М акар да се управлява от лоялния на Кремъл Александър Лукашенко, и Беларус е от страните, към които се отправят руснаците, бягащи от частичната мобилизация. Альона (имената в текста са променени от съображения за сигурност) живее в Минск и притежава няколко апартамента. Тя споделя, че притокът на руснаци към столицата на Беларус вече е много голям. "Тези, които пристигат, не са хиляди или десетки хиляди, но търсенето вече е голямо", казва тя. От апартаментите под наем се интересуват предимно млади мъже, които очевидно не искат да воюват, пишат от "Дойче веле".
Наемите са се повишили значително през последните дни, при това не само в центъра. "Дори в покрайнините трудно можеш да намериш квартира за по-малко от 100 беларуски рубли (около 40 евро) на ден", разказва Альона. По-добрите места струват над 100 евро на ден. Според нея в Минск почти не са останали оферти, защото руснаците наемат апартаментите за седмица, а някои - и за цял месец. Всичко това води и до нарастващо търсене на апартаменти и къщи в малките градове около столицата.
"Нищо, свързано с армията, не ме интересува".
Сергей от Москва се е заселил в апартамент в град Молодечно, който се намира на 70 км от Минск. "Заминах за Беларус с влак пет дни след обявяването на мобилизацията. Самият аз не получих призовка, но много колеги и познати трябваше да отидат в наборната комисия", казва мъжът, който никога не е служил в руската армия. 32-годишният Сергей не искал да рискува и бързо заминал. Все още не знае колко време ще остане. "Уговорих се с хазяйката си да остана няколко дни и да плащам всеки ден. Вече я предупредих, че към мен могат да се присъединят и мои приятели. Тя няма нищо против. Хубаво е, че не иска да печели от тази ситуация", разказва Сергей.
"В момента съм на почивка на собствени разноски, но нямам търпение да се върна у дома. Но ако там ме чака повиквателна, ще предпочета да остана. Не искам да споря по въпроса кой е прав или крив в този конфликт. Нищо, свързано с армията, не ме интересува", споделя Сергей.
"Преди съжалявах, че нямам син".
Антон от Санкт Петербург пристига в беларуския град Брест в края на миналата седмица. Семейството му обмислило нещата и решило, че в настоящата ситуация за него като наборник ще е по-добре да напусне страната. "Не обмислях друг вариант освен Беларус, защото имам леля, която живее близо до Брест. Това реши и проблема с настаняването. Исках да си потърся работа и след това да получа разрешение за пребиваване. Но в Беларус има слухове за мобилизация и руснаците, които са избягали, могат да бъдат принудително върнати в Русия като лица, отказващи военната служба", казва Антон.
Руснакът си спомня за службата си в армията без ентусиазъм. "В началото на 90-те години бях в ракетните войски. Там правех какво ли не, но това не беше бойна подготовка. За мен това е изгубен период от живота", казва той. Антон е оптимист и се надява, че съпругата и двете му дъщери скоро ще се присъединят към него в Брест. "Преди съжалявах, че нямам син, но сега си мисля, че може би е по-добре, защото иначе сега щях да се тревожа повече за него, отколкото за себе си", споделя той.
"Искаме всичко да остане в тайна"
Виктор, който пристига в Беларус от Смоленск, предпочита да не се разкрива къде живее. "С приятелите ми наехме кола с шофьор. Искаме всичко да остане в тайна, дори оставихме мобилните си телефони в Русия", казва младият мъж, подчертавайки съображенията за сигурност. И той не изключва вероятността руските граждани, които са избегнали частичната мобилизация, да бъдат екстрадирани от Беларус. "Засега сме наели къща в провинцията. Избягваме да ходим в градовете, наблюдаваме ситуацията и гледаме накъде можем да поемем. При всички случаи е опасно да се остане по-дълго в Беларус. По-нататъшното ни пътуване е въпрос на време и пари", обяснява руснакът от Смоленск.
