У крайна има два месеца да рестартира мирните преговори, или рискува Русия да ескалира войната, заяви чешкият президент.
Петър Павел предупреди, че Владимир Путин може да обяви обща мобилизация след изборите, насрочени за 20 септември.
„Вярвам, че прозорецът е отворен, за да продължим да оказваме натиск и да изпратим ясно послание на Русия, че имаме желание да започнем преговори“, каза пред The Telegraph пенсионираният генерал и бивш ръководител на Военния комитет на НАТО.
Зеленски: Русия може да атакува НАТО през следващата година
Той добави: „В Русия ще се проведат парламентарни избори през септември. Президентът Путин едва ли ще обяви мобилизация преди това, но след като изборите приключат, прозорецът ще се стесни“.
Мобилизацията вероятно би била изключително непопулярна сред гласоподавателите.
Павел заяви, че съюзниците трябва да използват настоящия натиск върху Русия, за да наложат мирни преговори през следващите седмици.
„В момента Русия има много вътрешни проблеми и предизвикателства“, каза той на срещата на върха на НАТО.
„Руската общественост се обръща все повече срещу войната. На президента Путин ще му бъде трудно да запази спокойствие у дома и ако този натиск продължи, ако Украйна остане способна и успешна в поразяването на цели дълбоко в руската територия, това ще създаде условия, при които Русия ще бъде по-склонна да преговаря“, каза той.
Само през изминалия месец украински дронове атакуваха Москва, удариха руски танкери, опитващи се да снабдят Крим с гориво, и подпалиха голяма петролна рафинерия в Западен Сибир.
Зеленски: Путин може да атакува страна от НАТО до пет години, за да изпита Алианса
Павел заяви, че НАТО трябва да подкрепи Украйна и да продължи да притиска Русия да се присъедини към мирните преговори.
„Така че вярвам, че наистина трябва да продължим да натискаме здраво, да дадем на Украйна това, от което се нуждае, за да бъде успешна в своята защита, и в същото време да впрегнем всички дипломатически умения, за да убедим Русия, че няма друг избор освен да преговаря… че те могат да спечелят нещо само от преговори, вместо да загубят, ако продължат войната“, заяви Павел.
Наблюдатели твърдят, че Путин до голяма степен се е изолирал, докато се крие от проблемите, причинени от украинските удари с дълъг обсег срещу енергийни съоръжения.
Макар че социологическите агенции, близки до Кремъл, отчитат доверие в руския президент, то е спаднало до 69 процента – най-ниското ниво, откакто той нахлу в Украйна през 2022 г.
Весела Чернева: България изпрати каквото можа на Украйна и получи в замяна нови муниции и въоръжение
Много от проблемите бяха предизвикани от тактиката на Киев за удари с дронове в и около руската столица и незаконно анексирания полуостров Крим. Руснаците са изправени пред дълги опашки пред бензиностанциите. Фрустрацията от кризата с горивата е голяма, като пред пресъхващите колонки избухват бойни сблъсъци, пише The Telegraph.
От изданието са разговаряли с чешкия президент броени минути след като той излезе от годишната среща на лидерите на НАТО в турската столица Анкара.
Преди преговорите поредната избухливост на Доналд Тръмп, който заяви, че е „много разстроен“ от съюзниците си, поиска да прекъсне всички търговски връзки с Испания и да поеме контрола над Гренландия, заплаши да провали срещата им.
Но Павел излезе от залата с убеждението, че „мисията е изпълнена“.
32-мата съюзници в НАТО успяха да постигнат трите си основни цели: да докажат, че увеличават разходите и производството в отбраната, да демонстрират единство и да потвърдят подкрепата си за Украйна.
„По време на цялото заседание на САС (Северноатлантическия съвет) не беше казана нито слово за Гренландия“, заяви Павел.
Путин: Русия иска край на войната по мирен път, но не вярваме, че Украйна е готова
„Срещата премина доста гладко и вероятно мина по-добре, отколкото мнозина очакваха“, допълни той.
Ветеранът командир, превърнал се в политик, дори стигна дотам да твърди, че Тръмп е останал впечатлен от неговото искане съюзниците значително да увеличат разходите си за отбрана и да поемат по-голяма отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.
Множество източници съобщават пред The Telegraph, че президентът на САЩ е взел думата за последен път преди закриването на срещата, за да изрази своята благодарност за техните усилия.
„Президентът Тръмп благодари на всички след срещата“, каза Павел, предлагайки рядък поглед към заседанието на политическия орган на НАТО за вземане на решения.
„И той каза, ако мога да цитирам, че е силно впечатлен от духа, показан в залата“, допълни той.
Липсата на политически скандал в залата остави на лидерите на НАТО възможност да продължат напред с плановете си, за да гарантират, че алиансът е способен да се защити срещу евентуална руска атака.
Високо в списъка им с приоритети беше осигуряването на повече ракети-прехващачи за противовъздушна отбрана на Украйна, за да ѝ се помогне да се справи със смъртоносните балистични ракетни баражи, изстрелвани от силите на Путин.
Павел заяви, че е имало „конкретни предложения“ как да стане това, включително план от Норвегия за закупуване на още ракети „земя-въздух“ за Киев.
Докато The Telegraph разговаря с чешкия лидер, Тръмп е бил на среща с Володимир Зеленски, президентът на Украйна, в съседна стая, разкриват от изданието.
Президентът на САЩ изглеждаше толкова убеден в стратегията за подкрепа, обсъдена от съюзниците му в НАТО, че се съгласи да предаде на Киев чертежите за производство на собствени прехващачи за американската система „Пейтриът“ (Patriot).
Стремейки се да извлече поуки от войните в Украйна и Иран, Павел подчерта, че трябва да се направи повече за производството на още ракети за противовъздушна отбрана.
„Това, което НАТО прави в момента, е да обединява търсенето от всички страни членки, за да предостави тези цифри на отбранителната индустрия, така че да има поне обща представа за мащаба на производството и нуждите във времето“, каза той и добавя:
„Към този момент е ясно, че търсенето категорично надвишава производствения капацитет“.
Пенсионираният генерал представи „стратегия за отбрана 3.0“ за НАТО, която да отговори на нуждите на алианса в бъдеще.
Неговата визия предвижда поддържането на 30-дневни запаси от по-евтини оръжия с дълъг срок на годност.
За по-скъпите и редки продукти, като ракети с дълъг обсег и прехващачи, той каза: „Трябва да гарантираме производствени капацитети, и този производствен капацитет трябва да бъде готов и потенциално дори предплатен, за да може индустрията да увеличи производството от днес за утре“.
Под ръководството на Павел Чешката република е една от европейските страни, участващи в разговори с Франция за възможен европейски ядрен чадър.
Но той предупреди за напредъка на дискусиите и какво означава това за цялостната защита на алианса.
„Ядрената политика на НАТО все още е валидна и в нея няма промяна, дори и от реториката, която имаме сега, при която Съединените щати казват, че Европа трябва да бъде отговорна поне за конвенционалната отбрана. Това означава, че ядреното възпиране все още е в ръцете на Съединените щати, покривайки всички съюзници“, каза той.
