Т урция остава непреклонна засега по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО и шансовете да бъде постигнат напредък преди срещата на високо равнище на Алианса в Мадрид на 29-30 юни изглеждат все по-малки. И макар че генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг омаловажи досегашната безрезултатност на преговорите с Турция, като каза, че предстоящата среща на върха "никога не е била краен срок", финландската министър-председателка изрази опасения, че ако няма споразумение с Анкара до Мадрид, кандидатурите на двете скандинавски страни може да останат замразени, предаде БТА.
"Без писмени гаранции няма членство",
категоричен бе в сряда турският президент Реджеп Тайип Ердоган в разговор по телефона със Столтенберг.
Турският лидер повтори, че притесненията на Турция за сигурността ѝ са основателни и трябва да бъдат взети предвид. Той подчерта, че е невъзможно да бъде осигурен напредък, без да има конкретни стъпки за изпълнение на очакванията на страната му и без да бъдат дадени писмени гаранции, че ще се пристъпи към промяна на парадигмата по отношение на сътрудничеството в отбранителната промишленост.
Не по-малко ясен беше и външният министър Мевлют Чавушоглу
няколко часа по-късно, когато заяви, че отговорите, които Анкара е получила от Стокхолм и Хелзинки, не покриват турските очаквания.
"Как ще изпълнят тези две страни нашите очаквания?
Трябва да уредим този въпрос под формата на споразумение", каза той. Министърът добави, че топката сега е в полето на двете страни, на които напомни, че Турция очаква "отговори, а не писма".
По време на посещение във Финландия миналия уикенд генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде да се разбере,
че смята за основателни опасенията за сигурността, изразени от Турция.
"Опасенията за сигурността, изразени от Турция в контекста на противопоставянето ѝ на членството на Финландия и Швеция в НАТО, са основателни", заяви Столтенберг по време на посещение във Финландия, предаде Ройтерс. Той изтъкна също, че никой друг съюзник от НАТО не е претърпял повече терористични атаки от Турция и че следователно трябва да се приемат сериозно нейните опасения.
Турция се противопоставя на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО на основание,
че осигуряват убежище на членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) и Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), както и поради факта, че двете страни са спрели износа си на оръжия за Турция през 2019 г. В опит да преодолеят турската съпротива, Финландия и Швеция заявиха, че затягат антитерористичното си законодателство и биха могли да улеснят условията за оръжейни продажби на Турция, след като станат членове на НАТО.
Столтенберг каза също, че срещата на високо равнище на Алианса в Мадрид никога не е била краен срок
за одобряване на кандидатурите за НАТО на двете скандинавски страни.
Финландската министър-председателка Сана Марин обаче не скри безпокойствата си, че ако Анкара не бъде бързо убедена да се откаже от своята съпротива, целият процес може да бъде замразен.
"Мисля, че е много важно да се придвижим напред на този етап",
каза тя. "Ако не уредим тези въпроси до Мадрид, ситуацията е вероятно да остане замразена", посочи още министър-председателката и добави: "Не знаем колко дълго, но положението може да бъде замразено за известно време".
Марин подчерта, че както Финландия, така и Швеция приемат сериозно безпокойствата на Турция
за сигурността и искат да намерят решение и да премахнат евентуалните недоразумения.
Поне за Швеция обаче това не изглежда лесна задача.
Шведска депутатка и бивш кюрдски боец изглежда държи ключа, който може да отключи вратата пред Стокхолм за членството в НАТО. Това е Амине Какабаве и именно нея очевидно визираше турският президент, когато, аргументирайки възраженията си срещу кандидатурите на двете страни, каза, че те не само са се превърнали в развъдник на терористи, но Кюрдската работническа партия (ПКК) дори си е проправила път в парламентите им.
Шведската депутатка от ирански кюрдски произход, пламенна активистка за кюрдските права и яростен критик на президента Ердоган,
държи в зависимост правителството на Швеция, осигурявайки оцеляването му. Миналата седмица кабинетът на Магдалена Андершон оцеля при вот на недоверие благодарение на Какабаве, която се въздържа при гласуването, а следващата сряда от същата депутатка ще зависи и приемането на бюджета. Какабаве, независим депутат в шведския парламент, казва, че още не е решила как ще гласува и изчаква да види какви са плановете на правителството "по въпроси, близки до сърцето ѝ", включително как кабинетът ще се отнесе към турските искания, предаде Асошиейтед прес.
В същото време решаващата дума, която Анкара има по въпроса за присъединяването на двете кандидатки към НАТО,
ѝ предлага възможност да внесе редица наболели за нея въпроси в дневния ред на НАТО и страните членки. Освен по открито поставените въпроси за подкрепата на Швеция и Финландия за кюрдските бойци и спрените продажби на оръжие, турското ръководство вероятно се стреми да изтъргува съгласието си в замяна на отстъпки по редица други теми. А проблемните въпроси съвсем не са малко: от споровете с Гърция и Република Кипър около Източното Средиземноморие и кипърския въпрос през изключването ѝ от програмата за самолетите F-35 и налагането от САЩ на санкции на страната по силата на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) до настояванията на Турция за втърдяване на политиките на западните страни спрямо ФЕТО, организацията, обвинявана от Анкара за опита за преврат през 2016 г.
Какво Анкара действително ще успее да изтъргува в замяна на своето "да" за Стокхолм и Хелзинки остава да видим.
Добре знаем обаче, че Турция се гордее да бъде "родината на пазарлъка", а нейните лидери са славни наследници на тази традиция.
