Политика и секс

З а Холивуд сексуалният тормоз не е нещо ново. "Диванът за кастинги" – трамплин към ролите, известността, наградите и парите, е обществена тайна. Но Кампанията #MeToo прескочи Атлантика и се разгърна и на Стария континент. Десетки жертви на тормоз в кулоарите на европейските институции нарушиха мълчанието. Водещата на „Събуди се“ по NOVA Мартина Ганчева се срещна с тях.

Линеа Енгстрьом, шведски евродепутат от групата на Зелените не се срамува да застане с лицето си.

„Моят случай беше всичко – от меки прояви като коментари и опипване до по-тежки – не говорим за престъпление, но се почувствах така, сякаш изгубих себе си. Почувствах се дискриминирана като политик”

В Европейския парламент има два комитета, които се занимават с проблема и това създава объркване към кого да се обърне човек, ако стане жертва на сексуално посегателство. Консултативен комитет, който разглежда жалбите за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и депутати и такъв, който отговаря за превенцията на персонала. Първият разглежда не повече от четири случая на година, при втория курсовете не са задължителни. „Ако ви е насилвал евродепутат, няма да се обърнете към комитет с трима евродепутати. Ще искате психиатър или адвокат”, обяснява Жан Понте - асистент на евродепутата Едуар Мартен. Не само в създадения от нея блог MeToo на Европейския парламент, но и в залата на институцията в Страсбург многократно отекват искания за независимо външно разследване на случаите на сексуален тормоз. А сред малцината мъже, които взимат отношение по темата и подкрепят жените, е и испанския евродепутат Ернест Уртасун, член на Комитета за равенство между половете.

Мартина Ганчева: Бил ли сте свидетел на сексуално посегателство, насилие, обида тук в Европейския парламент?

Ернест Уртасун: Бил съм свидетел на ситуации, които могат да се възприемат като сексуално посегателство. Например – двама или трима мъже в коридора, които зяпат жена и я коментират. Такива неща се случват в Европейския парламент. И това е напълно неприемливо.

М.Г.:  Не е ли нормално, ако жената е красива, мъжете да я коментират?

Е.У.: Когато е на средата на коридора, на работното място, не мисля, че е нормално. Говоря искрено. Тук сме, за да работим. Тук има много жени, които са професионалисти и градят кариера. Не са длъжни да търпят подобен вид отношение. Някой мъж да стои насреща им и да коментира как са облечени, как изглеждат. Мисля, че подобно поведение е крайно неприемливо.

М.Г.: Чувал ли сте за мъже, жертви на сексуално посегателство тук в Европейския парламент?

Е.У: Това се случва, да. Обикновено жертвите са жени, жертва на мъж, но има и случаи, в които жени тормозят мъже или само между мъже. И това се случва.

Ани Сага Мария Хирвела, парламентарен сътрудник на Алианса на либералите и демократите в Европа и говорител на MeToo в Европейския парламент

„Като стажант се оказах перфектната жертва. Бях на дъното на йерархията и определени хора злоупотребиха с властта си. Мислят, че са недосегаеми, защото повечето стажанти мечтаят за кариера в големия европейски балон и няма да рискуват да нарушат мълчанието. Има всякакви истории - от изнасилване до онлайн грубости, от докосване до неприемливо поведение. Има най-различни случаи. А най-бруталният е този на изнасилване“

Има ги във виртуалния дневник – блогът на MeToo в Европейския парламент.

„Няколко месеца, след като започнах работа, бях изнасилена от колега. Беше ужасно. Бях много млада. Не исках да говоря с никого, бях много изплашена. Но след като раните зараснаха, избрах да говоря и той загуби работата си. Не ни забравяйте. Още боли”

„През декември 2017-а започнах стаж в Европейския парламент. В първите дни на новата работа се качих в асансьора и се оказах с мъж, когото не познавах. Огледа ме отгоре до долу. Каза ми, че в Европейския парламент няма много красиви жени и понеже съм нова, трябва да приема възможността да „опитам палачинките му”.

„Една нощ през февруари 2017-а политически съветник ми изпрати имейл с „горещи поздрави”. Не беше „изгубени в превода”

„Един път евродепутат ми каза, че обича да наема жени от Източна Европа, защото биха направили всичко за „западен паспорт”. И разбира защо шефът ми ме е наел. Когато се окажеше насаме с мен, настояваше да сподели, че независимо от напредналата си възраст, има „сочен” сексуален живот. А веднъж ми каза, че действам „фригидно” на фона на другите ми колеги жени, които „знаят как да носят токчета”.

 „Не мога да си спомня първия път, но бяха минали четири години, откакто съм в парламента. Като асистент присъствах на неформални срещи на делегацията, за която работех. На тези срещи една определена евродепутатка винаги флиртуваше. Една нощ през 2016-а година бяхме на събитие извън Европейския парламент. Тя ме сграбчи за задника, натисна главата ми към деколтето си и каза колко много й харесва да бъде заобиколена от млади мъже”

Данните загатват за мащаба: 25 % от жените в ЕС са били жертва на сексуално насилие. Над 20% от жените на възраст между 18 и 29 г. са били преследвани онлайн. 47%  заплахи за смърт, изнасилване или побой. 68 %  - обект на сексистки коментари, показва най-новото проучване на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

За зловещ секс скандал зад стените на политическа кариера разказва и британската писателка Сара Вон. Тя публикува своя роман в разгара на кампанията MeToo и разгорещения дебат около Истанбулската конвенция, както и на фона на две министерски оставки в британския кабинет – и двете за сексуално посегателство.

„Книгата ми е за високопоставен политик, обвинен, че е изнасилил парламентарна секретарка, с която е имал връзка. А неговата съпруга отчаяно иска да вярва, че прекрасния й съпруг и баща на децата й е невинен“, разказва Сара Вон и допълва „Бях политически кореспондент на вестник „Гардиън” в Камарата на Общините. И забелязах ситуации, в които има дисбаланс на власт между харизматични, властни, по-възрастни мъже и по-млади разследващи журналисти. Не можех да остана безразлична. Не съм изнасилвана като героинята в книгата ми, но имам горчив опит, който не искам да се случва на моята 30-годишна дъщеря“

Мартина Ганчева коментира, че натрупваният с години гняв най-накрая си е намерил отдушник. Все повече хора вдигат ръце, за да кажат „И аз също”. Но е вярно и друго. Че година по-късно цунамито MeToo поляризира САЩ и Европа и тласка към крайности, които деформират обществото. Много мъже премислят три пъти, преди да подадат ръка на дамата, която харесват или да й задържат вратата – от страх, че жестът на внимание може да се изтълкува погрешно. И да се превърне в обвинение за сексуален тормоз.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram