С ветовни лидери, дипломати и военни експерти се събраха в Германия за едно от най-важните събития в глобалния политически календар - Мюнхенската конференция по сигурността 2026 г., където на фона на нарастващо геополитическо напрежение ще бъдат обсъдени войната в Украйна, бъдещето на НАТО, отношенията между САЩ и Китай и новите заплахи пред европейската сигурност.
Досегашният световен ред изглежда разрушен, но какво може да последва? Мюнхенската конференция по сигурността търси отговорите, пише Deutsche Welle.
По-скоро разочарование, отколкото надежда - така може да се опише настроението на европейските лидери за тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Само година след началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп трансатлантическите отношения изглеждат разрушени. Деструктивната външна политика на Тръмп хвърля сянка върху престижната среща в Мюнхен.
- "Безпрецедентна криза на доверието и надеждността"
Мюнхенската конференция по сигурността (МКС) от десетилетия се дефинира като трансатлантическа. Но според нейния председател Волфганг Ишингер, в момента цари "безпрецедентна криза на доверието и надеждността". Многозначително звучи и заглавието на Мюнхенския доклад по сигурността - основния документ от срещата: "Under Destruction" ("В процес на разрушение").
Докладът причислява Доналд Тръмп към категорията "demolition men" (разрушители), т.е. държавни глави, които с деструктивната си политика унищожават действащи правила и уважавани институции. Уверението на Тръмп, че той нямал нужда от международно право, е само едно от многото доказателства за това.
По-скоро разочарование, отколкото надежда - така може да се опише настроението на европейските лидери за тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Само година след началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп трансатлантическите отношения изглеждат разрушени. Деструктивната външна политика на Тръмп хвърля сянка върху престижната среща в Мюнхен.
- "Безпрецедентна криза на доверието и надеждността"
Мюнхенската конференция по сигурността (МКС) от десетилетия се дефинира като трансатлантическа. Но според нейния председател Волфганг Ишингер, в момента цари "безпрецедентна криза на доверието и надеждността". Многозначително звучи и заглавието на Мюнхенския доклад по сигурността - основния документ от срещата: "Under Destruction" ("В процес на разрушение").
Докладът причислява Доналд Тръмп към категорията "demolition men" (разрушители), т.е. държавни глави, които с деструктивната си политика унищожават действащи правила и уважавани институции. Уверението на Тръмп, че той нямал нужда от международно право, е само едно от многото доказателства за това.
Въпреки че обстоятелствата съдържат повече предизвикателства от когато и да било, Мюнхенската конференция по сигурността, основана преди повече от 60 години, продължава да се възприема като форум за обмен и диалог и тази година. Сред участниците (над 1000 души) има и повече от 200 официални представители на правителства от 120 държави.
В дискусиите в престижния хотел "Байеришер хоф" ще се включат украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, китайският външен министър Ван И и датската министър-председателка Мете Фредериксен, която наскоро смело се изправи срещу Доналд Тръмп покрай неговите претенции към Гренландия. България е представена от президентката Илиана Йотова и от министър-председателя в оставка Росен Желязков.
- Тръмп изпраща държавния секретар Марко Рубио
Въпреки напрежението в трансатлантическите отношения, и тази година в Мюнхен пристига голяма делегация от САЩ начело с държавния секретар Марко Рубио. Председателят на конференцията Ишингер заяви, че очаква Рубио да говори за американската външна политика, а не за теми, които не засягат пряко неговия ресор. Това беше недвусмислен намек за пламенната реч, с която вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс раздразни публиката на конференцията миналата година - тогава той обвини европейските лидери, че цензурират свободата на словото.
Делегацията от САЩ обаче отдавна не се състои само от привърженици на Тръмп. Тя включва и решителни противници на американския президент като Гавин Нюсъм, губернатора на Калифорния. Още в речта си на Световния икономически форум в Давос той даде ясно да се разбере, че в бъдеще очаква от европейците "повече твърдост" и непоколебимост - според него те твърде лесно се огъват пред Тръмп.
- Европа пред нова ера на самоутвърждаване?
Така Нюсъм засегна същността на въпроса, който се очаква да играе важна роля на тазгодишната конференция: как да се преориентира Европа в тази променена световна ситуация? И каква роля може да изиграе за това Германия? За това ще говори във встъпителната си реч канцлерът Фридрих Мерц.
