- Еманюел Макрон приключи последната си среща на върха на НАТО, оставяйки след себе си политика, насочена към по-силна европейска отбрана, но наследството му е поставено под въпрос заради бюджетните ограничения и възхода на крайната десница във Франция.
- Евентуална победа на Марин Льо Пен може да промени курса на Франция, тъй като тя обещава да ограничи ролята на страната в НАТО и ЕС и да изведе Франция от интегрираното военно командване на Алианса.
- Въпреки увеличените военни разходи Франция изостава от новите цели на НАТО, а експерти предупреждават, че недостигът на средства може да отслаби амбициите на Париж да остане водеща военна сила в Европа.
Президентът на Франция Еманюел Макрон напусна последната си среща на върха на НАТО без особени фанфари, символичен финал за държавен глава, чиято отбранителна политика е изправена пред сериозни предизвикателства заради бюджетните ограничения и възможността властта да бъде поета от крайнодесен президент.
Макрон пристигна със закъснение, напусна форума по-рано и почти не разговаря с журналистите. През близо десетгодишния си президентски мандат той често избягваше светлината на прожекторите по време на срещите на Алианса. Въпреки това успя да затвърди позицията на Франция като една от водещите сили в НАТО, изпращайки френски войски по източния фланг на Алианса близо до границата с Русия и настоявайки Европа да намали зависимостта си от САЩ и да изгради по-голяма стратегическа автономия.
Според него именно тази посока вече доминира в европейската политика.
„Срещата на върха ясно показа, че европейците инвестират все повече и предприемат все повече действия за собствената си защита. Аз защитавам тази позиция вече девет години“, заяви Макрон пред журналисти в края на форума.
Отбранителното наследство на френския президент се свързва най-вече с ориентацията към по-силна европейска отбрана, увеличаването на военните разходи и първите стъпки към по-тясно участие на европейските държави във френската система за ядрено възпиране.
Но с наближаването на края на мандата му две заплахи хвърлят сянка върху това наследство - ограниченията в държавния бюджет и възходът на крайната десница.
Докато центристките кандидати, които се очаква да се борят за наследството на Макрон, вероятно ще продължат настоящата политика, лидерът на крайнодесния „Национален сбор“ Марин Льо Пен, която води в социологическите проучвания, нееднократно заяви, че при победа ще ограничи значително ролята на Франция както в НАТО, така и в Европейския съюз.
„Завоят към Европа вече е факт. Следващият президент ще трябва да реши дали да продължи този вече ясно очертан курс или да го отхвърли. Именно това тревожи най-много нашите европейски съюзници“, коментира Ели Тененбаум, директор на Центъра за изследвания по сигурността към Френския институт за международни отношения (IFRI).
Макрон предвижда увеличение на бюджета за отбрана на Франция заради Русия
- Сянката на Марин Льо Пен
По-малко от година преди края на президентския си мандат Макрон навлиза в поредица от символични последни участия.
След последната си среща на върха на НАТО тази седмица на 13 юли той ще произнесе и последната си реч пред въоръжените сили преди националния празник на Франция. Същия ден ще бъде домакин на среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна, преди традиционния военен парад на 14 юли - също последен за него като държавен глава.
След като през 2019 г. нарече НАТО „мозъчно мъртва организация“, след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Макрон постепенно се превърна в едно от лицата на засилената ангажираност на Франция към Алианса.
Париж увеличи военното си присъствие на източния фланг, пое командването на многонационалната бойна група на НАТО в Румъния и по време на срещата в Анкара обеща да изпрати войски във Финландия. Това се случи в момент, когато Франция беше принудена да се изтегли от редица свои бивши колонии в региона Сахел в Африка.
Франция играе и ключова роля в компенсирането на част от военните способности, които Съединените щати постепенно изтеглят от НАТО, включително чрез предоставяне на самолетоносач.
„Само Франция покри 80% от морските способности, необходими след пренасочването на американските сили“, заяви Макрон в сряда.
Едно евентуално президентство на Марин Льо Пен би могло да промени значителна част от тази политика.
Тази седмица тя потвърди намерението си да бъде кандидат на „Национален сбор“ за президентските избори догодина, въпреки че беше осъдена по дело за присвояване на европейски средства.
Още през май Льо Пен заяви, че ако бъде избрана, по време на първия си мандат ще изведе Франция от интегрираното военно командване на НАТО - по подобие на решението на генерал Шарл дьо Гол от 1966 г. Според нея Алиансът трябва да се съсредоточи върху борбата срещу радикалния ислямизъм, а не даде ангажимент за запазване на френските сили по източния фланг.
Как Франция се превръща в основния защитник на Европа
- Повече средства - но недостатъчни
Който и да спечели президентските избори догодина, ще трябва да се справи с влошеното състояние на публичните финанси на Франция.
Париж планира до 2030 г. разходите за отбрана да достигнат малко над 2,5% от брутния вътрешен продукт - значително под нивото, необходимо за изпълнение на новата цел на НАТО от 3,5% до 2035 г.
При държавен дълг над 115% от БВП намирането на необходимите допълнителни средства ще бъде сериозно предизвикателство.
Докато Франция изпитва затруднения с финансирането, Германия увеличава военните си разходи с много по-бързи темпове.
До 2027 г. френският военен бюджет ще достигне 63,3 млрд. евро, докато Германия се очаква още догодина да отделя 109,7 млрд. евро.
Началникът на Генералния щаб на френските въоръжени сили генерал Фабиен Мандон вече предупреди депутатите, че съществува реална опасност Берлин да изпревари Париж като водеща военна сила в Европа.
Финансовите ограничения вече поставят под въпрос част от амбициите на Макрон.
През март той обяви намерение Франция да разположи повече ядрени бойни глави, но страната не е увеличила значително флота или военновъздушните си сили през последното десетилетие именно заради липсата на достатъчно средства.
„Франция все още не е решила проблема с увеличаването на военния си капацитет“, коментира Мартин Кенсез, старши сътрудник в Германския фонд „Маршал“.
По думите му критиките, че страната рискува да се превърне в своеобразна „бонзай армия“, която може да изпълнява много задачи, но в ограничен мащаб, са напълно основателни.
Според него усилията за изграждане на т.нар. военна икономика не бива да бъдат подценявани, но политическата реторика на Макрон не е била подкрепена с достатъчно реални инвестиции.
Въпреки това самият френски президент смята, че последната му среща на върха на НАТО е потвърдила визията, която защитава вече почти десетилетие.
„Европа, която инвестира в своята отбрана и защитава своя суверенитет и стратегическа автономия в рамките на НАТО - днес вече сме там“, написа Макрон в социалните мрежи.
