В края на август представители на Пентагона се срещнаха с група европейски дипломати и предадоха строга вест: Съединените щати възнамеряват да прекратят част от военната помощ за Латвия, Литва и Естония – членки на НАТО, които граничат с Русия.
По-широко, служителят на Пентагона Дейвид Бейкър обяснил на групата, според официален източник, че Европа трябва да стане по-малко зависима от САЩ. При президента Доналд Тръмп американската армия ще насочи вниманието си към други приоритети, като защитата на родината.
Някои европейски дипломати се опасявали, че този ход, за който се съобщи по-рано този месец, може да окуражи руския президент Владимир Путин.
В петък може би са се оказали прави, пише Грам Слатъри в коментар за агенция Ройтерс (Reuters). Руски изтребители МиГ-31 навлязоха естонското въздушно пространство за около 10 минути, съобщи Естония, преди да бъдат прогонени от италиански F-35. Русия отрече да е нарушавала въздушното пространство, заявявайки, че самолетите ѝ са летели над неутрални води.
Часове по-късно руски самолети прелетели над полска петролна платформа, според Варшава. Миналата седмица в Полша бяха свалени руски дронове.
Реакцията на САЩ към тези инциденти досега беше сдържана. Тръмп не коментира последното нарушение в продължение на няколко часа, след което заяви, че това може да се превърне в „голям проблем“. След инцидента в Полша миналата седмица той публикува загадъчно в социалната си мрежа Truth Social: „Започва се!“.
Неговите реакции изглеждат част от нов модел.
След месеци, през които предлагаше идеи за решаване или посредничество в едни от най-трудните световни конфликти, Тръмп през последните седмици до голяма степен се отдръпна от дипломацията. Вместо това позволи, а в някои случаи настоя съюзниците да поемат водеща роля, като САЩ дават само далечни обещания за подкрепа.
Все по-често президентът насочва вниманието си към вътрешни въпроси – борба с престъпността, конфронтация с това, което нарича „насилствен ляв екстремизъм“, както и реформа на ключова имиграционна програма.
Завръщане към стария стил
След интензивно дипломатическо лято, включително среща с Путин в Аляска, Тръмп заяви на европейците, че те трябва да наложат тежки санкции на купувачите на руски петрол, ако очакват Вашингтон да затегне финансовия натиск върху Москва заради войната в Украйна.
След като през първите месеци от мандата си се опитваше да договори прекратяване на огъня между Израел и палестинската групировка Хамас, напоследък Тръмп омаловажава действия на Израел, които според мнозина подкопават възможността за мир в Газа.
Белият дом протестира, когато Израел бомбардира офис на Хамас в Катар – съюзник на САЩ, но не предприе действия. Когато Израел започна спорна военна офанзива в Газа, Тръмп не възрази, дори когато европейски и арабски съюзници осъдиха операцията като заплаха за мирните преговори.
Фактът, че Тръмп е предпазлив към въвличането на САЩ в големи конфликти, не е изненадващ. Той прекара две години на кампания, настоявайки, че страната е военно пренатоварена. Опонентите му го наричаха изолационист.
Но през лятото се появи различен Тръмп.
За неудоволствие на някои от консервативните си съюзници, той бомбардира ключови ядрени обекти на Иран в подкрепа на Израел през юни. По време на конференция на НАТО в Нидерландия същия месец, намекна, че ще изпрати нови системи „Пейтриът“ в Украйна. През юли засили заплахите си за санкции и мита срещу Москва.
Сега анализатори казват, че Тръмп се връща към стария си стил. Аарън Дейвид Милър, дългогодишен американски дипломат и старши изследовател в Carnegie Endowment for International Peace, заяви, че Тръмп вероятно е осъзнал, че конфликтите са много по-неразрешими, отколкото е предполагал. „Той не е заинтересован да прави нещо, освен ако не вижда, че усилията и политическият капитал ще си струват и ще се отплатят под някаква форма“, каза Милър.
Непредсказуем президент, изморени дипломати
Последните обрати на президента може лесно да бъдат последвани от нови. През април и май той публично заговори за изтегляне от войната в Украйна, но скоро след това се ангажира отново с темата. Освен това, дистанцирането на Белия дом не е пълно. През последните седмици някои американски оръжия започнаха да пристигат в Украйна като част от съвместна програма за сигурност на САЩ и НАТО, наречена PURL.
Въпреки това анализатори изразиха тревога, че слабата реакция на САЩ към последните руски провокации само ще окуражи Путин за още по-агресивни действия. По-нататъшното изтегляне на САЩ „би довело до повече провокации от Путин, тъй като той ще вижда Европа като по-слаба и разделена – особено без подкрепата на САЩ“, каза Алекс Плицас, старши изследовател в Atlantic Council.
Няколко европейски дипломати във Вашингтон изразиха в частни разговори изтощение от променливата позиция на Тръмп спрямо Русия и предупредиха, че ново затягане на курса му може да изглежда лишено от достоверност.
През лятото обаче настроението беше различно.
На срещата на НАТО през юни Тръмп засипа европейските лидери с похвали, а месец по-късно многократно заплашваше Русия с преки и вторични санкции и се съгласи да създаде PURL. Но безрезултатната среща с Путин се превърна в неуспех за Киев: Тръмп заяви, че прекратяване на огъня в Украйна не е задължително условие за траен мир – позиция, която споделя Путин, но не и европейските съюзници.
В напрегнат разговор на 4 септември с европейски партньори, Тръмп твърдял, че европейските държави очакват САЩ да ги спасят, докато самите те продължават да финансират руската военна машина чрез покупки на руски петрол, според двама информирани служители.
Седмица по-късно Тръмп казал на представители на ЕС, че те трябва да наложат 100% мита на Китай и Индия като наказание за покупките им на руски петрол. Той представил тази мярка като предварително условие за действия от страна на САЩ, твърди официален източник.
Поддръжниците на Тръмп твърдят, че той просто настоява Европа да поеме отговорност за собствената си сигурност. Но някои дипломати усещат капан.
Подобни мерки биха били трудни за одобрение от бюрокрацията на ЕС, който предпочита санкции пред мита. Двама висши европейски дипломати във Вашингтон отбелязват също, че Тръмп наскоро е говорил за намаляване на търговските бариери с Индия.
Не е ясно дали нарушението на естонското въздушно пространство в петък ще промени сметките на Тръмп спрямо Русия. Правителството му остана безразлично към писмо от депутати от Естония, Литва и Латвия миналата седмица, с което те го призоваха да преразгледа плана си за съкращаване на военната помощ.
„Много от нашите европейски съюзници са сред най-богатите държави в света,“ каза представител на Белия дом. „Те са напълно способни да финансират тези програми, ако решат“, добави представителят.
