Н а Коледа сутринта през 1989 г. Стивън Хокинг се събрал със съпругата и децата си, за да си разменят подаръци. Тогава световноизвестният физик демонстративно си тръгнал, за да прекара време с друга жена, оставяйки семейството си само.
Дъщеря му Луси никога не забравила този момент. „Той ни даде подаръците сутринта, а след това баща ми демонстративно си тръгна с Илейн, което смятах, а и все още смятам, за ненужно жестоко“, спомня си тя.
Този епизод е едно от многото неудобни разкрития в новата биография на известния физик от Греъм Фармело – „Хокинг: Неговият живот и дело“ (изд. „Бантам“, 24 ноември). Хокинг промени разбирането ни за черните дупки, докато десетилетия наред живееше с амиотрофична латерална склероза (АЛС), прикован към инвалидна количка и в крайна сметка неспособен да говори след трахеотомия, но той е имал и своята тъмна страна. Портретът на Фармело разкрива Хокинг като похотлив, авторитарен тиранин, който е бил безмилостен към колегите си и безчувствен към близките си, пише New York Post.
The dark side of Stephen Hawking: Strip clubs, Epstein island and wife who felt like a 'prisoner' https://t.co/jeUdfIehyL https://t.co/VOD5VbkccO
— New York Post (@nypost) November 16, 2026
Бащата на Хокинг, Франк, забелязал егоизма му много преди синът му да стане известен. Стивън имал навика „да тормози [по-малката си сестра] Мери и да бъде много егоистичен“, пише той в дневника си. След семейна ваканция, по време на която Стивън не помогнал с почти нищо, Франк заключава: „Животът беше по-лесен без него.“
През 1963 г., на 21-годишна възраст, Хокинг е диагностициран с амиотрофична латерална склероза (АЛС, известна още като болестта на Лу Гериг) и лекарите му дават само няколко години живот, но той устоява в продължение на десетилетия. Увреждането му изглежда не е намалило апетита му към жените.
Той често посещавал стриптийз клубове, включително лондонския „Стрингфелоус“, чийто собственик Питър Стрингфелоу си спомня как му предложил избор между това да обсъждат Вселената или да гледат танцьорките. Отговорът на Хокинг бил: „Момичетата.“
На празненството за 60-ия му рожден ден през 2002 г. двойничка на Мерилин Монро в розова рокля му изпяла серенада, докато той се усмихвал широко от инвалидната си количка.
„С Мерилин се познаваме отдавна“, пошегувал се Хокинг.
Гала вечерята по време на тържествата за рождения ден включвала танцьорки на кан-кан с високо вдигнати крака, които изпълнили онова, което Фармело описва като „буен, неприличен номер“. Хокинг също така разказал една от любимите си шеги за научните открития: „Няма да го сравнявам със секса, но трае по-дълго.“
През 2012 г. Университетът в Кеймбридж потвърди, че Хокинг веднъж е посетил суингърс клуб в Калифорния с приятели, въпреки че нарече твърденията, че е бил редовен посетител, „силно преувеличени“.
През март 2006 г. Хокинг пътува до Американските Вирджински острови за конференция по физика, организирана от Лорънс Краус и съфинансирана от фондация, ръководена от Джефри Епстийн.
Учените присъствали на барбекю на частния остров на Епстийн, а Хокинг се разходил с подводница с помощта на своите болногледачи. По-късно Епстийн си спомня за това пътуване в размяна на текстови съобщения от 2017 г., съобщена от Националното обществено радио (NPR), пишейки, че Хокинг искал да се гмурка и че той е „залепил с тиксо“ главата на физика за стол, преди да го качат в подводницата.
A new biography reveals a shocking side of Stephen Hawking, detailing strip club visits and his attendance at an Epstein-linked conference. It also exposes troubled marriages and personal struggles behind the legendary physicist's public image. https://t.co/hba2Y2zNnc
— Buzz Spill (@BuzzSpill) November 17, 2026
Физикът от Калифорнийския технологичен институт Кип Торн разказва пред Фармело, че Епстийн „изглеждаше като нещо като научен фен“. Седмици след конференцията обвиненията, че Епстийн е малтретирал сексуално непълнолетни момичета, стават публични. Торн казва, че учените не са станали свидетели на подобно поведение.
Името на Хокинг изплува през 2024 г. в разсекретен имейл, в който Епстийн обсъжда опровергаването на твърдение, че Хокинг е участвал в „оргия с непълнолетни“. Публикуваните документи не предоставят доказателства в подкрепа на това твърдение.
Снимка, публикувана в досиетата на Епстийн през 2026 г., показва Хокинг, излегнат между две жени по бикини, които семейството му идентифицира като негови болногледачки. Фармело казва, че снимката „няма връзка с Епстийн“ и е направена във Флорида през 2007 г., въпреки че семейството е дало и друга версия за мястото и датата ѝ.
Хокинг има два бурни брака, и двата завършили с развод.
В началото на 20-те си години, две години след диагнозата АЛС, той се жени за Джейн Уайлд, млада жена, която среща на парти малко преди да разбере за болестта си. Те имат три деца и тъй като Хокинг постепенно губи способността си да ходи, да се облича и да се храни сам, Джейн поема голяма част от ежедневните грижи за него. Той обаче далеч не е бил примерен пациент.
