С трасбург, 14 февруари 1349 г. Докато в по-късни векове тази дата ще се превърне в празник на любовта, за средновековния Страсбург тя бележи една от най-мрачните страници в човешката история. В разгара на Черната смърт – пандемията, която изтрива близо половината население на Европа – градът не става жертва само на чумата, но и на една далеч по-зловеща болест: човешката омраза и предразсъдъците.
На този ден, на специално издигнато дървено скеле в еврейското гробище, близо 900 евреи са изгорени живи. Това не е случаен акт на ярост, а кулминацията на седмици политически интриги, икономически интереси и масова истерия.
Психозата на „отровените кладенци“
Когато чумата започва да покосява Европа, средновековният ум, лишен от познания по микробиология, отчаяно търси виновник. Слуховете се разпространяват по-бързо от самата болест: говори се, че евреите тровят кладенците с магически смеси, за да унищожат християнския свят.
Въпреки че папа Климент VI издава две були, в които заявява, че евреите също умират от чума и обвиненията са абсурдни, гласът на разума е заглушен. В Страсбург омразата е подклаждана от местните занаятчийски гилдии, които виждат в това шанс да се отърват от дълговете си към еврейските кредитори.
Политическият преврат: Прелюдия към клането
Преди 14 февруари Страсбург всъщност е един от малкото градове, които защитават своите еврейски граждани. Градският съвет, воден от кмета Петер Шварбер, настоява за спазване на закона и отхвърля обвиненията в отравяне.
Но тълпата, подстрекавана от благородници и търговци, извършва преврат. Съветът е разпуснат, а Шварбер е прокуден. Новата власт има само една цел: да „прочисти“ града. Първата стъпка е направена в петък, 13 февруари – арестуването на еврейската общност. В събота, на самия ден Свети Валентин, екзекуцията е приведена в действие.
Оцелели летописи разказват ужасяващи подробности. Онези, които се съгласили да се покръстят на място, били пощадени, както и малките деца, които били буквално изтръгвани от пламъците, за да бъдат отгледани като християни.
След клането, което продължило часове, градските власти разпределили имуществото на убитите. Дълговете към евреите били обявени за нищожни, а ценностите и парите им – разграбени от гражданите. Това разкрива и истинския мотив зад клането: не толкова страх от заразата, колкото алчност и финансово освобождаване под прикритието на религиозна ревност.
Наследство от пепел
Погромите в Страсбург не са изолиран случай. Подобни масови убийства се случват в Майнц, Кьолн и Ерфурт, унищожавайки вековни общности. Черната смърт в крайна сметка стига до Страсбург месеци по-късно, доказвайки трагичната безсмисленост на жестокостта – убиването на съседите не спира плъховете и бълхите.
- Битка за секунди: Денят, в който Александър Бел патентова бъдещето
14 февруари 1876 г. В аналите на американското патентно ведомство тази дата не е белязана с романтика, а с една от най-инфарктните надпревари в историята на технологиите. На този ден Александър Греъм Бел подава документите си за устройство, което ще промени начина, по който човечеството общува – телефона.
Най-интересният факт около този ден е, че Бел не е единственият, който бърза към патентното бюро. Само два часа след неговия адвокат, в същата сграда пристига Елиша Грей – друг талантлив изобретател, който носи „предупреждение за патент“ (caveat) за почти идентично устройство.
Историята често се пита: какво би станало, ако Грей беше пристигнал пръв? Но съдбата (и бързината на неговия екип) е на страната на Бел. Патент №174,465, често наричан „най-ценният патент в историята“, е присъден на младия шотландец, въпреки последвалите години на съдебни битки и оспорвания.
„Господин Уотсън, елате тук!“
Въпреки че патентът е подаден на 14 февруари, апаратът на Бел все още не е предал ясен човешки глас. Първият успешен разговор се провежда едва месец по-късно, на 10 март 1876 г., когато Бел произнася легендарното изречение към своя асистент: „Mr. Watson, come here, I want to see you“.
Бел е бил воден не само от научен интерес, но и от дълбоко лично разбиране за звука. Майка му и съпругата му са били глухи, а самият той е работил като учител по физиология на говора. Неговата цел първоначално е била да подобри телеграфа, но мечтата му се разраства до пренасяне на самия човешки глас през жици.
Арестът на тишината и разкъсването на разстоянията започват именно от онази молба за патент на Свети Валентин. Малко след това, на Световното изложение във Филаделфия, телефонът става сензация, а Бел демонстрира устройството пред императора на Бразилия, който възкликва: „Боже мой, то говори!“.
Още събития на 14 февруари:
- 1779 г. – Капитан Джеймс Кук е убит от хавайци по време на спор за кражбата на лодка.
- 1922 г. – Публикуван е романът „Одисей“ на Джеймс Джойс.
- 1929 г. – Клането на Свети Валентин в Чикаго: седем гангстери са убити, предполагаемо по нареждане на Ал Капоне.
- 1989 г. – Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.
- 1991 г. – Психологическият трилър „Мълчанието на агнетата“ излиза по кината в САЩ; широко смятан за класика, филмът печели пет награди „Оскар“, включително за най-добър филм, най-добър актьор (Антъни Хопкинс), най-добра актриса (Джоди Фостър) и най-добър режисьор (Джонатан Дем).
- 1994 г. – Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.
Починали:
- 869 г. – умира един от създателите на българската азбука Константин-Кирил Философ
- 1400 г. – умира английският крал Ричард II
- 1916 г. – умира българският писател Петко Тодоров
- 2003 г. – умира овцата Доли, първият клониран бозайник
