Нещо странно се случва с вълци заразени с паразит, променящ съзнанието

П роучване на данни за поведението на вълците събирани в продължение на 26 години, както и анализи на кръвта на 229 вълка показват, че инфектираните с паразита Toxoplasma gondii вълци имат 46 пъти по-голям шанс да станат водачи на глутница.

От изследването става ясно, че ефектите от този паразит в дивата природа са недостатъчно проучени – и ролята му в екосистемите и поведението на животните е подценявана.

Ако имате котка, вероятно сте чували за този паразит и преди. Микроскопичният организъм може да се размножава само в телата на котките, но може да зарази и да процъфтява в почти всички топлокръвни животни.

Това включва хора, където може да причини типично безсимптомно (но все пак потенциално фатално) паразитно заболяване, наречено токсоплазмоза.

Веднъж попаднали в друг гостоприемник, отделните паразити T. gondii трябва да намерят начин да върнат потомството си обратно в котка, ако искат те да се развият. А паразитът има страховит начин за максимално увеличаване на шансовете си.

Например плъхове, заразени с паразита, започват да поемат повече рискове и в някои случаи всъщност стават фатално привлечени от миризмата на котешка урина, което ги увеличава шанса да бъдат убити от котки.

Mind-Altering Parasite Could Be Making Wolves Bolder https://t.co/m6hre4l6E0 pic.twitter.com/4xPl1dH5nj

— Gizmodo (@Gizmodo) November 29, 2022

При по-големи животни, като шимпанзета, това означава повишен риск от сблъсък с голяма котка, като леопард. Хиените, заразени с T. gondii, също е по-вероятно да бъдат убити от лъвове.

Сивите вълци (Canis lupus) в националния парк Йелоустоун не са точно котешка плячка. Но понякога тяхната територия се припокрива с тази на пумите (Puma concolor), известни носители на T. gondii, като плячката и на двата вида са лосове (Cervus canadensis), бизони (Bison bison) и елени (Odocoileus hemionus).

Понякога когато вълците ядат мъртви пуми или поглъщат изпражнения им е възможно също да се заразят. В проучване, публикувано миналата година, данните, събирани за вълците и тяхното поведение в продължение на почти 27 години, предлагат рядка възможност за проследяване на ефектите на паразита върху див, междинен гостоприемник.

Изследователите, ръководени от биолозите Конър Майер и Кира Касиди от Йелоустоунския проект, също са разгледали кръвните проби от вълци и пуми, за да преценят степента на инфекция с T. gondii.

Те открили, че вълците, които споделят територия с пумите, са по-склонни да бъдат заразени с T. gondii, като това предизвиква поведенчески последствия включващи значително повишено поемане на риск.

Заразените вълци са били 11 пъти по-склонни да се откъснат от глутницата си в търсене на нова територия. За заразените мъжки станало 50 процента по-вероятно да напуснат глутницата си в рамките на шест месеца, в сравнение с по-типичните 21 месеца за неинфектираните.

'Mind-control' parasites make wolves likelier to be pack leader | CNN https://t.co/uZmnUu5iMd

— Simon Leadbeater🍃💚🍃HerbiⓋore & sheep keeper (@OurSacredGrove) December 1, 2022

По същия начин заразените женски имат 25 процента шанс да напуснат глутницата си в рамките на 30 месеца, в сравнение с 48 месеца за тези, които не са били заразени.
Заразените вълци също са много по-склонни да станат водачи на глутница T. gondii може да повиши нивата на тестостерон, което от своя страна може да доведе до повишена агресия и желание за доминиране, черти, които биха помогнали на вълка в утвърждаването му като водач на глутница.

Това има няколко важни последствия. Лидерите на глутниците са тези, които се размножават, а предаването на T. gondii може да бъде вродено, предавайки се от майката на потомството й. Освен това може да повлияе на динамиката на цялата глутница.„Поради структурата на груповия живот в глутницата на сивите вълци, лидерите на имат непропорционално влияние върху останалите и върху груповите решения“, обясняват изследователите в своята статия.

„Ако водачите са заразени с T. gondii и покажат поведенчески промени … това може да създаде динамика, при която поведението, предизвикано от паразита в един вълк, влияе на останалите вълци в глутницата.“

Ако, например, водачът на глутницата потърси миризмата на урина от пума, докато смело навлиза в нова територия, той може да се сблъска с по-голяма опасност от излагане на паразита, следователно процента на инфектиране с T. gondii в цялата популация на вълци става по-висок.

Fun bio fact time: T. gondii evolved in a way that it modifies the behavior of mice by infecting their amygdala and removing their innate fear of cats. This increases the chance of infected rodents being eaten by cats and propagating the parasite life cycle. Damn nature u scary. pic.twitter.com/pLARPoaudn

— Lu Aldaba (@Systemic_LUpus) September 21, 2020

Това е убедително доказателство, че малки, недостатъчно проучени агенти могат да имат огромно влияние върху динамиката на екосистемите.

„Това проучване демонстрира как взаимодействията на ниво общност могат да повлияят на индивидуалното поведение и биха могли потенциално да се разширят до вземане на решения на ниво група, биология на населението и екология на общността“, пишат изследователите.

„Включването на последствията от паразитните инфекции в бъдещите изследвания на дивата природа е жизненоважно за разбирането на въздействието на паразитите върху индивиди, групи, популации и екосистемни процеси.“