С лед като Конгресът утвърди новия законопроект за санкции, даже ако утре руският президент Владимир Путин изпълни всички точки от споразуменията от Минск за мир в Украйна, а руските военни напуснат Тартус и Латакия, Русия ще остане враг на САЩ, коментира Константин Егерт в „Дойче веле” (Deutsche Welle).
В текста на законопроекта Русия е поставена редом с Иран и Северна Корея. Този документ е важен не толкова със своите практически аспекти - например, възможните мерки срещу компании, които участват в проекта „Северен поток-2” или допълнителните кредитни ограничения за руските държавни банки. Далеч по-важно е неговото символично значение, смята Егерт. Защото със законопроекта статутът на Русия като враг вече е официално протоколиран.
Как Русия промени правилата на световната игра
САЩ с нови санкции срещу Русия, Москва отвърна
Путин, Ердоган, Тръмп – тройната заплаха за Меркел
„Санкциите противоречат на основополагащите норми на международното право”, заяви днес Путин и допълни, че мерките са незаконни и влизат в конфликт с правилата на Световната търговска организация (СТО). „В някакъв момент ние ще отвърнем, не можем да търпим до безкрайност”.
Днес руското Министерство на външните работи отговори, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е сложил подписа си под закона за новите санкции.
От 1 август посолството на САЩ трябва да преустанови използването на всички складови помещения на улица „Дорожная“ в Москва и вилата в „Сребърен бор“, гласи една от контрамерките.
Освен това руските власти настояват общият брой на персонала, работещ в американските дипломатически и консулски мисии в Русия да бъде намален до 455 души.
От външното министерство допълниха, че си запазват правото да въведат други ограничителни мерки, които могат да засегнат интересите на Вашингтон.
Въпреки че засега се противят, европейците скоро така или иначе ще тръгнат по проправената от Вашингтон пътека, коментира Кенет Рапоза във „Форбс“ (Forbes).
Когато през юни станаха известни детайли от новия законопроект за санкции срещу Русия, германското и австрийското правителства изпаднаха в такъв ужас, че излязоха със заявление, в което се съдържаха удивителни знаци.
„Ситуацията е донякъде забавна, защото Европа в началото се боеше, че Тръмп ще отмени санкциите”, смята Арент Тийсен, генерален директор на компанията Blauwtulp Wealth Management. „Сега всичко е точно наопаки и ЕС, особено Холандия и Германия, не могат да приемат новите санкции”.
Никой извън Вашингтон не се изказва в поддръжка на тези мерки. Американските технологични компании са обезпокоени, защото работят руски партньори, които могат да бъдат санкционирани.
Петролните компании в САЩ, особено тези, които продават на руснаците оборудване за сондажи, също са обезпокоени, защото ще трябва да си търсят други пазари и доставчици.
През последната година французите гласуваха в подкрепа на отмяната на съществуващите санкции против Русия, но това така и не доведе до нищо.
„Чуждестранните компании се подчиняват приоритетно на санкциите от САЩ заради риска да загубят американските пазари, ако продължат да работят на руския“, смята Ариел Коен, високопоставен служител на Атлантическия съвет.
Европа сигурно ще се опита да получи публично или писмено обещание от САЩ, че мерките няма да засегнат европейските компании. Отмяна на точката, в която се посочва, че под санкциите попадат проекти, в които делът на Русия съставлява 33% или повече, може да се оцени като знак за успешно европейско лобиране. В краен случай може да се използва „блокиращото правило“, което гласи, че нито едно решение, основаващо се на екстериториалните американски закони, не може да бъде прилагано в ЕС.
Американският президент Доналд Тръмп вече каза, че ще подпише законопроекта. Той на практика е принуден да го направи. Ако наложи вето, би се създало впечатление, че застава на страната на Русия.
Нещата не се ограничават само до глоби по отношение на енергийните компании. Законопроектът на Сената призовава директора на националното разузнаване, Държавния департамент и Министерството на финансите да разгледат възможността за включване в санкционните списъци и на руски ценни книжа.
Същевременно най-голямата нефтена компания в света ExxonMobil беше глобена с 2 млрд. долара за сключването на сделки с „Роснефт“, чийто генерален директор е Игор Сечин, който е в списъка на санкционираните лица. От дружеството оспорват глобата, като съдят финансовото министерство на САЩ.
Европа, която доскоро подозираше Тръмп, че е прекалено близък с Русия, сега се намира в патова ситуация, тъй като е силно обвързана с руската икономика, най-вече в ключовия енергиен сектор. В същото време американският президент все повече се отдръпва от руската орбита - ако въобще някога е имал връзки с Москва с изключение на сделките с финансови магнати.
Според Константин Егерт, Русия и Америка отново са врагове - и това вече е официално. Последствията ще бъдат мащабни - за Русия и за постсъветското пространство, но може би и за целия свят.
криза, която тихо расте" />
