- Сърбия е разрешила екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, като решението е взето без провеждане на съдебно заседание, съобщава NOVA.
- Предстои Мавродиев да бъде конвоиран в България, като по-рано адвокатът му Емануил Йорданов заявяваше, че той е готов да се върне доброволно.
- Мавродиев беше задържан в Белград през юни, след като бе обявен за международно издирване по разследване за предполагаемо длъжностно присвояване, свързано с кредит за 150 млн. лева от Българската банка за развитие.
Сърбия е разрешила екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев. Това съобщава NOVA, позовавайки се на свои източници. Това е станало без провеждане на съдебно заседание.
Предстои Мавродиев да бъде конвоиран у нас. Неведнъж досега българският му адвокат Емануил Йорданов твърдеше, че Мавродиев ще поиска доброволно да бъде върнат в София.
Бившият шеф на ББР беше задържан в Белград в началото на юни. Той беше обявен за издирване през август 2024 г. във връзка със започнатото от антикорупционната комисия разследване за длъжностно присвояване на кредит от 150 млн. лева от банката.
Кой е Стоян Мавродиев?
- От политиката и финансовия надзор до ръководството на ББР
Стоян Александров Мавродиев е роден на 21 октомври 1969 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно придобива и образование по финанси в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Професионалната му кариера започва в сферата на правото и корпоративните финанси. През годините работи като адвокат и консултант, като развива експертиза в областта на финансовото право, капиталовите пазари и инвестиционната дейност.
По-широка обществена известност придобива след навлизането си в политиката. През 2009 г. е избран за народен представител от партия ГЕРБ в 41-вото Народно събрание. В парламента работи основно по теми, свързани с икономиката, финансите и регулирането на финансовите пазари.
Един от най-важните етапи в кариерата му започва през 2010 г., когато е избран за председател на Комисията за финансов надзор (КФН). На този пост остава до 2017 г. По време на управлението му регулаторът отговаря за надзора върху небанковия финансов сектор, включително застрахователните дружества, пенсионните фондове и капиталовия пазар.
Мандатът му в КФН съвпада с период на сериозни промени във финансовото законодателство и засилен контрол върху участниците на пазара. Комисията има ключова роля в прилагането на европейските регулации и в надзора върху финансовата стабилност в небанковия сектор.
През 2017 г. Стоян Мавродиев поема ръководството на Българската банка за развитие (ББР), като става неин изпълнителен директор. Държавната банка има за цел да подпомага развитието на бизнеса и икономиката чрез финансиране на инвестиционни проекти и подкрепа за малките и средните предприятия.
Именно периодът му начело на ББР по-късно се превръща в предмет на разследвания и проверки. През следващите години общественото внимание се насочва към отпуснати от банката големи кредити на ограничен брой компании. Това от своя страна породи въпроси относно политиката на институцията и начина на управление на държавния финансов ресурс.
През 2024 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу Мавродиев по разследване, свързано с кредит за близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР. По случая обвиняеми станаха още бизнесменът Румен Гайтански и адвокат Иван Георгиев. Според разследващите става дума за длъжностно присвояване в особено големи размери във връзка с отпускането на кредита.
След като не беше открит от разследващите органи, Мавродиев беше обявен за национално издирване, а впоследствие Софийският градски съд разреши издаването на европейска заповед за арест. По-късно решението беше потвърдено и от апелативната инстанция.
Кариерата на Мавродиев преминава през няколко ключови позиции в българския публичен и финансов сектор, от народен представител и председател на Комисията за финансов надзор до изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Днес медийното внимание е насочено основно към съдебните и разследващите процедури, свързани с дейността му начело на ББР.
- Какво представлява Българската банка за развитие (ББР)
Българската банка за развитие е създадена през 1999 г. под името Насърчителна банка. Основната ѝ задача е да подпомага развитието на малките и средните предприятия, които често изпитват затруднения при достъпа до банково финансиране.
През годините институцията се превръща в ключов инструмент на държавната икономическа политика. Банката предоставя инвестиционни и оборотни кредити, издава гаранции, подкрепя експортно ориентирани компании и участва в различни програми за насърчаване на предприемачеството.
За разлика от търговските банки, ББР има специален обществен мандат. Идеята е чрез нея държавата да стимулира икономическата активност в сектори и региони, където достъпът до финансиране е ограничен.
През годините обаче възниква обществен дебат дали банката изпълнява именно тази функция. Критиците посочват, че значителна част от ресурсите ѝ са били насочвани към ограничен брой големи корпоративни клиенти вместо към малкия и средния бизнес. Защитниците на тази практика твърдят, че големите кредити също могат да имат значителен икономически ефект и да подкрепят заетостта и инвестициите.
