Армения замрази споразумението за подобряване на отношенията с Турция, но не се отказва от процеса, заяви арменският президент Серж Саркисян.
"Ще помислим за продължаване напред, когато сме убедени, че има подходящи условия в Турция и има ръководство в Анкара, което е готово да се ангажира отново с процеса на нормализация", заяви Саркисян в телевизионно обръщение към нацията.
В указа на Саркисян за
прекъсване на процедурата по ратифициране на протоколите се отбелязва, че
решението е взето след заседание на партиите, членуващи в управляващата
коалиция,
в съответствие с арменския закон за международните договори.
Турският премиер Реджеп Тайип
Ердоган заяви по-рано днес, че продължава да подкрепя нормализиране на
отношенията с Армения, но повтори, че
успехът на този процес зависи от напредъка
между Армения и Азербайджан
в конфликта за Нагорни Карабах, предаде агенция АФП.
"Неколкократно обяснявахме как процесът на ратифициране (на протоколите) може да напредне и как можем да постигнем целта за глобален мир в региона. Решимостта ни остава непроменена", добави той.
Изразът "глобален мир в региона" за турските ръководители означава, че нормализирането на отношенията с Ереван не може да стане без напредък в конфликта за Нагорни Карабах между Армения и близкия съюзник на Турция Азербайджан, отбелязва АФП.
През октомври 2009 г. Турция и Армения подписаха два исторически протокола, предвиждащи установяване на дипломатически отношения и откриване на общата им граница. За да влязат в сила, споразуменията трябва да бъдат ратифицирани от двата парламента.
Турция обвързва ратифицирането на протоколите с постигане на решение на конфликта между Армения и Азербайджан за района на Нагорни Карбах, докато Ереван отказва обвързване на двата въпроса.
Анкара и Ереван не поддържат
дипломатически отношения
откакто Армения обяви независимостта си през 1991 г.
Две години по-късно, през 1993 г., Анкара затвори границата си с Армения, за да подкрепи тюркоезичния Азербайджан, който е в конфликт с Ереван за контрола на Нагорни Карабах - населен с арменци анклав на азербайджанска територия.
Армения пое контрола върху него в резултат на шестгодишна война, продължила от 1988 до 1994 г.
Развитието на отношенията между Анкара и Ереван бе спъвано досега и от дълбоки разногласия заради арменския геноцид.
Според Армения по времето на Османската империя в периода 1915-1917 г. са били избити 1,5 млн. арменци. Турция твърди, че жертвите са между 250 хил. и 500 хил. Анкара категорично отхвърля тезата за геноцид.