В неотдавнашно изявление пред Бундестага Мерц призова европейците "да се научат да говорят езика на силовата политика". Това включва сериозни инвестиции в европейската отбранителна способност, както и изграждането на нови партньорства.
По целия свят има "развиващи се демокрации с отворени и растящи пазари, които търсят това, което ние можем да предложим", подчерта Мерц в Бундестага. И добави с поглед към САЩ: "Като демокрации ние сме партньори и съюзници, а не подчинени".
В Мюнхен германският канцлер вероятно ще доразвие темата и с това ще даде тон на дебат, в който настоящата криза се разглежда и като катализатор за стратегически промени.
Представителите на иранския режим са нежелани
Поканите за участие в Мюнхенската конференция по сигурността са много търсени, но се раздават много предпазливо. За разлика от миналото, тази година представители на иранското правителство не са добре дошли в Мюнхен. Причината: насилието, с което ръководството в Техеран потуши последните демонстрации в страната. На конференцията обаче ще вземат думата представители на иранската опозиция и гражданското общество.
Въпреки че войната на Русия срещу Украйна вероятно отново ще бъде централна тема на конференцията, представители на руското правителство няма да присъстват. През 2022 година, когато форумът се проведе малко преди началото на мащабната руска атака срещу Украйна, делегацията на Русия колективно отказа да участва, припомни председателят на конференцията Ишингер. Оттогава той не е чул "нито думичка" от Москва за някакво нейно участие.
По отношение на преговорите за възможното прекратяване на войната Ишингер подчерта, че Русия уж проявява готовност за преговори, но в същото време тероризира украинското гражданско население. Затова наградата "Евалд фон Клайст" на МКС тази година не се присъжда на заслужила личност, а "на храбрия украински народ".
- АзГ отново присъства
Крайнодясната партия Алтернатива за Германия (АзГ), призната отчасти за екстремистка, не беше добре дошла в Мюнхен през последните две години. Ръководителят на конференцията Волфганг Ишингер промени курса на своя предшественик и реши да не изключва повече най-голямата опозиционна партия в Бундестага.
Тази година са поканени трима нейни представители - депутати, които обаче няма да участват в дискусиите. Миналата година АзГ оцени изключването си като неоснователна дискриминация и предприе правни действия срещу това, но загуби делото в съда.
- Марк Рюте при откриването на Мюнхенската конференция по сигурността
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте днес заяви, че Европа преминава през „промяна в мисленето“ за разходите за отбрана и военното сътрудничество, предаде ДПА.
В изказване на откриването на Мюнхенската конференция по сигурността Рюте каза, че промяната е била очевидна по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО вчера.
„Усетих промяната в мисленето в залата“, каза той. „Години, десетилетия САЩ се оплакваха от факта, че Европа не харчи достатъчно за отбрана. Това се е променило“, добави той.
Рюте заяви, че сега има „ясно сближаване на визия и единство“, както и че „Европа наистина се активизира“.
„Европа поема по-голяма лидерска роля в НАТО. Европа освен това поема повече отговорност за собствената си защита. И това наистина е огромна промяна“, допълни той.
Генералният секретар на НАТО говори заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германския външен министър Йохан Вадефул по време на Трансатлантическия форум, домакинстван от консервативната германска партия Християнсоциален съюз (ХСС).
“Europe is taking more of a leadership in NATO, also taking care more of its own defense and this is really a staggering change and this will make NATO stronger," said Mark Rutte [@SecGenNATO], NATO Secretary General, during the opening presser at the Munich Security Conference… pic.twitter.com/JSaxgRxl06
— TVP World (@TVPWorld_com) February 13, 2026
- Рийм Алабали-Радован: Развитието е ключов елемент от глобалната сигурност
Германскaта министърка на икономическото сътрудничество и развитие Рийм Алабали-Радован заяви, че международното развитие играе решаваща роля за гарантиране на глобалната сигурност.
"Дълбоко съм убедена, че сигурността не може да бъде гарантирана само с военни мерки и дипломация", каза тя в Мюнхен, като подчерта, че устойчивата сигурност се основава на три компонента – отбрана, дипломация и развитие.
Министърката изтъкна, че сигурността започва не на бойното поле, а там, където държавните институции функционират ефективно, децата имат достъп до образование и хората виждат перспектива за бъдещето си. Според нея политиките за развитие действат като "превантивна сигурност", тъй като се насочват към първопричините за конфликтите и могат да предотвратят ескалацията на кризи.
