В сички погледи са насочени към Румъния. Страната ще отиде до урните на 4 май за първия тур на противоречиви президентски избори, след като опасенията от руска намеса доведоха до анулиране на първоначалния вот през ноември миналата година, пише Politico.
След като подкрепяният от Москва ултранационалист Калин Джорджеску бе дисквалифициран от новите избори, лидерът на крайнодясната партия „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) Джордже Симион излезе начело в социологическите проучвания преди вот, който може да разтърси ЕС и НАТО, ако Букурещ се отклони от своя проевропейски курс.
В момента четирима кандидати – според анкетите (като важна уговорка – те не успяха да предвидят изненадващия възход на Джорджеску миналата година) – изглежда имат реални шансове да достигнат решаващия втори тур на 18 май: Симион, кандидатът на управляващите партии Крин Антонеску, центристкият независим кандидат Никушор Дан и левият, превърнал се в националист, Виктор Понта. Всеки от тях е заемал второ място в отделни скорошни проучвания.
Ето какво би могло да се случи при различните балотажи между четиримата кандидати – включително сценариите, които биха накарали Брюксел да гледа с притаен дъх отстрани.
🇷🇴🗳️🔍 Romania's Presidential Election Re-run to Ensure Fairness Amid Controversy
— PiQ (@PiQSuite) April 15, 2025
🔹 Summary:
Romania will hold a re-run of its presidential election in May after the December result was annulled due to accusations of Russian interference.
The interim president assured that… pic.twitter.com/v3oAuW3YaD
Симион срещу Дан
След дисквалификацията на Джорджеску, Симион се представя като основния кандидат на националистите – и очевидно с успех. Подкрепата му от 30 процента в последните анкети отразява приблизително съвкупния брой гласове, получени от Геореску през ноември и неговата собствена база.
Самопровъзгласил се за почитател на италианския премиер Джорджа Мелони, Симион се позиционира като носител на промяна, а партията му AUR – която тръгна от антиваксинационно движение и се превърна в основна политическа сила – като платформа в стила на Тръмп. Той обещава да се противопостави на Брюксел и да прекрати военната помощ за Украйна.
Симион получава подкрепа в малки и средно големи градове и в селските райони, както и сред избиратели под 45 години с ниски доходи и ниско до средно образование, посочва политическият анализатор и директор на социологическата агенция Inscop Research Ремус Щефуряк. Подобно на Геореску, който спечели значителна подкрепа от гласоподавателите в чужбина, Симион също се стреми към вота на диаспората, който обикновено не се включва в румънските социологически проучвания.
Избирателната база на Дан, математик и основател на партията „Съюз за спасение на Румъния“ (USR), който сега се кандидатира като независим, е коренно различна: той има силна подкрепа в Букурещ, където е кмет, както и в други големи градове, но слаба в малките населени места и селата.
Макар че Дан също е добре позициониран за подкрепа от румънците в чужбина, той все още не е достатъчно популярен извън Букурещ – което е неговата „ахилесова пета“. В цяла Румъния „10 процента от населението не знае кой е Никушор Дан“, а това може да му коства победата в оспорван балотаж срещу Симион, според Щефуряк.
Проучване, публикувано в понеделник от базираната в Букурещ агенция Curs, потвърждава това, като дава на Симион 54 процента срещу 46 процента за Дан в хипотетичен балотаж.
Щефуряк подчертава, че изборите все още са далеч и че кампанията между първи и втори тур с „емоционален заряд“ и призив за широка коалиция от избиратели може да доведе до непредсказуем резултат.
The Romanian election scenarios scaring Brussels https://t.co/R4T9FZFnC7
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) April 16, 2025
Симион срещу Антонеску
Антонеску, съпруг на бившия европейски комисар Адина Вълеан, се кандидатира с подкрепата на управляващите партии в Букурещ: левоцентристката Социалдемократическа партия (PSD), дясноцентристката Национална либерална партия и партията на унгарското малцинство – Демократически съюз на унгарците в Румъния.
В този сценарий подкрепата на естаблишмънта е ясно предимство за Антонеску, тъй като печалбата във втория тур на президентски избори зависи най-вече от способността на кандидатите да привлекат подкрепа отвъд собствената си база. Но той има слаба позиция сред вота на диаспората: между 5 и 7 процента от всички гласове идват от румънци в чужбина – които по правило гласуват „против системата“, посочва Щефуряк.
Румънците в чужбина подкрепиха в миналото либералния бивш президент Клаус Йоханис с масов вот като протест срещу някогашната мощ на PSD. През ноември Геореску спечели гласовете на диаспората с посланието: „Вие сте в чужбина, защото правителството се провали да осигури благополучие в Румъния и се наложи да напуснете семействата си.“
Засега анализът на Щефуряк поставя Симион и Антонеску рамо до рамо в евентуален балотаж. Проучването на Curs дава леко предимство на Антонеску – 52 на 48 процента.
В опит да стигне до втория тур, Антонеску отхвърли анкета, която показваше Понта на второ място в първия тур, като „предизборен трик“, целящ да мобилизира избирателите, противопоставящи се както на Симион, така и на Понта, зад Дан.
Romania - Sondaj alegeri prezidentiale Simion vs Ponta vs Nicusor Dan pic.twitter.com/az5aL71GSu
— The Future (@republica_mld) April 1, 2025
Симион срещу Понта
Това е сблъсъкът, който плаши както румънския политически мейнстрийм, така и по-широкия европейски елит.
