Т ри седмици след срещата в Берлин, на която страните с интереси в Либия обещаха да спрат доставките на оръжие и изпращането на наемници и военни сили на воюващите в Либия, войната в страната продължава без прекъсване. Въпреки ембаргото на ООН, оръжието продължава да влиза в Либия, а ООН предупреждава, че страните с най-силни позиции в района сред които Турция, Русия, Франция и ОАЕ, не правят достатъчно, за да спрат военните действия.
ООН поиска трайно спиране на огъня в Либия
Преди три седмици по инициатива на Ангела Меркел беше свикана мирна конференция в Берлин, на която присъстваха няколко европейски и арабски държави, Турция и Русия. Преговорите в Берлин последваха провалената среща в Москва седмица по-рано. По време на конференцията в Берлин бяха направени редица изявления и обещания, сред които най-важното беше да се работи за спиране на потока на оръжия към Либия. Дни след срещата, оръжията не само не са спрели, а по данни на ООН пратките дори са се увеличили. Турция изпрати противовъздушни системи, тежко оръжие и радари, както и над 3500 бойци, набирани от контролираните от Турция райони в Северна Сирия. Освен това, Анкара изпрати и военни съветници, които да обучават силите на международно признатото правителство в Триполи. Няколко дузина товарни самолети пък са извършили редовни полети, доставящи оръжия от Емирствата за силите на базирания в Източна Либия генерал Халифа Хафтар, който от април миналата година атакува правителството в Триполи, а от началото на зимата има натиск върху самата столица. През последната седмица арабски медии публикуваха информация, че и руснаците използват сирийци, за да подкрепят силите на Хафтар.
🗨️ ❝We want to see a ceasefire.❞@KarenPierceUN
— Foreign Office 🇬🇧 (@foreignoffice) February 14, 2020
The UN Security Council has adopted a UK drafted resolution aimed at stemming the violence in Libya pic.twitter.com/sONg3iIT15
Емирствата не коментират изнесената от ООН информация, а Русия отрича да има връзка с руските наемници, които подпомагат Хафтар. Според европейски официални лица, руските наемници продължават да участват активно по фронтовите линии в Западна Либия, въпреки появилата се по-рано този месец информация, че наемниците са били изтеглени. От своя страна, Анкара заяви, че намесата й в Либия е вследствие на официално искане за помощ от правителството в Триполи, с което Турция подписа отбранително споразумение миналият ноември. Междувременно, миналата седмица руски медии съобщиха за убит руски войник в Либия. Глеб Мостов е първият руски войник, загинал в Либия, макар Русия да отрича официални, че има руски сили. През последните месеци при обстрел загинаха дузина руски наемници от фирмата „Вагнер“.
В момента ООН провежда разговори с воюващите в Либия страни с идеята да бъдат разоръжени многобройните милиции, а също и да бъдат предприети икономически мерки и постигането на примирие. Прогрес по време на преговорите би спрял потока на оръжие според анализатори на световната организация. Провалът на конференцията в Берлин обаче показва, че постигането на споразумение е трудна задача.
Дали Анкара не отиде твърде далеч в Сирия
Днес съдбата на Либия е в ръцете на седем външни сили, които имат преки интереси в страната – Турция, Русия, Египет, Саудитска Арабия, Емирствата, Франция и Италия. Всяка от тези държави допринася за либийската война с доставки на оръжие, игнориране на наложените ограничения и ембарго, а също и с пряката си военна намеса и дори извършване на въздушни удари. Всяка от тези държави също така има желание да наложи контрол върху природните ресурси на Либия, която има едни от най-големите залежи на газ и петрол в света. Турция и Русия от друга страна, търсят и изплащане на заеми, които режимът на Муамар Кадафи е отказал да изплаща. Подкрепяйки една от двете воюващи сили – генерал Хафтар и правителството в Триполи – те се надяват да си вземат дължимото и да установят зони на влияние. Към всички външни фактори, от ноември насам участие има и Гърция, която се чувства притисната заради договорите между Турция и Триполи, засягащи териториалните води в източната част на Средиземно море.