Рийм Алабали-Радован отбеляза, че през последните години темата за развитието е била изтласкана назад в редица държави, включително след значителни съкращения в Американската агенция за международно развитие (USAID) и на финансирането за международни хуманитарни организации от администрацията на Доналд Тръмп.
Тя добави, че и Германия също наскоро е намалила бюджета си за развитие, но подчерта необходимостта тази политика да остане централен елемент в стратегията за международна стабилност.
Изказването ѝ съвпадна с началото на тридневния форум, който събира световни лидери и експерти по отбрана за обсъждане на основните предизвикателства пред глобалната сигурност.
Now live: @MunSecConf Opening Town Hall: "Reboot or Repair? Toward A New Development Paradign" with German Federal Minister for Economic Cooperation and development Reem Alabali-Radovan (@BMZ_Bund), hosted by DW's Edith Kimani. https://t.co/mT2U6ahGuT
— DW Deutsche Welle (@DeutscheWelle) February 13, 2026
- Фридрих Мерц: Старият световен ред „вече не съществува“
Германският канцлер Фридрих Мерц отправи днес категорично послание към европейските съюзници по време на Мюнхенската конференция по сигурността, че старият световен ред „вече не съществува“ и е заменен от много по-несигурна обстановка, оформена от съперничеството между великите сили и подновен фокус върху националните интереси, предаде ДПА.
В речта си в Мюнхен, която се превърна в сигнал за тревога за Европа, Мерц предупреди, че международният ред, „основан на права и правила“, вече не съществува. „Този ред, колкото и несъвършен да беше дори в най-добрите си дни, вече не съществува“, каза той. „Преминахме прага на една ера, която отново се характеризира открито с политика на силата и великите сили“, заяви Мерц в откриващата реч на годишната конференция на високо равнище по международна политика за сигурност.
Мерц каза, че „най-яркото изражение“ на тази нова реалност е войната на Русия срещу Украйна.
Той разкритикува и Китай, като каза, че втората по големина икономика в света „систематично експлоатира зависимостта на другите“. „Тя преосмисля международния ред, за да го приспособи към собствените си цели“, каза той за стратегията на Пекин.
„Ако след падането на Берлинската стена е имало еднополюсен момент, той отдавна е отминал. Претенциите на САЩ за лидерство са оспорени, може би дори загубени.“
Фридрих Мерц заяви, че между САЩ и Европа е възникнал „разрив“ и че трябва да бъде изградено ново трансатлантическо партньорство. Мерц направи ясно разграничение между политическите насоки на Европа и САЩ, като заяви, че „културната война на движението МАГА не е наша“.
Той също така отхвърли митата и протекционизма в полза на свободната търговия и потвърди подкрепата си за климатичните споразумения и Световната здравна организация, защото „ние сме убедени, че само заедно можем да решим глобалните предизвикателства.“
„Искаме да установим ново трансатлантическо партньорство“, каза Мерц: „В ерата на съперничеството между великите сили дори Съединените щати няма да са достатъчно силни, за да действат самостоятелно. Членството в НАТО не е само конкурентно предимство за Европа. То е и конкурентно предимство за Съединените щати. Затова нека заедно възстановим и съживим трансатлантическото доверие. Европа прави своя принос.“, призова Мерц.
Мерц заяви още, че Русия едва ли ще прекрати войната си срещу Украйна, докато не се изтощи „икономически и потенциално военно“, предаде ДПА.
„Приближаваме се към този момент“, каза той пред световните лидери.
Мерц добави, че западните съюзници на Киев трябва да „направят всичко необходимо“, за да доведат Русия до точката, в която тя вече не вижда полза от продължаване на „тази ужасна война“.
„Все още не сме там“, подчерта той.
Мерц каза още, че Русия не показва никакво желание „да се ангажира сериозно“ с мирни преговори, за да сложи край на войната, която този месец ще навлезе в петата си година.
Германският канцлер използва и необичайно остър език, за да разкритикува унгарския премиер Виктор Орбан за пътуването му в Москва и срещата му с руския президент Владимир Путин.
„В ЕС има някой, премиер, който пътува до Москва сам“, заяви Мерц, без да спомене поименно Орбан.
