- НЗОК проведе среща със създателя на платформата „Диагноза България“ Мартин Атанасов заради обществения интерес към публикуваните анализи за здравната система и дейността на касата.
- Експерти на НЗОК представиха спецификите на здравноосигурителния модел и методите за обработка на данни, като посочиха, че част от анализите се нуждаят от допълнителен експертен контекст за по-точни изводи.
- Страните заявиха готовност за по-голяма прозрачност и обмен на информация, като Атанасов настоя за по-пълно събиране и обработване на здравни данни в реално време, достъпни за гражданите.
По инициатива на д-р Асен Меджидиев, временно изпълняващ длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), се проведе работна среща със създателя на платформата "Диагноза България“ Мартин Атанасов. Това съобщиха от пресцентъра на НЗОК. В срещата участваха и експерти на НЗОК в областта на анализа, контрола и обработката на информация.
Повод за срещата е общественият интерес към платформата и публикуваните в нея анализи, значителна част от които засягат дейността на НЗОК. В съответствие с принципите на откритост и прозрачност, институцията инициира професионален разговор, посветен на използваните източници, приложената методология и възможностите за по-коректно интерпретиране на публичната информация.
Експертите на НЗОК представиха спецификите на здравноосигурителния модел, нормативната рамка и особеностите при събирането, обработката и тълкуването на данните. Беше обсъдено, че част от публикуваните анализи и направените въз основа на тях изводи биха могли да бъдат допълнени с необходимия експертен контекст, който е от съществено значение за формирането на обективни и достоверни заключения, допълниха от пресцентъра.
Едно лекарство на 12 различни цени: Платформа разкри странни разходи в здравеопазването ни
Развитието на аналитичната дейност и засилването на контрола ще бъдат сред водещите приоритети в работата на НЗОК, каза д-р Меджидиев. По думите му НЗОК приветства всяка инициатива, която насърчава прозрачността, използването на публични източници и обществения интерес към функционирането на здравната система. Същевременно надеждните анализи изискват висока експертност, коректно прилагане на методологията и задълбочено познаване на нормативната уредба и спецификите на здравното осигуряване.
Мартин Атанасов декларира желанието си за все по-пълноценно събиране и обработване на данните от здравеопазването в реално време, отворено към гражданите.
Участниците в срещата изразиха готовност професионалният обмен да продължи и занапред, когато общата цел е по-доброто разбиране на процесите в здравната система.
„Диагноза България“: Създателят на "Черна писта" освети съмнителни разходи за милиони в болниците
НЗОК ще продължи да насърчава конструктивното сътрудничество и използването на публичната информация, основани на професионализъм, точност и отговорност, в интерес на по-голяма откритост, обществено доверие и по-ефективно управление на публичния ресурс.
"Диагноза България" е проект, създаден от Атанасов, в който са събрани данни за здравната система в страната.
Младият анализатор представи във Фейсбук пост дигиталната платформа "Диагноза България" - независим инструмент, който събира и анализира финансовите данни на държавните и общинските лечебни заведения у нас.
Първият публикуван доклад на платформата поставя под лупа разходи за колосалната сума от над 605 милиона лева. Според Атанасов тези средства - изразходвани за обществени поръчки, външни услуги и медикаменти - съдържат сериозни аномалии и изискват незабавна проверка от страна на институциите и обществото.
3 милиона реда данни и 10 месеца труд
Зад създаването на "Диагноза България" стои близо 10-месечен денонощен труд. Атанасов е обработил база данни от над 3 милиона реда официална информация. Източниците му включват Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването, както и десетки документи, изискани по Закона за достъп до обществени информация (ЗДОИ).
Проучването обхваща детайлни финансови отчети на 180 държавни и общински болници в цялата страна. Повод за разследването е фактът, че само за изминалата година НЗОК е разпределила над 4 милиарда лева за болнична помощ. Мартин Атанасов подчертава, че макар тези данни по закон да са публични, те са разпръснати в десетки непрогледни регистри и отчети, което прави гражданския контрол върху тях практически невъзможен.
Къде са аномалиите?
Първичният анализ на платформата изолира точно 605 980 966 лева, разпределени по съмнителни критерии. Сред най-фрапиращите открития в системата се нареждат: Драстични разлики в цените на лекарствата, като едни и същи медикаменти са купувани от различните болници на коренно различни цени; Поръчки без конкуренция, при които огромен брой обществени поръчки в здравеопазването са спечелени от фирми, които са били единствени участници в процедурите; Парадоксът с външните услуги - на фона на масовото недофинансиране и ниските заплати на лекарите и медицинските сестри, лечебните заведения бележат огромен ръст в разходите за външни консултантски и обслужващи услуги.
