Зае ли Германия отново грешната страна на конфликта?

Г ермания не един път е била на грешната страна на историята, разказват от Politico.

Ето защо никой не бива да се учудва, че тя прекара последните 16 години здраво стъпила на грешната страна на разделението за това как да се справя с Русия.

По-малко предвидима беше скоростта, с която Германия остави позицията си спрямо Москва през последните седмици, като спря противоречивия проект за газопровод „Северен поток 2“, изпрати оръжия в Украйна, наложи санкции срещу Русия и дори обяви, че ще започне да вкарква значителни суми в собствената си армия.

С други думи, Германия се съгласи почти за една нощ да направи всичко, което САЩ и други съюзници са я подтиквали да прави от години. Берлин дори измисли мото, готово за хаштаг на промяната: Zeitenwende, тоест зората на нова ера.

Седмици по-късно стана ясно, че това, което германските лидери наистина се опитват да кажат, е: „Да продължим напред“.

Германия просто „прецени Путин погрешно“, каза миналата седмица дългогодишният съветник на Ангела Меркел по външната политика Кристоф Хойсген, новият председател на Мюнхенската конференция по сигурността.

Упоритото настояване на Германия да се ангажира с руския лидер въпреки неговата продължителна агресия не беше нищо друго освен катастрофален гаф, който ще спечели на Меркел място в пантеона на политическата наивност редом до Невил Чембърлейн.

Бавно, но сигурно, германците започват да осъзнават, че мекият подход на Меркел към Русия – който достигна зенита си с решението от 2015 г. да даде зелена светлина на газопровода „Северен поток 2“, въпреки анексирането на Крим от Русия и ролята ѝ в сепаратистката война в Източна Украйна - не просто отвори вратата на Путин да отиде по-далеч, а на практика го насърчи да го направи.

Докато Меркел заслужава по-голямата част от вината, че е попаднала в капана на руския лидер, истината е, че цялата политическа класа на Германия е виновна.

Като финансов министър и вицеканцлер на Меркел, настоящият канцлер Олаф Шолц, чиито социалдемократи бяха движещата сила зад газопроводите „Северен поток“. Той отстояваше идеята, че най-добрият начин за справяне с Путин е чрез безкраен „диалог“.

Йенс Пльотнер​, понастоящем съветник по националната сигурност на Шолц, беше един от основните архитекти на тази политика в годините си като старши дипломат в германското външно министерство, където служи като началник на кабинета на тогавашния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и последно като политически директор на министерството. Дори след като Путин натрупа десетки хиляди войници на границата с Украйна през декември, Пльотнер посъветва Шолц да се придържа към „Северен поток 2“ и публично да повтори измислицата, че това е малко повече от „търговски проект“.

Старият шеф на Пльотнер - Щайнмайер, който през 2016 г. обвини НАТО в „тракане със сабя и подпалване на война“ за провеждането на военно учение на източния фланг на алианса, твърдеше почти до първите изстрели срещу украинците, че Германия трябва да използва енергията като начин за изграждане на връзки с Русия.

Макар и по-малко отговорни от християндемократите на Меркел или социалдемократите за политиките, довели до нахлуването на Путин в Украйна, по-малките партии в управляващата коалиция в Германия – Либералите и Зелените – също не се отличават от останалите партии.

Въпреки че Зелените се противопоставиха на "Северен поток 2", те говориха много повече за екологични проблеми, отколкото за солидарност с Украйна. По-значително беше тяхното твърдо противопоставяне на доставките на оръжие за Киев, което се промени едва след началото на боевете.

Либералите пък бяха разделени по отношение на "Северен поток 2", като мнозина в партията, включително заместник-лидерът на партията Волфганг Кубицки, подкрепят повече ангажираност с Русия. Лидерът на Либералите Кристиан Линднер, който е и министър на финансите на Германия, му е казал в деня на началото на войната, че няма да има смисъл Берлин да изпраща оръжия в Украйна или да изключва Русия от SWIFT, международната платежна система.

Само седмици преди нахлуването на Русия лидерът на Християндемократите (ХДС) Фридрих Мерц предупреди, че изключването на Русия от SWIFT може да доведе до изригването на "атомна бомба на капиталовите пазари".

„Сгреших, всички сгрешихме“, каза пред света в неделя през уикенда Волфганг Шойбле, високопоставеният в германската политика и дългогодишен финансов министър на ХДС.

Това, което Шойбле и колегите му пропускат обаче, е, че съюзниците на Германия я предупреждаваха от години, че подценява Путин. Когато се сблъскат с тази реалност, германците не знаят точно как да реагират.

След като украинският президент Володимир Зеленски напомни на германските депутати в реч пред Бундестага този месец, че бизнесът, който Германия прави с Русия, е помогнал за финансирането на войната срещу страната му и ги атакува, че са говорили „безполезни“ думи за Холокоста, те го аплодираха — и след това незабавно се върнаха към обичайната работа, която включваше да честитят рождения ден на двама депутати.

По време на Студената война терминът „полезен идиот“ се превърна в етикет за политически умерените на Запад, които станаха жертва на аргументите на комунистите.

От ветото на Германия за членство на Украйна и Грузия в НАТО през 2008 г. до преследването на газови сделки с Москва до нейната съпротива да изпрати оръжия в Киев - лидерите на страната служиха като "полезни идиоти" на Путин.

През цялото време така нареченият руски разбирач, самодоволните руски симпатизанти, които са част от политическия живот в Германия, отхвърляха критиките, настоявайки, че знаят по-добре, докато (буквално) се смеят в лицето на Вашингтон.

Никой вече не се смее.

Украйна, която беше ограбена от Германия по време на Втората световна война, до края на която загуби над 15 процента от населението си, със сигурност няма да прости и забрави.

Германия също няма да получи истинско доверие в рамките на трансатлантическия алианс (без значение колко милиарда се ангажира да похарчи за отбрана), докато не признае историята си през годините Меркел-Путин.

Както Германия знае много добре - дори и да е възможно да се скрие от историята за известно време, няма как да се избяга.