Б ългария, Румъния и Хърватия трябва да бъдат приети за пълноправни членове на Шенгенското пространство, за да се завърши и укрепи Шенгенската зона без граници. Това заяви германският канцлер Олаф Шолц в речта си "Европа е нашето бъдеще", произнесена в Карловия университет в Прага.
"Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитим и разширим. Това включва и преодоляване на съществуващите пропуски. България, Румъния и Хърватия отговарят на всички технически изисквания за пълноправно членство. Ще работя за това те да станат пълноправни членове", каза Шолц.
ЕП ще обсъди присъединяването на България и Румъния към Шенген
„Европа продължава да бъде крайна дестинация за копнежите за много хора по света и затова се нуждае от реалистична, ориентирана към бъдещето миграционна политика. Това включва справедлива и устойчива на кризи система за предоставяне на убежище с ефективна и правова защита на външните граници. Третите страни, които сътрудничат в реадмисията, следва да получат в замяна възможности за законна миграция; на признатите лица, търсещи убежище, следва да се разреши да търсят работа в други държави-членки много по-рано, отколкото понастоящем (след 5 години). В същото време злоупотребите трябва да бъдат ефективно предотвратявани“, каза Шолц.
Преломният момент, който канцлерът Олаф Шолц констатира с нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., има значителни последици и за Европа и Европейския съюз. В речта си в Карловия университет в Прага канцлерът дефинира изискванията и описа целта си за геополитически Европейски съюз, който да се изправи пред предизвикателствата – както вътрешни, така и външни.
„Ако първоначално Европейският съюз е бил проект за мир, насочен навътре, то сега трябва да защитава своите ценности и да гарантира независимостта и стабилността си и навън“, каза той.
За да постигне това, според него Съюзът трябва да се позиционира по-широко у дома – с редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на всички европейски страни. Форумът на Европейската политическа общност, предложен от френския президент Макрон и насочен към страните извън ЕС, е подходящ за това. Същевременно ЕС трябва да създаде нови глобални партньорства в Азия, Африка и Латинска Америка, за да увеличи политическата си тежест в света.
Според канцлерът разширяването на ЕС е необходимо, за да се осигури стабилност в Европа и да се защитят общите ценности.
„Време е да изпълним нашето обещание. Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и, в перспектива, Грузия заслужават последователна подкрепа по пътя си към това да отговорят на изискванията за присъединяване“, подчерта той.
В речта си в Прага канцлерът Шолц посочи четири области, които според него са от основно значение за един геополитически Европейски съюз.
Разширена и реформирана Европа: Разширеният Европейски съюз с 30 и повече държави-членки трябва да подобри собствените си структури за вземане на решения, за да запази способността си за действие: По-често вземане на решения с мнозинство вместо с единодушно съгласие в Съвета; нов баланс в състава на Европейския парламент; Комисия, която продължава да има по един комисар от всяка държава-членка, но е по-ефективно организирана вътрешно.
По-суверенна Европа: Руската военна агресия в Украйна показа на всички - Европа трябва да стане по-независима и по-силна. С разширяването на световните търговски отношения, диверсифициране на доставките и истинска европейска кръгова икономика Европа може да постигне необходимия суверенитет.
Европа трябва уверено да се стреми към технологичен суверенитет, като определя стандарти за ключови технологии и използва своя иновационен потенциал, било то в производството на микрочипове или чрез европейско пространство за мобилност. Климатичната неутралност до 2050 г. остава много важен приоритет. Това може да бъде постигнато с вътрешен енергиен пазар на ЕС, водородна мрежа на Съюза, инфраструктура за зареждане на леки и товарни автомобили и инвестиции във въздушен транспорт, щадящ климата.
„Преломният момент е и предупредителен сигнал в областта на външната политика: трябва да укрепим структурите на европейската външна политика, както и политиката за сигурност и отбрана на Европа. И трябва да координираме по-добре военните си капацитети в рамките на ЕС и НАТО“, смята канцлерът.
„За тази цел е необходимо да имаме заседания на Европейския съвет като Европейски съвет за сигурност, независим Съвет на министрите на отбраната на ЕС и сили за бързо реагиране на ЕС до 2025 г. с напълно оборудван щаб на ЕС. Германия е готова да даде значителен принос в тази област“.
Преодоляване на стари конфликти, смелост за намиране на нови решения: За да даде правилните отговори в настоящия преломен момент, ЕС трябва да покаже още по-голямо единство, да преодолее старите конфликти и да намери нови решения. Миграцията и финансовата политика като централни и конфликтни области на политиката са пример за това.
„По време на пандемията Европейският съюз прояви голяма финансова солидарност. В същото време коронавирусът доведе до увеличаване на равнището на задлъжняване. В необходимата дискусия относно намаляването на дълга е важно да се приложи реалистичен подход, който да отчита, че са възможни ключови инвестиции за трансформация“, каза Олаф Шолц.
Затова федералният канцлер предлага фискалните правила на ЕС да бъдат доразвити съвместно в тази насока.
По време на криза ЕС би могъл да се поучи от опита на програмата SURE и да осигури подкрепа за заетост на намалено работно време (вместо съкращаване) в кризисни ситуации.
Защита на европейските ценности и зачитане върховенството на закона: В бъдеще Комисията трябва да може да образува и производства в случай на нарушаване на основните ценности на ЕС, да се премахнат възможностите за блокиране в рамките на процедурата по чл. 7 (за защита на основните ценности на ЕС) и плащанията от ЕС да бъдат обвързани със спазването на принципите на правовата държава.
По повод речта на канцлера, Фондация Фридрих Еберт - Бюро България инициира дискусия върху кръга от проблеми и решения, заложени в тази реч. Споре фондацията, България, със своите политици и експерти, може и трябва да допринесе към дебата за бъдещето на Европейския съюз и ролята на страната в него.
Под заглавие "Нов шанс за Европа и България?" тя има амбицията да събере гледните точки на публични фигури с ярко присъствие в утвърждаването на демокрацията, социалните ценности и европейския дневен ред в България.
„Надяваме се, че по този начин ще съдействаме за по-пълноценното включване на България в дебата за бъдещето на Европа“, се казва в изявление на Фондация Фридрих Еберт.