Бивш министър-председател и бивш лидер на PSD, Понта бе принуден да подаде оставка след трагичния пожар в нощен клуб през 2015 г., за който протестиращите обвиниха корупцията.
Сега той води кампания с платформа на суверенизъм и лозунга „Първо Румъния“, обещавайки да спре износа на украинско зърно през румънските пристанища (ключов маршрут за воюващата страна), за да защити местните фермери. Понта обаче бе подложен на остри критики за признанието, че през 2014 г. е позволил да бъдат наводнени четири румънски села по поречието на Дунав, за да спаси сръбската столица Белград.
Понта обикновено получава подкрепа от по-възрастни избиратели от по-малки градове и селски райони. Подобно на Симион, той също се стреми да привлече гласовете на бившите симпатизанти на Геореску.
Миналата седмица лидерите на USR застанаха зад Дан вместо зад собствената си кандидатка Елена Ласкони, в опит да попречат на Понта да изпревари второто място. Те предупредиха, че балотаж между Симион и Понта би бил „токсичен“ сценарий.
Макар и двамата да изглеждат като националисти и противници на ЕС, Понта вероятно би бил възприеман – сравнено със Симион – като по-проевропейски кандидат, казва Щефуряк.
Симион е обект на обвинения (които той многократно е отричал) за срещи с руски шпиони. Забранено му е да влиза в Молдова и Украйна заради изказвания в миналото, в които призовава за възстановяване на румънски територии, а също така се противопоставя на допълнителна военна помощ за Украйна. В навечерието на изборите обаче той определя Русия на Путин като голяма заплаха и се стреми към близост с движението MAGA на Доналд Тръмп.
Репутацията му на проруска фигура в крайна сметка може да му навреди, посочва Щефуряк: според скорошно проучване близо 90 процента от румънците подкрепят членството в ЕС и НАТО.
Румъния е една от най-големите държави по население в ЕС, ключова страна на източния фланг на Европа и НАТО и сериозна военна сила. Победа на политик, скептичен към ЕС и НАТО, би била удар по плановете на блока за подкрепа на Украйна във войната ѝ срещу Русия.
Ако Симион и Понта се изправят един срещу друг на балотаж, резултатът ще бъде много оспорван, казва Щефуряк.
Romania, AtlasIntel poll:
— Europe Elects (@EuropeElects) April 15, 2025
Presidential election
Simion (AUR-ECR): 34% (+2)
Antonescu (PSD/PNL/UDMR-S&D|EPP): 25% (+6)
Dan (*-RE): 22% (-6)
Ponta (*-S&D): 10%
Lasconi (USR-RE): 5% (+1)
+/- vs. 13-15 March 2025
Fieldwork: 10-13 April 2025
Sample size: 2,994
➤… pic.twitter.com/30FPAZNViD
Понта срещу Антонеску
С оглед на това, че последните проучвания дават на Симион над 30 процента от вота, той изглежда почти сигурен участник във втория тур. Това прави сценариите без негово участие по-скоро теоретични, но изненадващият пробив на Джорджеску в последния момент през ноември доказа, че нищо не е сигурно.
Понта оглавяваше PSD, преди да създаде собствената си партия „Про Румъния“. Това му осигурява лична подкрепа, но също така и солидна остатъчна база сред традиционните симпатизанти на PSD.
И Антонеску, и Понта имат широка подкрепа сред избирателите, което им дава добри позиции да събират гласове във втория тур. Но по-широкото влияние на Понта сред поддръжниците на Геореску и Симион може да му осигури предимство пред Антонеску в евентуален директен сблъсък, според Щефуряк.
US congressional delegation visits Bucharest to discuss Romanian elections: Talks will focus among others on the upcoming election and Washington's recent suspension of Romania from its visa waiver programme. https://t.co/V6EkiLaDNo pic.twitter.com/HXdCd7QPAj
— Euractiv (@Euractiv) April 15, 2025
Понта срещу Дан
По-широката подкрепа за Понта може също да му осигури предимство пред Дан, макар че подобен балотаж към момента изглежда малко вероятен.
Подкрепата за Дан засега е относително ограничена. Решението на партията USR да го подкрепи може дори да се окаже контрапродуктивно, тъй като тясната му обвързаност с центристката формация може да ограничи способността му да привлече по-широк кръг избиратели, коментира Щефуряк.
Въпреки това, проучване на Curs дава равни шансове – 50 на 50 процента – за победа на единия или другия.
#Romania pledges a fair and transparent presidential election re-run in May, interim President Ilie Bolojan assured a #U.S. Congress delegation on Wednesday.
— Marian Chiriac (@MarianChiriac13) April 16, 2025
More details: https://t.co/insECwC60i
Дан срещу Антонеску
Ако Дан и Антонеску се изправят един срещу друг в (засега малко вероятен) балотаж, те ще се борят за гласовете на сходна електорална база.
Дан получава подкрепа от USR и от високообразовани и заможни румънци в големите градове; Антонеску – от симпатизантите на управляващите партии в цялата страна. И двамата ще трябва да търсят нови избиратели, а нито един от тях не се ползва с особен интерес сред националистически настроените гласоподаватели.
Проучването на Curs дава леко предимство на Антонеску – 52 на 48 процента, докато Щефуряк смята, че резултатът може да бъде напълно изравнен.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Арестуваха инженера, разкрил проблемите на гарата в Нови Сад
Македония: България отново изопачава фактите
Байдън с първа реч откакто напусна Белия дом, отправи остри критики към Тръмп