„Той няма мандат. Не постигна нищо“, отбеляза германският канцлер и добави, че „седмица по-късно видяхме най-тежките атаки, които бяхме виждали до този момент, срещу гражданска инфраструктура, частни домове и болници“.
Унгарският премиер пътува до Москва през юли 2024 г., където се срещна с руския президент Владимир Путин, отбелязва ДПА.
#BREAKING: 🇩🇪 German Chancellor Friedrich Merz says "rules-based international order no longer exists"
— OpenList (@OpenListBrief) February 13, 2026
◾️ Old world order gone: The rules-based system after World War II is destroyed and does not exist anymore. pic.twitter.com/wgkoGFfHXj
- Макрон призова за по-строги мерки срещу антисемитизма във Франция
Френският президент Еманюел Макрон призова днес за по-интензивни усилия за борба срещу антисемитизма в страната, предаде Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че това е станало, след като нови данни на правителството са показали, че враждебните настроения срещу евреите във Франция остават силни въпреки отчетения миналата година спад на антисемитските актове.
Страната, в която живее най-голямата еврейска общност в Европа, е регистрилала през 2025 г. 1320 акта на антисемитизъм, които представляват 53% от всички отчетени случаи на антирелигиозни актове, става ясно от доклад, публикуван вчера от Министерството на вътрешните работи.
Въпреки че случаите са намалели с 16% на годишна база, те са останали на „исторически високи“ нива в продължение на три последователни години, посочи министерството.
Ръстът на случаите е последвал атаките на „Хамас“ в Израел от 7 октомври 2023 г. и последващия конфликт в Газа.
„Училищата, правосъдната система, длъжностните лица на изборни длъжности, всички трябва да бъдат мобилизирани“, заяви Макрон на церемония за отбелязване на 20 години от смъртта на Илан Халими – 23-годишен евреин, загинал, след като е отвлечен и държан в плен в продължение на 24 дни. Лидер на престъпна групировка бе осъден през 2009 г. на доживотен затвор за отвличане, изтезания и убийство.
Макрон разкритикува „отровата на онлайн омразата“ и призова Европейската комисия да търси отговорност от големите онлайн платформи.
„Във Франция на Просвещението „свободата на словото“ спира пред антисемитизма и расизма“, заяви френският лидер.
Антисемитските прояви продължават да се увеличават в цяла Европа, посочва Ройтерс. Великобритания е отчела 3700 случа на антисемитизъм през 2025 г., което е с 4% повече от предходната и е вторият най-висок резултат от началото на воденето на статистика, става ясно от информация, публикувана в сряда от Фондацията за сигурност на общността, която защитава евреите във Великобритания.
В Германия случаите на антисемитизъм почти са се удвоили до 8627 миналата година, става ясно от информация на Федералния изследователски и информационен център за антисемитизма, който посочва, че става въпрос за насилие, вандалски проява и заплахи, свързани с конфликта в Газа.
🚨🇫🇷 Meanwhile in France
— Concerned Citizen (@BGatesIsaPyscho) February 13, 2026
"The fight against Anti-Semtism is the fight of every French person"
"because French Jews cannot be erased from the photo - when a Jew in Homeland is in danger -the homeland itself is in danger"
French president Emmanuel Macron this morning calling… pic.twitter.com/IdaCjxerHa
- Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм: Европа трябва да поеме повече отговорност за собствената си отбрана
Европейците ще трябва да продължат да поемат по-голям контрол върху собствената си отбрана, независимо дали Доналд Тръмп е на власт, или не, заяви губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм в интервю за Франс прес в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността.
"Мисля, че това е устойчиво и всъщност здравословно", каза Нюсъм, смятан за потенциален фаворит на демократите за президентските избори в САЩ през 2028 г. "Това е в интерес на Европа и със сигурност, от гледна точка на САЩ, е и в наш интерес", добави той.
Под натиска на Тръмп европейските членки на НАТО поеха ангажимент да увеличат значително разходите си за отбрана на фона на нарастващата заплаха от Русия. Вашингтон настоява Европа да гарантира конвенционалната сигурност на континента след десетилетия зависимост от американската военна мощ. Напрежението, предизвикано от претенциите на Тръмп към Гренландия, допълнително разклати доверието и засили решимостта на европейските лидери да укрепят отбранителните си способности, отбелязва АФП.