По-късно Джейн сравнява съпруга си с шекспировия крал Лир, „обсебен от огромно и свадливо его“. Тя пише: „От авторитетен в миналото, той стана авторитарен.“
Към края на 70-те години Джейн се сближава с Джонатан Хелиър Джоунс, вдовец, който помага в грижите за Хокинг. Първоначално Стивън приема връзката им, но родителите му имат друго мнение.
Няколко седмици след като Джейн ражда третото им дете, Тимъти, през 1979 г., майката на Хокинг, Изабел, се изправя срещу снаха си и настоява да разбере дали Джонатан е бащата на бебето. Джейн настоява, че Стивън е бащата, но Изабел остава неубедена.
Франк бил по-малко притеснен. „Не се тревожа от изневяра или от това [да имаме] кукувиче яйце в гнездото си“, пише той в дневника си.
Бракът се влошава още повече, когато Хокинг започва афера с една от медицинските си сестри, Илейн Мейсън. По време на спор във ваканционната вила на семейството във Франция през 1989 г., Тимъти се промъква по пижама надолу по стълбите и подслушва пред вратата. Той чува баща си да се оплаква, че Джейн никога не го целува по устните, а след това поставя ултиматум: „Ако Илейн си тръгне, Джонатан също си тръгва.“
Хокинг се жени за Илейн през септември 1995 г., но връзката им скоро разтревожва семейството и болногледачите му. През 1999 г., след като Хокинг получава няколко наранявания, медицинска сестра се опитва да се свърже с лекаря му на Коледа, очевидно опасявайки се, че ученият е жертва на домашно насилие.
Други медицински сестри се свързват с ръководството на университета и с дъщерята на Хокинг, Луси, настоявайки да се намесят. Последват две полицейски разследвания след обвинения, че Илейн е малтретирала физически съпруга си, причинявайки му наранявания, включително порязвания и счупени кости.
Хокинг категорично отрича обвиненията. „Историите в медиите са напълно неверни“, казва той. „Със съпругата ми се обичаме много. Единствено благодарение на нея днес съм жив.“ (Илейн също отрича обвиненията.)
През март 2004 г. полицията заключава, че не може да намери „никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че някой е извършил престъпни деяния срещу професор Хокинг“. Лекарите също така отбелязват, че костите му са необичайно крехки и медицинските му картони не приписват нараняванията на насилие. Срещу Илейн никога не са повдигнати обвинения, а двойката се развежда през 2007 г.
По-късно Илейн пише на сестрата на Хокинг, Мери, че се е чувствала като „затворник на Стивън“.
Отношенията на учения с другите членове на семейството му едва ли са били по-топли. До 2003 г. Изабел описва сина си като „различен човек от този, когото познавах“.
Мери се оплаква, че той „не полагаше никакви усилия да общува с никого от нас, освен когато бяхме полезни“, докато осиновеният им брат Едуард го нарича „много студен“.
Изабел имала свое обяснение за поведението му. „Предполагам, че това, което у другите хора би било просто лоши обноски, при него е извинима проява на величие“, пише тя. „Със сигурност не бих търпяла начина, по който се отнася с мен, ако беше някой друг.“, добавя още.
Хокинг можел да бъде също толкова труден и в професионалния си живот, особено когато друг физик му противоречал.
През 90-те години студентът от Кеймбридж Андрю Фарли прави изследване, предполагащо, че информацията, погълната от черните дупки, може да не изчезва завинаги, което противоречи на тогавашната позиция на Хокинг.
Вместо просто да дебатира с младия изследовател, Хокинг многократно препоръчва на университета да отстрани Фарли от докторската програма.
Фармело нарича това „тревожен пример“ за авторитарната жилка на Хокинг, описвайки усилията Фарли да бъде изключен като „крайна позиция, по всички стандарти“.
Фарли успява да защити докторантурата си, но Фармело пише, че увереността му като теоретик на гравитацията „е била разбита“. През 2004 г. самият Хокинг публично променя дългогодишната си позиция и признава, че информацията не се губи безвъзвратно в черните дупки. Основната идея, която Фарли е оспорил, в крайна сметка е изоставена от самия Хокинг.
Влошаващото се здраве на Хокинг не успява да ограничи решимостта му да постига своето. През 1985 г. той настоява да пътува до Китай въпреки предупрежденията, че пътуването може да застраши живота му.
„Дори да умра в резултат на изкачването на Великата китайска стена, пак ще отида в Китай“, заявява той.
„Неговата решителност надделя“, разказва Фармело пред „Ню Йорк Поуст“, въпреки че Хокинг не успява да се придвижи по Стената с инвалидната си количка при това пътуване. Когато се завръща в Китай през 2006 г., казва Фармело, „местна компания за кабинкови лифтове се отзовава, като модифицира кабинката така, че той и количката му да могат да бъдат качени до Стената“.
Хокинг умира през март 2018 г. на 76-годишна възраст, повече от половин век след като лекарите предричат смъртта му. Неговият приятел Торн може би най-точно е разбирал упоритостта, която едновременно го е поддържала жив и го е правила толкова труден за околните.
„Въпреки че Стивън може да изглежда безпомощен, той е един от най-малко безпомощните хора, които познавам“, казва Торн пред полицията през 2004 г., когато те разследват обвиненията в насилие. „Той държи живота и собствените си решения под толкова строг контрол, колкото винаги го е правил.“, добавя той.