С ъществуват безброй конспиративни теории около убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г.: че Лий Харви Осуалд не е действал сам; че ЦРУ е организирало атентата; че Фидел Кастро е поръчал смъртта на държавния глава. Но поне една от тях - теорията за „магическия куршум“ - е приета за достоверна от официалната Комисия „Уорън“.
Теорията за магическия куршум, известна още като теорията за единичния куршум, гласи, че вторият изстрел на Осуалд е уцелил едновременно Кенеди и губернатора на Тексас Джон Конъли, който е седял пред него в президентската лимузина. Макар това да изглежда трудно за вярване, Комисията „Уорън“ приема хипотезата за възможна след пресъздаване на атентата в Далас, като тя остава доминираща версия и до днес.
Президентът Джон Ф. Кенеди е убит, докато пътува през Далас в лимузината си на 22 ноември 1963 г.
На пръв поглед този детайл може да изглежда маловажен, но ако е верен, той потвърждава, че Осуалд е могъл да действа напълно самостоятелно. Кадрите от убийството показват, че между първия удар по Кенеди и раняването на Конъли минават едва две секунди – време, за което с пушката на Осуалд е физически невъзможно да се произведат два отделни изстрела. Ето защо, ако един и същ куршум не е поразил и двамата мъже, това автоматично означава, че е имало втори стрелец.
Именно затова теорията за магическия куршум остава ключова точка в споровете на анализатори и теоретици - въпреки официалните заключения на разследващите.
- Какво всъщност представлява теорията за магическия куршум?
Докато президентът Джон Ф. Кенеди и губернаторът на Тексас Джон Конъли преминават през площад „Дийли“ в Далас на 22 ноември 1963 г., ехото от три изстрела разцепва въздуха. Първият изглежда пропуска целта, а третият се оказва фатален за президента, уцелвайки го в главата. Но какво се случва с втория куршум?
Според официалното обяснение, вторият куршум на Лий Харви Осуалд влиза през гърба на Кенеди, излиза през гърлото му, пробива гърба на Конъли, преминава през гръдния му кош и дясната му китка, след което спира в лявото му бедро.
Това означава, че проектът е трябвало да пробие 15 слоя дрехи, седем слоя кожа, над 35 сантиметра мускулна тъкан, както и да строши ребро и костта на китката на губернатора.
Официално тази траектория е наречена „теория за единичния куршум“, но критиците бързо я кръщават „магическия куршум“, тъй като подобен сценарий звучи почти фантастично. Комисията „Уорън“ обаче стига до съвсем различен извод.
- Разследването на Комисията „Уорън“
Седмица след смъртта на Джон Ф. Кенеди, новият президент Линдън Б. Джонсън създава специалната Комисия „Уорън“. Институцията започва работа в началото на декември с ясна цел – да даде отговори на основните въпроси: Кой уби Кенеди? Какви са мотивите? Имало ли е съучастници и заговор?
Окончателният доклад, публикуван през септември 1964 г., е категоричен: Лий Харви Осуалд е единственият извършител. Пътят до това заключение обаче се оказва изключително сложен.
Свидетелските показания за броя на изстрелите са противоречиви. Повечето хора чуват три гърмежа, но други твърдят, че са били два, четири или повече. В крайна сметка комисията приема, че доказателствата сочат към точно три изстрела, произведени от шестия етаж на Тексаското книгохранилище.
През май 1964 г. следователите и Тайните служби правят пълна възстановка на събитията на площад „Дийли“, за да засекат времето и траекторията на куршумите. По това време те вече разполагат с известния филм на Запрудър - най-ясният видеозапис от трагедията.
В кадър 205 се вижда как президентът маха на тълпата. Той е уцелен около кадър 225, докато Конъли реагира на раняване между кадри 235 и 240. Времевата разлика е едва 2.3 секунди - абсолютно недостатъчна за повторно презареждане и произвеждане на прецизен изстрел с пушката на Осуалд.
Ако Осуалд не е стрелял два пъти за това време, остават само две възможности: или на мястото е имало втори стрелец, или един и същ куршум е ранил и двамата мъже. Това се превръща в гръбнака на цялата теория.
Скептиците настояват, че за да нанесе всички тези поражения, куршумът е трябвало да прави завои и зигзагообразни движения във въздуха. Разследващите обаче установяват, че поради позицията на Конъли в лимузината – той е седял пред президента, но леко вляво - куршумът всъщност е пресякъл тялото му по права линия, причинявайки всички несмъртоносни рани.
Заключението на доклада гласи: „Макар че за основните изводи на Комисията не е задължително да се определи с точност кой точно изстрел е ранил губернатора Конъли, наличните експертни доказателства убедително сочат, че същият куршум, преминал през гърлото на президента, е причинил и нараняванията на Конъли.“
Въпреки това съмненията остават.
- Аргументите „против“: Прекалено запазен ли е куршумът?
Основното веществено доказателство - заведено под номер 399 в материалите на комисията - повдига редица въпроси.
Проектът е открит в близост до носилката, с която губернатор Конъли е транспортиран в болница „Паркланд“ - вероятно изпаднал от раната на бедрото му. Впоследствие обаче агентът от Тайните служби Пол Ландис заявява, че той е открил куршума, забит в облегалката зад Кенеди, и в бързината го е оставил на президентската носилка. Това прави произхода на Доказателство 399 спорно.
Дори ако това е истинският куршум, критиците изтъкват, че той е прекалено запазен и с минимални деформации, за да е преминал през толкова кости и тъкани. Самата Комисия „Уорън“ не постига пълно единодушие, а част от членовете ѝ изразяват скептицизъм относно крайните изводи.
Тъй като Осуалд е застрелян от Джак Руби едва два дни след атентата, той така и не получава възможност да даде показания.
През последните години обаче новите технологии хвърлят допълнителна светлина върху случая. През 2013 г. баща и син Люк и Майкъл Хааг - водещи експерти по криминалистика и балистика - използват 3D лазерно сканиране, за да моделират траекторията с ненадмината досега точност.
Пред CBS News Люк Хааг е категоричен: един куршум е могъл „абсолютно свободно“ да премине през телата и на Кенеди, и на Конъли.
„Тогава хората не разбираха това, а и днес много хора не го разбират“, обяснява Хааг. „Когато преминава през толкова голяма плътност и излезе от първото тяло, куршумът започва да се върти и да се преобръща... тъкмо така той поразява Конъли.“, допълва той.
„Входната рана на Конъли е от ключово значение - тя съответства точно на куршум, който вече е загубил стабилност и се движи странично“, допълва той.
На въпроса дали теорията за единичния куршум е възможно да е истина, Майкъл Хааг отговаря без колебание: „Що се отнася до раните в шията на президента и тези на Джон Конъли - категорично да.“
Независимо колко невероятно звучи на пръв поглед, съвременният научен консенсус потвърждава, че един куршум е ранил и двамата мъже. И освен ако не се появят нови фундаментални доказателства, хипотезите за втори стрелец на близкия хълм, заговор на Тайните служби или инсценировка от страна на ЦРУ остават единствено в сферата на художествената измислица.
Добави ни в предпочитани източници в Google