Авторът на проекта изрично указва, че целта на "Диагноза България" не е да влиза в ролята на съд и да отправя директни обвинения в корупция срещу конкретни мениджъри или болници. Идеята на платформата е да служи като "червена лампа" - да покаже къде точно в системата има индикации за нередности, за да могат компетентните органи да си свършат работата.
Преди всичко платформата обединява на едно място огромен обем публична информация за работата на здравната система и я организира в шест основни направления, които дават възможност за детайлен анализ на разходите, дейността и ефективността на държавните и общинските лечебни заведения.
Един от основните модули е посветен на държавните и общинските болници. Той предоставя подробен профил на всяко лечебно заведение, включително информация за бюджета и разходите, извършените дейности по линия на НЗОК, възнагражденията на персонала и ключови финансови показатели. Данните се сравняват със сходни по вид и размер болници - например университетски болници с други университетски болници, многопрофилни с многопрофилни и специализирани със специализирани. При установяване на статистически значими отклонения системата автоматично ги отчита като аномалии.
Отделен модул анализира възнагражденията на медицинския персонал. Той съдържа информация за средните, минималните и максималните брутни заплати по длъжности във всички държавни и общински болници за всеки месец на 2025 г., както и за първите два месеца на 2026 г. Платформата позволява сравнения между отделните категории персонал, различните видове лечебни заведения, както и на национално и регионално ниво.
Значителен обем информация е посветен и на обществените поръчки. Анализирани са около 3000 процедури, проведени през 2025 г., с обща стойност над 1,2 млрд. лева. Системата проследява стойността на договорите, броя на участниците, сроковете за кандидатстване и ценовите различия, като изчислява риск индекс за всяка поръчка. Според анализа поръчки на стойност около 156 млн. лева попадат в категорията на потенциално рисковите и биха могли да бъдат обект на допълнителна проверка.
Платформата анализира и разходите за лекарства, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Проследени са покупки за общо 1,67 млрд. лева, като при част от тях са открити ценови разминавания и аномалии на стойност около 60 млн. лева, които според анализа е можело да бъдат спестени.
Специално място е отделено и на разходите на самата НЗОК. Модулът показва къде и за какво здравната каса изразходва средствата си, като обхваща близо 2,5 милиона хоспитализации през 2025 г. и анализира обемите на различните медицински дейности, начина на тяхното отчитане и изпълнение от лечебните заведения. Анализът стъпва върху около 1,2 милиона реда официални данни, предоставени от НЗОК.
Общото между всички модули е използването на изкуствен интелект за откриване на статистически значими отклонения. Когато даден разход, обществена поръчка, цена на лекарство или друг показател се различава съществено от аналогичните случаи, платформата го маркира като аномалия. Създателят пояснява, че това не представлява обвинение, а сигнал за необходимост от по-задълбочена проверка и повод институциите и обществото да потърсят обяснение за установените различия.
"Не съм лекар, нито икономист. Идвам от поколение, на което му омръзна да чака "някой друг" да оправи нещата, и вярвам, че фактите са по-силни от липсата им. Видя ли, че нещо може да се направи и стои недокоснато - сядам и го правя", коментира създателят на платформата Мартин Атанасов.
През май 2025 г. Атанасов създаде интерактивна карта на пътните произшествия в страната. През септември същата година Атанасов получи наградата "Златен ключ" в категорията "Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“, връчена от фондация "Програма достъп до информация".
"Черна писта" беше карта на близо 177 000 пътни произшествия у нас за периода 2021-2025 г. Започна от един въпрос след поредната трагедия на пътя: защо никъде не може да се види цялата картина? Събрах данните от МВР, подредих ги и ги пуснах на една карта. За седмици я видяха стотици хиляди души, а институциите, които години повтаряха, че "няма как", намериха начин и направиха свои вариации. Тогава разбрах едно: когато данните съществуват и са представени цялостно, те водят до промяна. В повечето места все още са заключени, разпилени и никой не сяда да ги събере, за да ги видят хората. "Диагноза България" е същият подход, насочен към нещо много по-голямо и по-трудно - системата на здравеопазването", подчертава Атанасов.
"Диагноза България" е независим граждански проект - създаден и поддържан в свободното време, без външно финансиране, без поръчител и без политическа принадлежност", добавя Атанасов.
