"За Великобритания това ще бъде една фантастична година", предсказа за 2020 премиерът Борис Джонсън. И трудно можеше да сбърка повече.
След изтощителната предизборна битка през зимата, след месеци парламентарен хаос, след години, преминали изцяло под сянката на Брекзита, мнозина стискаха палци за бъдещето на страната.
Но ето, че във Великобритания жертвите на пандемията бележат една от най-високите стойности в световен мащаб, а над 1 милион работни места просто изчезнаха.
Така че днес оптимистите вече се броят на пръсти. А още по-лошото е, че сегашното правителство на консерваторите не се чувства обвързано с никакви правила, разказва "Дойче веле".
Няколко примера
Да, мнозина британци харесват дружелюбната непохватност на Борис Джонсън. Неговите непоклатими убеждения и гръмогласните му изявления свършиха добра работа по време на предизборната кампания. Сега обаче британците постепенно осъзнават, че всичко това не е достатъчно, за да се управлява компетентно страната.
И още: дори да се абстрахираме от безогледното незачитане на международното право, редица ключови фигури в кабинета вече не спазват дори своите собствени правила.
Доминик Къмингс, съветникът на Борис Джонсън, минава за "мозък" както на това правителство, така и на проекта за напускане на ЕС. Когато обаче се зарази с коронавируса, Къмингс не се постави начаса под домашна карантина, както изискват наредбите на правителството.
Вместо това той замина заедно със семейството си в техния втори дом на 480 километра от Лондон. А благонадеждността му окончателно се срути, когато на всичко отгоре взе да обяснява, че бил посетил една местна забележителност, "за да провери състоянието на зрението си".
Възмущението както на Острова, така и по света беше огромно, но Джонсън въпреки това не уволни съветника си.
Ето как чезне безценното доверие на хората в антивирусните мерки и в социалната дистанция: топи се като пролетен сняг, когато изведнъж се окаже, че за народа важат едни правила, а за политиците - други.
Джонсън: Ще процъфтим при Брекзит без споразумение
Но да се върнем към Брекзита.
Джонсън си осигури парламентарна подкрепа само защото обеща на противниците си, че няма да има граница между Северна Ирландия и Ирландия.
Лозунгът на предизборната му кампания неслучайно гласеше "Да приключим Брекзита!" - с него Джонсън успя да спечели както гласовете на колебаещите се избиратели, така и подкрепата на онези, които вече бяха прекалено уморени от парламентарния хаос.
Само че цели девет месеца по-късно договорът за Брекзита е наникъде. Нещо повече дори: сделката изглежда все по-малко вероятна. Новият закон за вътрешния пазар щял да наруши договора с ЕС само „по един специфичен и ограничен начин", както завоалирано се изрази един британски министър.
Ами след като ще е така, всеки шофьор, който кара след употреба на алкохол, също може да каже, че нарушава закона само "по един специфичен и ограничен начин". И толкова.
ЕС започва правна процедура срещу Великобритания
Подобно поведение е срам и позор за една държава, която се хвали, че е сред създателите на следвоенния правов ред.
Свидетели сме на едно незачитане на закони и договорености, каквото иначе ни е познато от стила на Доналд Тръмп. Видяхме го, когато Джонсън заплашваше, че няма да приеме договора за Брекзит, а и после, когато разпусна парламента, за да попречи на депутатите да проверят споразумението за излизане от ЕС.
В крайна сметка парламентът получи право на глас по въпроса единствено благодарение на едно решение на Върховния съд, обявен заради това от дясната преса за „враг на народа".
Великобритания днес: хаотична, изолирана, непредвидима
Правителството в Лондон не само внася незаконни промени в проектозакона за осъществяването на Брекзита. Още по-скандален е Законът за задграничните операции, според който британски войници не носят отговорност за извършени от тях изтезания в чужбина, стига да е изтекла петгодишна давност.
Транспортен хаос грози Великобритания при липса на сделка с ЕС
Британските консерватори очевидно погазват международното право и човешките права, но това не е нещо ново: още предшественичката на Джонсън, Тереза Мей, беше обсебена от идеята да отърве страната от юрисдикцията на Европейския съд за човешките права и от неговите адвокати. На нея просто не ѝ достигна политическата сила, за да го наложи.
Може би ще кажете, че британците открай време имат навика да нарушават международните закони. Като започнем от колониалната история, минем през войната в Ирак и стигнем до войната срещу тероризма: отношението на Лондон към международното право наистина открай време е доста колебливо.
Но досега страната поне беше обвързана с конвенции, договори и съюзи, които днес с видима радост захвърля през борда. Дори високопоставени американски политици вече изразиха загрижеността си от последствията, които може да окаже Брекзитът върху мира в Северна Ирландия.
В обобщение: новият изолационизъм и беззаконието, комбинирани с политическата сила на британското правителство, правят официалната британска политика по-непредвидима от когато и да било досега.
