О т месеци насам невидим часовник отброява времето до неизбежния разрив между президента Доналд Тръмп и Илон Мъск. „Шоуто на Тръмп“ е моноспектакъл, в който няма място за никой друг – особено за някой по-богат и с (почти) същата ненаситна жажда за внимание. Това мнение изразява Джонатан Мартин за Politico.
Мислех, че тази раздяла ще се случи поради его, а не поради политика. Тази седмица обаче подсказва, че може би греша, пише Мартин.
Опитвайки се да приложи върху федералната администрация същия подход, който използва в Twitter – дори до нивото на детайлите в заглавната тема – Мъск напълно погрешно тълкува мотивацията на Тръмп. Президентът се стреми към големи, грандиозни победи и широко отразяване в медиите – не към консервативен идеологически проект за съкращаване на федералната администрация, посочва авторът на Politico.
В защита на Мъск, който е политически новак, много дългогодишни републиканци също продължават да си внушават, че Тръмп споделя техните философски възгледи за ролята на правителството или за твърдата позиция спрямо Китай. Но тези конгресмени не се съревновават с Тръмп за вниманието на световните медии, нито се опитват да поемат контрол над всяка федерална агенция, коментира Мартин.
Добрата новина за Илон е, че той може да се поучи от грешката си и да си осигури още време като самопровъзгласен „цар на човешките ресурси“, коментира още той.
Но това ще стане само ако наистина извлече поуки от събитията тази седмица.
Първият урок, който Мъск трябва да извлече от пресконференцията на Тръмп в Белия дом в четвъртък сутринта (30.01.2025 г.), не е, че президентът импулсивно обвини инициативите за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) или демократическите си предшественици за самолетната катастрофа във Вашингтон. Истинският урок е, че инстинктът на Тръмп винаги е да търси виновници, различни от самия него, посочва Джонатан Мартин.
Мъск се усъмни в решението на Тръмп с 500 млрд. долара за ИИ
Тръмп не просто отказва да поеме отговорност за каквото и да било – когато възникне негативна ситуация, неговата първа реакция е да посочи някой друг за виновен, пише авторът на Politico.
В четвъртък това бяха бивши демократични служители и DEI. Но следващия път, когато нещо неприятно се случи по време на управлението му, това може да бъде самият Мъск. Ако например Мъск отново поиска оставката на председателя на Федералната авиационна администрация (FAA), както направи миналата година, той може да се окаже въвлечен в криза, която ще удари по собствения му имидж, смята Мартин.
Мъск също трябва да си вземе поука от неуспешния опит на администрацията да замрази дискреционните федерални разходи.
Този ход – иницииран от консервативни съветници на Тръмп, които проектираха собствените си идеологически възгледи върху него – доведе до хаос, объркване и негативни реакции. С други думи, перфектна рецепта за лошо медийно отразяване. Не е изненада, че на следващия ден, изправен пред негативни заглавия и натиск от собствената си партия, Тръмп отстъпи, пише Мартин.
Тази стратегия „опитай – провали се – повтори“ не би трябвало да е изненада за никой наблюдател, а още по-малко за най-богатия човек в света.
През цялата си публична кариера Тръмп е бил движен от медийното отразяване и възприятието за успех – много преди да влезе в политиката. По време на първия си мандат той редовно се ядосваше на медиите, че не му дават „добри рецензии“. И когато не медиите бяха виновни, виновни бяха „ужасните демократи“, „недостатъчно коравите“ републиканци или собствените му съветници – никога самият Тръмп, независимо че именно той ги беше наел, коментира Мартин.
Мъск, както и идеологически настроените съветници на Тръмп, трябва да разберат, че президентът може да каже, че подкрепя съкращаването на държавни служители и програми, но това не означава, че наистина го има предвид. В момента, в който подобни усилия предизвикат недоволство сред републиканците в Конгреса, губернаторите от Републиканската партия или доведат до нова вълна от негативно медийно отразяване, Тръмп ще се разграничи от това, което Мъск е смятал за негов мандат, посочва авторът на Politico.
Memo to Elon: Know Your Boss - POLITICO https://t.co/7a4QmF5Q59
— Teon (@ScorpTO) February 2, 2025
Джонатан Мартин: Запомнете, че единственото истинско значение на „тръмпизма“ е Тръмп да печели.
Няма никакви доказателства, че Тръмп е привърженик на бюджетните ограничения – напротив. Спомнете си 2020 г., когато той упрекна собствената си партия, че не печата повече пари, за да раздава на американците. Или една от малкото му дългосрочни позиции – че републиканците не трябва дори да обмислят съкращаване на социалните осигуровки, припомня Мартин.
По-скоро Тръмп се интересува от споразумения, които изглеждат като победи. Външната политика? Цялата му партия гледа на Китай като на нов враг в Студената война. Но Тръмп с удоволствие би направил сделка с Пекин, посочва Мартин.
Що се отнася до вътрешната политика, Тръмп е готов да се нагоди спрямо всяка ситуация. Спомняте ли си колко близо беше – под натиска на дъщеря си Иванка – да подкрепи по-строги мерки за контрол на оръжията след масовите стрелби в Дейтън и Ел Пасо през 2019 г.?
А що се отнася до абортите – въпреки че неговите съдебни назначения доведоха до отмяната на правото на аборт, той все пак се опита да заеме умерена позиция по време на кампанията си през 2024 г.
Слушай, Илон, ако Тръмп може да се адаптира към момента дори по най-горещите културни теми, защо мислиш, че ще бъде безрезервно верен на идеята за намаляване на федералния апарат?
Няма съмнение, че Тръмп подкрепя елиминирането на прахосничеството и неефективността – поне на теория.
Но бъди внимателен. Политическите ти амбиции ще имат срок на годност, ако не разбереш какво всъщност движи Тръмп. И ако мислиш, че това е правителствената ефективност… познавам човек, който има игрален дом на Марс и иска да ти го продаде.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg като цяло.
* Във видеото: Какъв ще е светът след идването на власт на Доналд Тръмп и Илон Мъск
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