Именно този спор се превърна в един от най-обсъжданите въпроси около дейността на банката през последните години.
- Как се промениха правилата в ББР
След смяната на ръководството на ББР през 2021 г. общественото внимание беше насочено към концентрацията на кредитния портфейл. Данни, представени от новото управление, показаха, че значителен дял от отпуснатите средства е бил насочен към сравнително малък брой големи компании.
Това предизвика критики от страна на политически представители, икономисти и организации на бизнеса, според които банката постепенно се е отдалечила от първоначалната си мисия.
В отговор бяха предприети промени в политиката на институцията. Въведени бяха ограничения върху размера на индивидуалните експозиции към отделни кредитополучатели. Целта беше по-голяма част от ресурса на банката да достига до малките и средните предприятия.
Ръководството на ББР обяви и намерение за по-широко използване на гаранционни програми и финансови инструменти, насочени към предприемачи и регионални бизнеси. Тези мерки бяха представени като опит банката да се върне към основната си функция на институция за развитие, а не на кредитор на ограничен кръг големи корпоративни клиенти.
- Кредитът за 150 млн. лева и разследването
Най-сериозният казус, свързан с името на Стоян Мавродиев, е отпускането на кредит от близо 150 млн. лева от ББР през 2019 г. на дружеството „Роудуей Кънстракшън“, свързвано с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка.
По данни на разследването кредитът е бил отпуснат при условия, които впоследствие пораждат сериозни въпроси относно обезпечаването и възможността за неговото обслужване. Според прокуратурата впоследствие средствата са били прехвърляни към други дружества.
През 2022 г. е образувано досъдебно производство по случая. Разследването продължава няколко години, като през 2024 г. Софийската градска прокуратура обяви, че е събрала доказателства за повдигане на обвинения срещу Стоян Мавродиев, Румен Гайтански и представител на дружеството, усвоило кредита. Според обвинението става дума за длъжностно присвояване в особено големи размери.
По това дело като обвиняем беше привлечен и Иван Георгиев, който е представител на фирмата, усвоила парите. Към момента той е на свобода срещу гаранция от 50 хиляди лева. Румен Гайтански също беше пуснат от ареста срещу 250 хиляди лева.
Гайтански, Мавродиев и Георгиев бяха обвинени за длъжностно присвояване в особено големи размери след акцията на Комисията за противодействие на корупцията по разследването на необслужвания кредит за 150 млн. лв., отпуснат на фирма на Гайтански от ББР. Заемът е отпуснат през 2019 г., когато начело на ББР е точно Стоян Мавродиев.
Прокуратурата твърди, че отпуснатият кредит е довел до значителни вреди за държавната банка. Защитата на обвиняемите от своя страна нееднократно е отхвърляла твърденията за извършено престъпление.
След като не беше открит на територията на страната, Мавродиев беше обявен за издирване. По-късно беше издадена и Европейска заповед за арест. Именно в рамките на тази процедура той беше задържан в Белград, откъдето започва следващият етап от казуса - евентуалната му екстрадиция в България.
Събраните данни сочат, че след като Гайтански е получил през своя фирма 148.5 милиона лева, с част от парите си купил луксозни коли. 30 млн. лв. пък прехвърлил на друга компания, чрез която били платени дългове на ТЕЦ - Варна. Тя се свързва с Ахмед Доган.
Важно е да се подчертае, че към момента няма влязла в сила присъда по случая и действа принципът на презумпцията за невиновност.
Вижте в нашата галерия кадри от обиските в имотите на Румен Гайтански - Вълка по време на акцията на 14 август 2024 г.
- Кой е Румен Гайтански: От сметопочистването до мащабните кредити и имотни казуси
Името на предприемача Румен Гайтански регулярно влиза във фокуса на общественото внимание заради мащабни бизнес проекти, спорове с местната власт и разследвания на държавните институции. Последното сериозно напрежение около него възникна по повод предприетите от Столична община действия за принудително събаряне на обекти, дефинирани като незаконно строителство, на територията на ловно стопанство „Искър“.
Гайтански е известен с това, че избягва публичните прояви и медийните изяви. Неговият бизнес възход започва през 90-те години на миналия век в сектора на комуналните услуги. Той създава емблематичните за периода дружества за управление на отпадъци, сред които е и компанията „Волф“ (името препраща към известния в публичното пространство прякор на бизнесмена - Вълка).
