Б остънската полиция започна разследване за вандализъм, след като статуя на Христофор Колумб беше намерена с премахната глава.
Същият този монумент е бил поруган преди пет години, когато с червена боя някой изписал "Животите на чернокожите имат значение" (Black lives matter).
Това не е единственият паметник на Христофор Колумб, поругаван в последните дни.
Монумент на мореплавателя беше съборен от протестиращи в американския Ричмънд, щата Вирджиния, след което бе запален и хвърлен в езеро.
След събарянето му протестиращите оставили надпис "Колумб представлява геноцид".
Man serious injured in toppling of statue in Virginia (USA)pic.twitter.com/LDCQfyuzs0
— Oh boy what a shot (@ohboywhatashot) June 11, 2020
В Маями статуя на Колумб беше намазана с червена боя и върху нея бяха изписани думите: "Животите на чернокожите имат значение“ и "Джордж Флойд".
Мореплавателят от Генуа дълго време беше представян като откривател на Америка, но сега често пъти е смятан за една от фигурите на геноцида срещу индианците и коренното население като цяло.
Десетки градове замениха честването през октомври на Деня на Колумб, който от 1937 г. беше федерален празник, с ден в памет на местните народи. Но нито Бостън, нито Ню Йорк, където има големи общности от италиански произход, не се отказаха от честването на Деня на Христофор Колумб.
Christopher Columbus statue torn down by protesters.
— Oh boy what a shot (@ohboywhatashot) June 11, 2020
Where is the police?pic.twitter.com/nfZOeLLZSS
Събарянето на статуи от колониалното минало обаче не подмина и Европа.
Един монумент беше съборен и изхвърлен в реката, други беше запален. Трети покрит в графити.
Дебатът за паметниците на противоречиви фигури от миналото застана под прожекторите след смъртта на Джордж Флойд и протестното движение, което този случай от САЩ породи в целия свят.
И докато защитниците на статуи, посветени на търговци на роби и колонисти твърдят, че не можете просто "да изтриете историята", изглежда че властите започват да слушат протестиращите, които казват, че такива паметници са ежедневно напомняне за расизма и поробването.
В широко разпространените протести срещу расовата несправедливост, които започнаха от Минеаполис, САЩ, където почина Джордж Флойд след полицейски арест, активисти не само в САЩ, но и в Европа се насочиха към статуите и паметниците.
В английския град Бристол статуя на търговеца на роби Едуард Колстън беше свалена от тълпа протестиращи и хвърлена в реката. Кметът на Бристол Марвин Рийс вижда това като символика.
Anti-racism demonstrators in the UK tore down a statue of a 17th-century slave trader, rolled it through the streets of Bristol and dumped it in the sea on Sunday, in a dramatic act of protest that has shone a spotlight on the country’s stubborn colonial legacy.#BlackLivesMatter pic.twitter.com/EGPMMEEiqJ
— The Top Secrets (@TheTopSecrets6) June 9, 2020
В Лондон съветът на Tower Hamlets доброволно премахна статуя на търговеца на роби Робърт Милиган.
Междувременно в Оксфордския университет се надигна огромен протест с искане да бъде премахната статуята на империалиста Сесил Родос.
Кампанията "Родос трябва да си отиде" не е нова – но след протестите в защита на Джордж Флойд, дебатът за почитането на личности от колониалното минало става все по-силен, заема доминиращи заглавия в новинарския поток във Великобритания и извън нея.
В Белгия дебатът се съсредоточи върху крал Леополд II, чиито статуи красят градове в цялата страна. За активистите тези монументи са символ на бруталното колониално минало на страната.
Една статуя беше премахната от властите в Антверпен, след като бе поругана от протестиращите.
#Antwerp authorities have removed a statue of colonial Belgian King Leopold II after the weekend’s #BlackLivesMatter protest. The campaign to remove all of them continues. #DRC #KingLeopoldII #Belgium pic.twitter.com/7Io5uAfcMK
— Jack Parrock (@jackeparrock) June 9, 2020
Политикът Вутер Вермеерш заяви пред Euronews, че статуите са "част от историята на Белгия" и че "ние не сме хора, които искат да събарят статуи, да променят имена на улици или да заличават културното наследство".
Историкът и автор Ана Лусия Арауджо не е съгласна с думите на Вермеерш и казва: "Паметниците стоят заради паметта, заради конкретни моменти. Когато статуите са били създадени, обикновено това е било, за да се поддържа, да се подкрепя определено мнение на определена група. Призракът от миналото, от колониалното минало, все още преследва тези пространства", казва тя.
Кметът на Лондон Садик Кхан написа в социалните мрежи: "Тъжната истината е, че голяма част от нашето богатство е получено от търговията с роби – но този факт не трябва да се почита в нашите публични места".
Активистите не виждат статуите като своя крайна цел. Според Ема-Лий Ампонса, която е съосновател на белгийско-холандската организация "Black Speaks Back", статуите на Леополд II трябва да се премахнат, защото те са символ на "колониалното минало".
"Тези паметници ни казват кого трябва да смятаме за герой, кой ръководи общите спомени от миналото, това е най-реалното нещо от миналото, което хората могат да оспорят. Ето защо сме се насочили точно към неговите паметници".
Не унищожаването на статуи, а разкриването на несправедливостта е довело до забраната на робството,
пише в заглавие "Дейли телеграф".
Вестникът припомня, че е трябвало да изминат две столетия, преди да се стигне до онази вечер на 1807, когато Камарата на общините най-накрая е приела отменянето на търговията с роби и е обявила, че вече не допустимо "британски поданици да могат да измъкват насила от домовете им човешки същества, да ги превръщат от свободни хора в роби и да ги излагат през остатъка от живота им на произволната воля и капризите на други".
Според изданието и днес можем да извлечем поука от тази продължителна кампания, ако все още ни предстои да побеждаваме несправедливостта.
Отричането на историята рядко спомага за нейното разбиране, нито за оценката за всички исторически фигури чрез нравствените стандарти на по-късни векове.
Ужасна истина е, че законното робство е било присъщо за повечето време от съществуването на човешката цивилизация - в широк мащаб през класическия период и в по-късните векове върху широка търговска площ през Сахара чако да Атлантическия океан.
И повечето от хората тогава са участвали в този процес, заключава британското издание.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
