Р озмари Кенеди (1918–2005), сестрата на 35-ия американски президент Джон Ф. Кенеди и на сенаторите Робърт и Тед Кенеди, е трето дете и най-голяма дъщеря в едно от най-влиятелните политически семейства на XX век. Още като тийнейджърка е наричана „красавица от висшето общество“, представена е пред Бъкингамския дворец, но на 23 години изчезва от публичното пространство след едно съдбоносно решение на баща ѝ.
- Семейството на Розмари Кенеди
Джоузеф П. Кенеди – ирландско-американски милионер, политик и филантроп – изгра богатството си в областта на киното, уискито и стоманата. Той и съпругата му Роуз Елизабет Фицджералд, дъщеря на католическа аристокрация в Бостън, се женят през 1914 г. и имат девет деца.
- „Проклятието на Кенеди“
Семейство Кенеди е белязано от серия трагедии, наречени по-късно „проклятието на Кенеди“:
• 1944 г. – най-големият син Джоузеф-младши загива като пилот в битка през Втората световна война.
• 1948 г. – дъщерята Катлийн умира при самолетна катастрофа.
• 1963 г. – президентът Джон Ф. Кенеди е убит в Далас.
• 1968 г. – сенаторът Робърт Кенеди е застрелян по време на президентската си кампания.
• 1969 г. – Тед Кенеди става причина за смъртта на млада жена при катастрофа на остров Чапакуидик.
Малцина обаче знаят за третото дете и най-голямата дъщеря – Розмари, чийто живот завършва в мрак.
- Раждането и първите години
Розмари Кенеди се ражда на 13 септември 1918 г., когато Бруклин (Масачузетс) е в разгара на пандемията от испански грип. Лекарят забавя пристигането си, а акушерката задържа бременната Роуз за два часа, за да спре раждането, докато докторът пристигне. Оттогава Розмари проявява забавено психомоторно развитие – според специалисти причинено от „кислороден недостиг“ при раждането.
Семейството крие здравословните ѝ проблеми, за да избегне „стигмата на дефектни гени“. Розмари посещава над дузина специални училища в САЩ и Великобритания, но се бори с четенето и писането чак до зряла възраст.
- Годините във Великобритания
През 1938 г. баща ѝ е назначен за посланик в Лондон и семейството се мести там. Британската преса възхвалява красотата на 19-годишната Розмари, а през май 1938 г. тя и сестра ѝ Катлийн са приети от крал Джордж VI и кралица Елизабет в Бъкингамския дворец.
С началото на Втората световна война Розмари остава с баща си и е изпратена в провинциалното Белмонт Хаус – училище по метода Монтесори, където бързо напредва. „Тя е напълно доволна… щастлива е, изглежда по-добре от всякога,“ пише Джоузеф на съпругата си.
- Връщане в Америка и обратът
През ноември 1940 г. семейният живот в Лондон приключва, а политическата кариера на Джоузеф рухва. Завръщането у дома се оказва тежък удар за Розмари – губи постигнатия напредък, страда от припадъци и изблици на насилие. По данни от „Кенеди: Американска драма“ тя „внезапно нападнала… Хъни Фиц“, докато го рита и бие.
През ноември 1941 г., след доклади за „нимфомания“ и рисковани изблици, Джоузеф без знанието на съпругата си упълномощава д-р Уолтър Джаксън Фрийман и д-р Джеймс У. Уотс да извършат лоботомия на 23-годишната Розмари – процедура, смятана тогава за „пионерски“ метод срещу психични разстройства. Въпреки опитите на Фрийман, операцията остава провал – Розмари губи способността да ходи и говори, остава обвързана с инвалидна количка и може да изрече едва няколко думи.
- Живот след операцията
Останалите 64 години от живота си Розмари прекарва в институции, далеч от медийния интерес и посетители. Живее в специализираното училище „Сейнт Колета“ в Уисконсин, където единствената ѝ компания са сестрите монахини. Братята и сестрите ѝ – Тед, Юнис, Джийн и Патриша – я посещават няколко пъти, но обществото научава едва части от мрачното ѝ ежедневие.
Розмари Кенеди остава забравена зад кулисите на славата на Кенеди – красива тийнейджърка, при която трагичен медицински експеримент разрушава живота. Тя умира през 2005 г. на 86-годишна възраст, оставяйки след себе си история за лична драма, скрита от публичността и белязана от един от най-мрачните епизоди в семейното „проклятие“.