- Конфликтът за софийския боклук
Дейността на фирмите му в столицата се превърна в централна политическа тема по време на кметския мандат на Бойко Борисов. Тогава София се изправи пред сериозна криза с управлението на отпадъците, като отговорността за блокирания процес беше прехвърлена върху концесионера. В крайна сметка договорът за сметопочистване на София беше прекратен, но свързвани с Гайтански дружества запазиха позициите си и продължиха да печелят обществени поръчки в редица други общини в страната.
- Казусът с къпалнята „Мария Луиза“
Друга ключова линия в биографията на бизнесмена е собствеността върху емблематични софийски имоти. Фирма, контролирана от Гайтански, държи мажоритарния дял от лятното кино и къпалнята „Мария Луиза“, разположена в сърцето на Борисовата градина. Огромният комплекс не функционира и се руши от близо две десетилетия. През лятото на 2023 г. казусът отново ескалира, след като стана ясно, че инвеститорът е предложил на Столична община да замени рушащия се басейн срещу пакет от 24 общински терена в различни райони на София - имоти, предназначени за жилищно строителство, паркинги и социална инфраструктура.
- Милионният заем от ББР
През 2021 г. избухна друг голям скандал, след като официално беше оповестено, че компании, свързани с Гайтански, са получили огромен кредит от държавната Българска банка за развитие (ББР). По-късно представители на политическите среди (включително Лена Бориславова от ПП-ДБ, която в онзи период е извършвала правни консултации за финансовата институция) изнесоха данни, че заемът не се обслужва редовно. Според публичните твърдения, щетата за държавната банка по тази експозиция възлиза на близо 97% от стойността на финансирането, което се равнява на загуба от около 146 млн. лева. Въпреки че първоначалните сигнали от новото ръководство на ББР бяха разгледани от прокуратурата, държавното обвинение първоначално прекрати преписката.
- Политически връзки и личен живот
В публичните регистри се откриват и пресечни точки между Гайтански и почетния председател на ДПС Ахмед Доган. През 2017 г. двамата регистрират съвместно търговско дружество, което обаче е прекратило съществуването си само година по-късно.
В личен план бизнесменът има дъщеря на име Рая от връзката си с носителката на титлата „Мис България“ Ивайла Бакалова. По данни на медийни публикации, дъщеря му наскоро е завършила образованието си в престижния Сити Юнивърсити в Лондон (City University of London).
Разгледайте в нашата галерия кадри на Румен Гайтански - Вълка от съдебната зала по време на заседанието
- Връзката с Ахмед Доган и ТЕЦ „Варна“
Особено обществено внимание предизвикаха твърденията на разследващите органи относно движението на част от средствата след усвояването на кредита.
Според данни, огласени в хода на разследването, част от средствата по кредита са достигнали до дружества, свързани с ТЕЦ „Варна“. Това доведе до появата на името на Ахмед Доган в публичния дебат, тъй като почетният председател на ДПС беше свързван с контрола върху електроцентралата след промените в собствеността ѝ през последните години.
Разследващите твърдят, че са проследили финансови потоци между различни дружества, получили средства след отпускането на кредита. В публично оповестените до момента данни обаче не са представени съдебно установени факти, които да доказват извършването на престъпление от страна на Ахмед Доган.
Затова е важно ясно да се разграничават обвиненията, твърденията на прокуратурата и доказаните по съдебен ред факти. Към момента съдебният процес по казуса не е приключил и окончателни правни изводи не могат да бъдат направени.
- Най-важните скандали около Стоян Мавродиев през годините
Името на Стоян Мавродиев многократно е попадало във фокуса на общественото внимание.
По време на ръководството му на Комисията за финансов надзор възникваха спорове относно регулаторната политика на институцията и отношенията ѝ с участниците на финансовия пазар. Част от решенията на комисията бяха оспорвани както от медии, така и от представители на бизнеса.
След преминаването му в ББР критиките постепенно се концентрираха върху кредитната политика на банката. В общественото пространство се поставяха въпроси за концентрацията на кредити към ограничен кръг големи компании и за съответствието на тази практика с обществената мисия на институцията.
Разследването за кредита към дружество, свързвано с Румен Гайтански, се превърна в най-сериозния казус около Мавродиев. То доведе до повдигането на обвинения, издирването му и последвалото задържане в чужбина.
През различните етапи на тези събития политическите реакции бяха разнопосочни. Част от партиите настояваха за задълбочени проверки на дейността на ББР, докато други предупреждаваха срещу прибързани заключения преди приключването на съдебните процедури.
