни,
подобно на Грузия през 2008 година. След като руската армия не успя да превземе столицата Киев, срещна неочакван отпор и понесе тежки загуби в началото на инвазията, Кремъл внесе промени в агресивната реторика, предшествала нахлуването.
Макар и Русия да не постига своите цели в Украйна, тя продължава да окупира нейни територии
и да запазва военно присъствие там. Това ѝ осигурява "лукса" да коригира своята стратегия според обстоятелствата и да променя информационната среда. Войнствените изказвания преди инвазията някак постепенно и плавно отстъпиха място на по-разнообразна реторика, но няма съмнение, че ще се завърнат, ако руската армия си върне инициативата.
Русия често започва войните слабо, но след това много пъти е успявала да победи. Но не винаги.
В интервюто за германския всекидневник "Ханделсблат" Столтенберг каза, че Путин е допуснал грешка, като е нападнал Украйна, и е надценил силата на руската армия, но в същото време предупреди, че Русия не бива да бъде подценявана или отписвана. Руснаците "доказаха, че са готови да понесат тежки загуби, за да постигнат своята цел", аргументира се той.
Историческият опит, вече повече от две десетилетия след влизането на Владимир Путин в Кремъл,
загатва също, че той съвсем не се е отказал от своите амбиции. Големият въпрос е дали Русия ще е достатъчно силна, или погледнато от друг ъгъл - дали ще ѝ бъде позволено, да ги осъществи.
На заглавната снимка: Десетки хора бяха убити в събота, когато руска ракета порази жилищен блок в източния украински град Днепър.
