П оявяващото се разведряване в отношенията между Съединените щати и Китай дава възможност на европейските лидери да си поемат дъх и да обмислят стратегията си по въпросите на търговията, суровините и войната в Украйна, но затоплянето между двете световни сили крие риск да измести европейските интереси на заден план.
Президентът Доналд Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин се споразумяха в четвъртък в Южна Корея за значителна деескалация на търговския си спор, като замразиха за 12 месеца експортните ограничения върху редкоземни магнити и други критични суровини.
Ходът е добра новина за европейските компании, попаднали в кръстосания огън между двете сили, но други проблемни точки в отношенията между Европа и Китай ще бъдат далеч по-трудни за преодоляване, дори с този подарен "временен прозорец".
Под натиска на Тръмп и воден от собствените си стратегически интереси, Брюксел се опитва, засега без особен успех, да убеди Пекин да прекрати подкрепата си за Русия във войната ѝ срещу Украйна.
В същото време ЕС се стреми да намали напрежението в дългогодишния си търговски спор с Китай, чиято интензивност нарасна след въвеждането на ограничения за износ на ключови суровини и микрочипове. И двете мерки нанесоха незабавен удар по европейската индустрия, особено върху автомобилния сектор, който и преди това изпитваше сериозни затруднения.
Страховете от трайни щети върху европейската икономика накараха ЕС да заеме по-умерена позиция, като наблегна на диалога и сътрудничеството вместо на наказателни мерки. Но китайските представители са разочаровани от бавния и некоординиран ход на разговорите с ЕС, което според анализатора Джереми Чан от Eurasia Group е довело до това Пекин да постави Европа по-ниско сред приоритетите си.
"ЕС е второстепенен, дори третостепенен фактор, ако изобщо се взема предвид, както за Вашингтон, така и за Пекин в тези преговори", заяви Чан пред Politico.
The Trump-Xi deal buys Europe (some) time on China.https://t.co/imwMiMZrMV
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 31, 2025
- "Нека се карат"
Основен политически приоритет за ЕС остава прекратяването на войната в Украйна. Това е нещо, което Тръмп обеща по време на кампанията си да постигне още в първите 24 часа от управлението си. Почти година по-късно боевете продължават, подпомагани от китайските инвестиции и покупки на руски петрол, които поддържат руската икономика.
По настояване на Белия дом ЕС включи китайски банки и рафинерии в последните два пакета санкции срещу Русия, обвинявайки ги, че помагат на Москва да заобикаля ограниченията. Това предизвика остра реакция от Пекин, премиерът Ли Цян нарече санкциите "неприемливи" по време на среща с председателя на Европейския съвет Антониу Коща тази седмица, съобщи европейски източник.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също осъдиха подкрепата на Китай за Москва, като Фон дер Лайен заяви през юли, че тя има "пряк и опасен ефект върху европейската сигурност".
Киев се надяваше Тръмп да притисне Пекин да спре покупките на руски петрол, но американският президент заяви пред репортери в президентския самолет, че този въпрос "не е бил на масата", макар да добави, че темата за Украйна "е била поставена много сериозно".
"Той ще ни помогне и ще работим заедно по въпроса с Украйна", каза Тръмп, визирайки китайския президент.
ЕС рискува крехкото си единство, сблъсквайки се с Китай, за да угоди на Тръмп
- Заложници на индустриалните вериги
Въпреки че китайските ограничения върху износа не бяха насочени пряко към ЕС, европейските компании понесоха тежки последици: закъснения в доставките и резки поскъпвания заради недостига на суровини. Китай осигурява 98 процента от нуждите на ЕС от постоянни редкоземни магнити.
Геополитическата буря накара Европейската комисия да действа спешно, за да осигури собствени доставки и да ускори плановете за диверсификация на веригите за доставки до края на годината. Но това не е първият подобен опит. Преди две години ЕС прие Закона за критичните суровини, който трябваше да реши същия проблем, а подписаните оттогава споразумения все още не са дали реални резултати.
Едногодишното замразяване на китайските ограничения, договорено между Тръмп и Си, дава на Европа малко време да приложи новите си планове и да използва съюзите си, включително с партньорите от Г-7, които също се стремят да намалят зависимостта от Китай.
Но за европейските компании остава големият проблем: нито едно от договорените точки между Тръмп и Си не е правно обвързващо.
"Докато не видим конкретни детайли, изложени на хартия, и двамата лидери могат да отстъпят или да добавят условия по свое усмотрение. Така че не смятам, че въпросът е решен", коментира Александър Габуев, директор на Центъра "Карнеги Русия-Евразия".
- Сигурност и разделения
В Обединеното кралство нараства натискът върху правителството да използва временното примирие между САЩ и Китай, за да намали собствените си рискове.
Премиерът Киър Стармър засега не успява да преодолее напрежението между в парламента. Част от политиците настояват за по-твърда позиция спрямо Пекин, а други искат по-тясно икономическо сътрудничество. Въпреки желанието си за тясно партньорство с Вашингтон, водещи министри вече посетиха Пекин в търсене на икономически ползи.
Китай се превърна в чувствителна тема за британското правителство след провала на делото срещу двама мъже, обвинени в шпионаж за Пекин, както и заради нерешения въпрос около планираното изграждане на гигантско китайско посолство в Лондон.
В самия ЕС разделенията между страните членки по въпроса как да се противодейства на китайското икономическо влияние, и как да се избегнат ответни удари, правят обща позиция малко вероятна.
Брюксел вече усети вътрешното напрежение, когато наложи мита върху китайските електромобили след антидъмпингово разследване. Автопроизводителите и техните политически покровители се опасяват, че китайските компании ще залеят пазара с евтини коли и ще предизвикат разрушителна ценова война.
Гласуването на държавите членки обаче показа колко дълбоко са икономически обвързани с Китай, Германия дори направи последен опит да спре митата.
Нидерландия пък стана поредната страна в конфликт с Пекин, след като властите ѝ поеха контрол над производителя на чипове Nexperia, което предизвика ответни китайски ограничения върху износа на нейни компоненти. Недостигът заплашва да спре производствени линии в Европа за по-малко от седмица, показвайки колко зависим е континентът от китайските доставки.
"Тръмп е прав, Китай е проблемът"
- "Да бъдем приятели"
Още от началото визитата на Тръмп в Азия бе представена от него като среща от типа "G2", което подхрани опасения, че всяко споразумение може да пренебрегне европейските интереси или дори да ги пожертва без консултация.
Осъзнавайки намаляващото си влияние в тази "ос на разбирателството" между Вашингтон и Пекин, ЕС се стреми да разшири търговските си връзки в други посоки.
Комисарят по търговията Марош Шефчович ще посети Австралия в края на ноември, за да председателства първия диалог между ЕС и 12-те държави от Транстихоокеанското партньорство (CPTPP). Срещата има за цел да задълбочи икономическите и политическите отношения с държави, които искат да запазят глобалните търговски правила.
Брюксел ще получи нов шанс за диалог още в петък, когато ще приеме делегация от висши китайски представители за разговори с Европейската комисия.
Експертите обаче предупреждават, че Европа трябва да продължи да оказва натиск върху Пекин, ако иска да постигне напредък по своите приоритети.
"Европа не може просто да чака да види какво ще се случи в преговорите между САЩ и Китай", заяви Игнасио Гарсия Берсеро, бивш директор в отдела по търговия на Комисията. "Тя трябва да изгради собствен канал за диалог с Китай."
Вижте в нашата галерия: Внучката на Тръмп, която стана звезда в Китай
