И зточният фланг на Европейския съюз съвпада до голяма степен с този на НАТО, а неговата защита не е самоцел, а необходим отговор на нарастващите провокации от страна на Руската федерация, заяви премиерът Росен Желязков след неформалната среща на лидерите от ЕС, проведена в Копенхаген, предаде NOVA.
„Защитата на източния фланг е продиктувана реакция, но и проактивно действие. В дългосрочен план трябва да изградим ефективна система за ранно предупреждение, прихващане и унищожаване на вражески летателни апарати. Всичко това – в пълна оперативна съвместимост с възможностите на НАТО“, каза Желязков.
Министър-председателят подчерта, че България подкрепя визията за цялостна „360-градусова“ отбрана.
„Ако се съсредоточим само върху една географска посока, съществува риск да повторим грешките от миналото – като Линията Мажино от Втората световна война“, предупреди Желязков.
България ще участва в пълния обем от проекти, по които вече е подала заявки в рамките на европейския отбранителен инструмент SAFE, поясни Желязков.
Премиерът отговори и на опасения на депутатите, коментирани днес в кулоарите на парламента, че новият държавен бюджет може да доведе до завишен дефицит.
„Дефицитът към момента е 2,4%, според междинния отчет, публикуван днес. Целта ни е да завършим годината така, както е планирано“, посочи Желязков.
Той обяви, че бюджетът за 2026 г. ще бъде внесен до края на октомври. Той ще бъде с дефицит в рамките на 3%, като страната бележи рекордно увеличение на приходите за 2025 г.
„Имаме 6 милиарда лева повече в сравнение с 2024 г., или над 14% ръст. Това е резултат от ефективна фискална политика и подобрена събираемост“, допълни министър-председателят.
Днес Росен Желязков пристигна в Копенхаген за началото на неформалната среща на Европейския съвет. Премиерът бе посрещнат лично от датския си колега Мете Фредериксен, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз (ЕС) дискутираха отбранителната готовност на ЕС и Украйна в контекста на зачестилите инциденти с нарушения на въздушното пространство на някои държави членки.
Фокус в заседанието беше и ускоряването на доставките на въоръжения, съвместно придобиване на способности и подкрепа за държавите по Източния фланг и осигуряване на ефективен политически обзор и координация между държавите.
Акцент в дискусията на лидерите бе и продължаващата и допълнителна подкрепа за Украйна за постигане на справедлив и траен мир.
Пет държави от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия и Украйна изпратиха войски и системи за борба с дронове, за да помогнат на Дания да организира срещата, след поредица от нарушения на европейското въздушно пространство с дронове и самолети.
"Случаите с дроновете и самолетите означават, че ни пробват. В някои страни е ясно свързано с Русия, в други страни съм по-внимателен кой го прави. Но със сигурност значи, че трябва да подобрим оборудването си, да сътрудничим за да имаме система за ранно предупреждение, по-добри способности за борба с дронове, но и повече възможности да обезкуражаваме подобно поведение от враговете ни. Затова е днешната среща", заяви френският президент Еманюел Макрон.
"Европа е в разгара на хибридна война, водена от Русия, и континентът трябва да се въоръжи", предупреди днес министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.
"Надявам се, че всички вече осъзнават, че има хибридна война; днес е Полша, утре е Дания, а следващата седмица вероятно ще бъде някъде другаде, където ще сме свидетели на саботаж или прелитащи дронове", заяви още тя.
В Копенхаген утре десетки европейски лидери ще присъстват на срещата на върха на така наречената Европейска политическа общност - форум, чиято цел е да насърчава политическия диалог и сътрудничеството извън 27-те членки на ЕС.