Губернаторът подчерта, че не би искал Европа да се отдалечава от Съединените щати, визирайки скорошни търговски инициативи на ЕС със страни от Южна Америка и Индия.
"Ще отнеме време да възстановим доверието", каза той. "Ще са нужни решителност и ангажираност, за да се възстановят съюзите и да се поправи това, което този президент унищожава в реално време, но съм дълбоко убеден, че това е постижимо и ще се случи", обобщи Нюсъм.
AS Gavin Newsom jet sets off to Germany for the Munich Security Conference, California taxpayers are once again stuck with the bill for Newsom‘s salary, staffers, his heavily armed security, and extra baggage fees for knee pads pic.twitter.com/yfaCeqnmlJ
— Kevin Dalton (@TheKevinDalton) February 12, 2026
- Мерц и Макрон водят „поверителни разговори“ за европейското ядрено възпиране
Германският канцлер Фридрих Мерц днес потвърди, че води разговори с френския президент Еманюел Макрон относно европейското ядрено възпиране, предаде ДПА.
„Започнах поверителни разговори с френския президент относно европейското ядрено възпиране“, заяви Мерц.
Канцлерът заяви, че Берлин ще се придържа към юридическите си ангажименти, визирайки международното споразумение от 1990 г. за обединяването на Германия.
В споразумението обединена Германия се ангажира да се откаже от производството, притежанието и контрола на ядрени, биологични и химически оръжия.
Съгласно съществуващото споразумение на НАТО за съвместно споделяне на ядрените оръжия американските ядрени оръжия, разположени в Европа, могат да бъдат използвани от самолети от съюзнически страни в извънредни случаи.
Смята се, че американски ядрени бомби Б61 са разположени в Северна Италия, Белгия, Нидерландия и Западна Германия.
Призивите за създаване на европейски ядрен чадър обаче отново набраха инерция след началото на руската инвазия в Украйна и промяната в курса на американската външна политика под ръководството на президента Доналд Тръмп, посочва ДПА.
След излизането на Великобритания от ЕС Франция остана единствената ядрена страна в блока.
Макрон за първи път предложи да преговаря с Германия и други страни от ЕС за разширяване на френския ядрен чадър през 2020 г., но увертюрата му бе отблъсната от бившия канцлер Ангела Меркел и от приемника ѝ Олаф Шолц.
Мерц изглежда е по-отворен за обсъждания по темата с Макрон и смята френското предложение за допълнение към споразумението за съвместно споделяне в рамките на НАТО.
Merz Slams the Trump administration:
— Bricktop_NAFO (@Bricktop_NAFO) February 13, 2026
''The battle of cultures of MAGA in the U.S. is not ours. Freedom of speech here ends where the words spoken are directed against human dignity and our Basic Law. We do not believe in tariffs and protectionism, but in free trade.'' pic.twitter.com/v1DV0yVWWQ
Президентът на Литва Гитанас Науседа: Германия подхожда "сериозно" относно разполагането на сили в балтийските републики
Президентът на Литва Гитанас Науседа отговори предпазливо на медийните съобщения, че в Германия има твърде малко доброволци за настоящото военно разполагане в балтийската страна, която е член на Европейския съюз и НАТО, предаде ДПА.
"Има възможност да обсъдя това с канцлера Фридрих Мерц. Повдигнах въпроса и получих уверение, че ангажиментите на Германия остават непроменени и се вземат много на сериозно", заяви Науседа във видеозапис, публикуван от канцеларията му.
Той уточни, че планира да обсъди разполагането на бригадата с германския министър на отбраната Борис Писториус в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността този уикенд.
Науседа отговори на информация в германското списание "Шпигел", което, позовавайки се на поверителен документ на Министерството на отбраната, подчерта проблемите с личния състав при създаването на бригадата.
Според доклада, на Бундесвера (германските въоръжени сили) липсват доброволци за служба на източния фланг на НАТО, особено в редовите войски, където се записват твърде малко хора.
Литва граничи с руския ексклав Калининград на Балтийско море и с близкия до Москва Беларус.
Бундесвера все още е в процес на създаване на 45-та танкова бригада в Литва. Оборудвана с танкове и бойни машини на пехотата, формированието има за цел да осигури засилена зашита на източния фланг на НАТО. Тя беше обещана от германското правителство в отговор на нарастващата заплаха от Русия и официално влезе в действие през април 2025 г.
