Ф ренският отбранителен сектор е един от най-силните в Европа и може да играе важна роля по пътя към военна автономия на ЕС. Но Париж трябва да прояви малко повече дипломатичност и по-малко арогантност, казват експерти, съобщи Deutsche Welle.
Още през 2017 година френският президент Еманюел Макрон се ангажира с концепцията за т.нар. стратегическа автономия.
"Когато става въпрос за отбрана, трябва да дадем на Европа възможността да действа автономно - в допълнение към НАТО", заяви той тогава в парижката Сорбона в реч, посветена на Европа.
Първоначално призивът му не срещна разбиране. Оттогава обаче това се промени - след началото на руската агресивна война срещу Украйна и най-вече след неотдавнашното преизбиране на президента на САЩ Доналд Тръмп, който заяви, че вече не иска безусловно да гарантира сигурността на Европа.
Европейският съюз (ЕС) наскоро прие така наречения пакет "Превъоръжаване на Европа". Целта е до 2030 година да се инвестират около 800 милиарда евро в европейския отбранителен сектор. Няколко държави от ЕС обявиха намерението си да увеличат военните си бюджети. Франция би могла да играе централна роля в това отношение - но не еднолично, смятат експерти.
Оперативният опит на Франция
Годишният военен бюджет на Франция възлиза на около 50 млрд. евро, което представлява около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Но до 2030 година той ще се удвои. По оценка на икономисти увеличените военни разходи биха могли да доведат до около 1,5% допълнителен икономически растеж.
С около 20 000 компании, в които работят около 200 000 души, отбранителният сектор на Франция е гръбнакът на ЕС по отношение на отбраната, обяснява Фани Куломб, икономистка по отбраната в университета Sciences Po Grenoble.
"Франция присъства на практика във всички производствени сегменти. За разлика от други страни, ние до голяма степен сме запазили това знание от 60-те години на миналия век. След края на Студената война през 1990-те години разходите бяха намалени. Но след атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 и последвалата война срещу тероризма, тази тенденция се обърна. Франция също така винаги е провеждала мисии в чужбина, например в Либия или в региона на Сахел", казва тя.
Системи вместо патрони
Франция запази своята "военна култура", допълва Силви Матели. Икономистката, която специализира и в сектора на отбраната, ръководи базирания в Париж мозъчен тръст "Институт Жак Делор". Трябва да имаш точна представа за заплахата, за да знаеш какви оръжия са необходими, казва тя.
"Франция е запазила тази способност да анализира - за разлика от Германия например", казва експертката.
Франция е пионер в т.нар. системи от системи, т.е. високи технологии като изтребителя "Рафал" или самолетоносача "Шарл де Гол".
"Въпреки това ние драстично намалихме производството на леки оръжия и боеприпаси. Смятахме, че ще бъде по-лесно да увеличим отново производството на тези по-малко сложни продукти", уточнява Матели.
Пари и суровини
От друга страна възобновяването на производството на леки оръжия и боеприпаси може би все пак няма да е лесно, казва Куломб: "Ще ни трябват големи количества суровини, чието набавяне стана по-трудно, след като влязоха в сила санкциите срещу доставчика на суровини Русия заради инвазията в Украйна. Също така трябва да обучим повече инженери и специалисти. През последните няколко десетилетия френската промишленост непрекъснато се свива."
Освен това всичко опира и до пари. Франция има висок държавен дълг и трябва да икономисва драстично, за да намали бюджетния си дефицит. Тази година той вероятно ще надхвърли пет процента от БВП. Затова беше създаден фонд за отбрана чрез публичната инвестиционна банка BPIFrance, който се очаква да събере 450 млн. евро. Обсъждат се и други финансови продукти, насочени специално към отбраната, за да се привлекат спестяванията на французите.
Базираната в Париж агенция Defense Angels, която е специализирана във финансирането на стартиращи предприятия в отбранителния сектор, също очаква по-голям интерес. От създаването си в края на 2021 мрежата от инвеститори вече е предоставила финансова подкрепа на 23 дружества. Само през тази година агенцията, която включва 90 инвеститори, може да подкрепи почти 30 стартиращи предприятия.
"Спорът в Белия дом между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в края на февруари промени правилата на играта", казва вицепрезидентът на Defence Angels Франсоа Матенс.
"Оттогава много колебаещи се преди това инвеститори ми се обаждат и искат да инвестират. Имаме нужда от иновации и най-съвременни технологии в сектора на отбраната. Динамичните стартъпи могат да направят това по-добре от големите, мудни корпоративни групи", уверява още Матенс.
Конкуренцията с Мъск
Да вземем например Cailabs: основаният през 2013 г. стартъп произвежда т.нар. станции за сателитна лазерна комуникация. Те използват спътници за предаване на данни чрез лазери. Станциите могат да установяват интернет връзки, както и сигурни комуникационни линии и са конкурентен продукт на сателитите "Старлинк" на американския милиардер Илон Мъск.
"Нашите станции са много по-трудни за локализиране, тъй като не се основават на радиосигнали, но засега са твърде големи, за да бъдат използвани на фронтовата линия", казва изпълнителният директор Жан-Франсоа Моризур пред ДВ.
Въпреки това половината от оборота на компанията идва от военни приложения на технологията. В близко бъдеще този дял трябва да нарасне до 80 процента.
"Досега сме изнасяли по-голямата част от продуктите си основно за САЩ. Но това може скоро да се промени, също и благодарение на финансирането от ЕС", допълва директорът на стартъп дружеството.
Европа се нуждае от Франция - и обратното
Друг френски стартъп наскоро подписа първите си договори с отбранителни компании. Kayrros използва изкуствен интелект за анализ на промените в сателитните изображения. Скоро това може да включва и придвижването на войски.
"Със своя опит в областта на Космоса Франция ще играе важна роля в процеса на въоръжаване, тъй като разполага с една малка Силициева долина в тази област и много добри изследователски институции", казва за ДВ Антоан Халф, съосновател на Kayrros.
Въпреки това малко повече скромност няма да навреди на Франция, посочва заместник-директорката на Изследователския център за международна сигурност и европейско сътрудничество в Гренобъл Делфин Дешо-Дютар: "Франция не може да замени САЩ като нов лидер в областта на сигурността. Тук става въпрос за сътрудничество с други държави като Германия или Италия", уточнява тя пред ДВ. "Имаме нужда от водещите играчи в Европа, а Франция трябва да прояви малко повече дипломатичност и да не се държи прекалено арогантно".
