Столтенберг за Украйна: Следващите дни вероятно ще бъдат по-лоши

С ледващите дни вероятно ще бъдат по-лоши - с повече смърт, страдание и разрушение, заяви днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след извънредното заседание на външните министри от алианса в Брюксел, посветено на руското нахлуване в Украйна, предаде БТА.

"Президентът (Владимир) Путин не успя да ни раздели.

Поуката е, че е необходима стратегическа съпричастност в НАТО", добави той. Столтенберг уточни,

че е решено самолети и войски на НАТО да не влизат в Украйна, защото иначе жертвите биха били дори повече.

По неговите думи хиляди военни от пакта са изпратени по източния фланг, за пръв път са разгърнати силите за бързо реагиране, в готовност са 130 изтребителя и над 200 военноморски кораба и може да се предприемат допълнителни и значителни мерки при нужда.

"Призоваваме президента Путин незабавно да спре тази война,

да изтегли всичките си сили от Украйна без условия и незабавно да се върне към дипломацията", заяви Столтенберг. "Това е войната на президента Путин - той я избра и планира, и я предприе срещу мирна страна. Това е най-тежката военна агресия в Европа от десетилетия. Русия води брутално и непредизвикано нахлуване, което НАТО и целият свят осъждат", посочи генералният секретар.

"От месеци предупреждаваме, че президентът Путин се готви за нахлуване,

затова положихме неуморни усилия за постигане на дипломатическо решение. Имаме отговорност конфликтът да не прехвърли границите на Украйна, защото ще стане по-опасен и опустошителен. Изправени сме пред заплахата от дългогодишен конфликт", предупреди Столтенберг.

Той отчете, че руските военни нападат градове и унищожават болници, училища, жилищни квартали,

предприемат безотговорни действия около атомни централи и действията им водят до много жертви и ранени. "Путин напълно подцени способността за отговор на украинските въоръжени сили", посочи генералният секретар. 

По неговите думи съюзниците са обсъдили днес осигуряването на допълнителна помощ за Грузия и Босна и Херцеговина. Той отбеляза, че

Швеция и Финландия вече са част от съгласуването на действията, свързани с войната в Украйна.

В днешното заседание с видеовръзка участва също украинският външен министър Дмитро Кулеба. По-късно днес Столтенберг и външните министри от ЕС, САЩ, Великобритания, Канада и Украйна ще участват в ново извънредно заседание, свикано от върховния европейски представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

По-рано днес преди началото на извънредното заседание на външните министри от алианса в Брюксел Столтенберг заяви, че "НАТО не е част от конфликта в Украйна, не търсим война с Русия". Той осъди нападението срещу цивилни и срещу ядрени централи в Украйна. По неговите думи важното е войната да спре, Русия да се изтегли и диалогът да бъде възстановен.

При откриването на извънредното заседание на външните министри от пакта в Брюксел Столтенберг заяви, че основни правила на европейската сигурност са оспорени с употребата на сила.

Той добави, че руското нападение над Украйна е невиждано по вида и мащабите си от края на Втората световна война. Призоваваме руския президент Владимир Путин да спре войната, да изтегли руските войски от Украйна, да се пристъпи към добронамерени дипломатически преговори, посочи Столтенберг.

Подкрепяме украинския народ и демократично избраното правителство на Украйна. Действието на чл. 5 от Вашингтонския договор е непоклатимо, НАТО ще защити всяка педя от земята на алианса, отбеляза генералният секретар.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън посочи, че целта на НАТО е отбранителна. Готови сме, ако конфликтът стигне до нас, да защитаваме всяка педя от територията на НАТО, добави той.

Блинкън нарече войната в Украйна "непредизвикана и предварително замислена атака". НАТО действа решително и единно със задействането на силите за бързо реагиране. Всеки съюзник помага на Украйна и за силата на пакта, добави той.

Оказването на максимален натиск над руския президент Владимир Путин е единственият начин за спиране на това безумие, заяви външният министър на Канада Мелани Жоли. Трябва да спрем тази война, Русия трябва да бъде изолирана икономически, дипломатически и по всякакъв друг начин. Наблюдава се известна ирационалност, когато (руският президент Владимир) Путин взима тези решения и трябва да го имаме предвид, добави Жоли.

Румънският външен министър Богдан Ауреску призова възможно най-бързо да приключи съставянето на международния батальон в неговата страна. НАТО трябва да преосмисли присъствието си по източния фланг, призова той.

Външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи посочи, че в НАТО има готовност за сдържане и, ако е необходимо - за отбрана. Тази криза показа, че разширяването на ЕС е част от политиката за сигурност, затова то трябва да се ускори, призова Османи.

Хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман призовава Русия незабавно да се изтегли от Украйна и да се върне към диалога. Неговият чешки колега Ян Липавски заяви, че е потресен от начина, по който се извършва руската военна операция в Украйна и от нападението срещу АЕЦ.

Трябва да подсилим източния фланг, това е немислимо нарушение на международното право. НАТО не трябва да се намесва в този конфликт, нашата задача е защитата на съюзниците, добави той. Въпрос на време е да спрем тази варварска атака, каза Липавски.