К огато резултатът на Иля Малинин беше изписан на екрана в края на неговата свободна програма в петък, никой не можеше да повярва на това, което вижда. Журналистите се споглеждаха в онемяла изненада, докато хора от публиката седяха с усти, отворени дори по-широко от очите им.
Осмото място просто не изглеждаше правилно до неговото име. Той трябваше да спечели медал и да влезе в историята, правейки го. Това просто не можеше да се случва. Но след това жестоката реалност на спорта бързо се намеси и осъзнаването на това, което се беше случило през изминалите пет минути, започна да достига до онези в залата за фигурно пързаляне в Милано, пише Си Ен Ен (CNN).
Самопровъзгласилият се за „Quad God“ не беше спечелил златния медал. Той изобщо не беше спечелил медал. Докато останалите се опитваха да осмислят огромната изненада, Малинин все още се опитваше да навакса с всички емоции, препускащи през главата му.
„Честно казано, все още не съм успял да осмисля какво точно се случи“, каза 21-годишният пред репортери само минути след изпълнението си. „Има много смесени емоции. Влизайки в това състезание, се чувствах наистина добре през цялото време, наистина стабилен. Мислех, че всичко, което трябва да направя, е да изляза там и да се доверя на процеса.
Но разбира се, това не е като всяко друго състезание; това са Олимпийските игри и мисля, че хората осъзнават напрежението и нервите, които действително се случват, само отвътре. Това беше нещо, което ме заля, и почувствах, че нямам контрол“, откровено сподели Малинин.
Преди който и да е от състезателите да излезе на леда, всички говореха за това как, а не дали, Малинин ще спечели златото. Той беше изградил преднина от пет точки пред най-близкия си съперник след превъзходна кратка програма по-рано през седмицата и просто трябваше отново да я затвърди в петък.
Разговорът преди това основно се въртеше около това дали ще стане първият състезател, приземил четворен аксел на Олимпийските игри – движение толкова трудно, че само той някога го е изпълнявал успешно в състезание.
Ако трябваше да загуби от някого обаче, това най-вероятно щеше да бъде от Юма Кагияма. Така че когато японската звезда се затрудни в изпълнението преди Малинин, това остави вратата широко отворена за американеца да си осигури второто олимпийско злато.
Той не можеше да пропусне. Докато не го направи.
„Толкова много негативни мисли“
Малинин каза пред репортери, че нервите наистина са го връхлетели, когато е заел началната си поза в средата на пързалката. Когато всички са седели на ръба на седалките си, чакайки той да сътвори магия, мислите на младия състезател са били на съвсем друго място.
„Всички травматични моменти от живота ми наистина започнаха да нахлуват в главата ми и имаше толкова много негативни мисли, които просто я заляха“, добави той. „Просто не се справих“.
Това доведе до необичайно небрежно и сравнително опростено изпълнение, включващо две падания, от които американецът просто не можа да се възстанови.
Всяко подхлъзване беше посрещано с все по-силни въздишки от публиката. Всяко падане след това предизвикваше какофония от аплодисменти, докато привържениците правеха всичко възможно да подкрепят състезател, който очевидно имаше нужда от помощ.
Обичайната му самоувереност, отношение, което някои възприемат като арогантност, го беше напуснала. Той изглеждаше напълно разкрит на световната сцена. Изпълнението просто не можеше да приключи достатъчно бързо и Малинин не успя да скрие разочарованието си, изглеждайки отчаяно тъжен, докато се пързаляше извън леда, опитвайки се с всички сили да сдържи сълзите си.
След това Малинин седна до своя баща и треньор Роман Скорняков, за да чуе оценката си, и двамата изглеждаха смаяни, когато общият брой точки беше обявен.
Американецът обаче все пак имаше съзнанието да поздрави казахстанеца Михаил Шайдоров за неговия най-невероятен златен медал – самият Шайдоров сякаш не знаеше как да реагира на това, на което току-що беше станал свидетел.
За да поставим всичко това в перспектива, двукратният и действащ световен шампион не беше познавал поражение от 2023 г. Това просто не е чувство, с което е свикнал.
Но всички тези очаквания очевидно тежаха на олимпийския дебютант повече, отколкото той показваше. Когато изглеждаше толкова уверен в навечерието, шегувайки се с публиката и махайки на обожаващите го фенове, усмивката му прикриваше истинските му чувства.
Така че когато Малинин запази самообладание пред репортерите, ясно изразявайки чувствата си след събитието, се усещаше, че в действителност има един млад мъж, който просто иска земята да го погълне.
„Не беше моят най-добър ден и определено беше нещо, което не очаквах“, каза той. „Но вече е свършено, не мога да се върна назад и да го променя, въпреки че много бих искал. Оттук нататък става въпрос за прегрупиране, да разбера какво да направя като следваща стъпка и да продължа оттам“.
Поглеждайки назад, имаше признаци на тазгодишните Игри, че „Quad God“ всъщност е смъртен.
Той изглеждаше несигурен по време на кратката програма в отборното състезание, падайки на второ място зад японеца Кагияма. Това изпълнение обаче бързо беше забравено, след като неговата свободна програма вдъхнови отбора на САЩ да спечели златото.
Все пак мащабът на този срив не може да бъде подценен. Спортният анализатор Кристин Бренън каза пред CNN, че моментът е „толкова голяма изненада в спорта, колкото вероятно някога сме виждали“, и тя едва ли е единствената, която мисли така.
Нейтън Чен отново
Има известен прецедент за това във фигурното пързаляне. През 2018 г. „Quad King“ Нейтън Чен преживя подобна съдба, след като мнозина го бяха посочили като фаворит за златото в Пьонгчанг. Но след като падна няколко пъти, той завърши пети в индивидуалното състезание. Чен обаче се завърна на Олимпийските игри през 2022 г. и спечели златния медал.
Малинин тогава ще се моли за нещо подобно и ще се надява, че Милано Кортина е била само първата глава в една бъдеща олимпийска реабилитация. Предвид безспорните му способности, едва ли бихте заложили срещу него.
Но засега всичко, което Малинин може да направи, е да се поучи от преживяното и да се опита да овладее начина, по който управлява напрежението, което оттук нататък само ще нараства. Това обаче е напомняне, че дори най-свръхестествените спортисти са толкова хора, колкото и останалите от нас. Малинин просто се справяше добре в това да го прикрива.