До този момент ЕС не прави сериозни крачки, за да подобри ситуацията в Либия, въпреки че войната там представлява индиректна заплаха за европейските държави. Либия е сборен пункт за мнозина бежанци, бягащи от войните в Субсахарска Африка и Западна Африка, където става все по-видимо присъствието на „Ислямска държава“. Либия също така представлява и проблем за сигурността на Европа заради наличието на радикални групи в южната част на страната и близостта до европейския бряг. До 2015 ИД разполагаха с територия и дори държаха под контрол град Сирт. Днес, заради интересите на основни играчи в ЕС като Франция и Италия, които подкрепят различни страни, няма единна позиция по отношение на войната в Либия.
Turkey is key actor for efforts to stop violence in #Libya as well as for ending the humanitarian catastrophe in #Syria. In conversation with FM @MevlutCavusoglu, FM @HeikoMaas therefore called for implementation of Berlin agreements on Libya and de-escalation in #Idlib. pic.twitter.com/SUugOD0xUu
— GermanForeignOffice (@GermanyDiplo) February 15, 2020
Специалният пратеник на ООН в Либия, Гасан Саламе заяви миналата седмица, че резолюциите, приети в Берлин не са спазвани и че след това в Либия са навлезли нови пратки с оръжие и военни сили. Липсата на политическа воля е очевидна, а участието на регионални сили прави постигането на компромис още по-невъзможно начинание. Офанзивата на Халифа Хафтар утежни ситуацията и предизвика бежанска вълна. Атаката му по столицата Триполи е подкрепена от Емирствата и от руски наемници, изпратени миналият септември на фронтовите линии. Това принуди Триполи да потърси Анкара за подкрепа. От години обаче турците подпомагат либийския кабинет, но не с такъв интензитет, какъвто се наблюдава от есента насам.
В момента, въпреки че сраженията не са така активни, както преди срещата в Берлин, обстрелът и въздушните удари продължават. Освен това, фронтовите линии продължават да са активни, а насилието предизвиква страх в цивилното население, като през януари бяха регистрирани дузина случаи на либийци, опитали да достигнат Европа по море. До този момент сраженията са отнели живота на няколко хиляди души, а над 150 000 са разселени, което е сериозен удар за демографията на Либия – територията й е слабонаселена с под пет милиона души, намиращи се в момента в страната.
През последната седмица бяха извършени и военни престъпления, след като силите на Хафтар увеличиха ударите си по цивилна инфраструктура, а в град Сирт те разрушиха суфистко място за поклонение. Извършителите са салафити, сражаващи се на страната на Хафтар, а разрушаването на храма предизвика вълна от възмущение. Междувременно, блокадата над петролната инфраструктура, наложена от силите на Хафтар преди срещата в Берлин, продължава отчасти и се отразява тежко върху местната икономика, чиито постъпления идват предимно от износа на гориво. По данни на ООН, Либия произвежда едва 72 000 барела дневно – за сравнение, преди блокадата добивът беше от 1,3 милиона барела на ден.
Битката за природните ресурси на Либия се изостря
Миналият месец, ООН публикува доклад, свързан с въздушен удар, причинил смъртта на 53 души, повечето имигранти, в център в Триполи. Докладът посочва, че ударът е извършен от „самолет, принадлежащ на чужда държави“, без да се назовава държавата, което предизвика дипломатически смут и гняв сред цивилните в Либия. Миналата година, пет официални лица от ООН и западни агенции заявиха, че без съмнение подобни удари са извършвани от самолети на Емирствата, но официално САЩ, ЕС и ООН не критикуват ОАЕ за участието им във войната, вероятно заради страха от влошаване на отношенията с Абу Даби. Въпреки това, Франция и други страни, които подкрепят Хафтар, критикуват открито Турция за нейното участие и подкрепа за правителството в Триполи.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
