Е дна проста промяна в храненето може да помогне за понижаване на теглото, холестерола и кръвното налягане
Добавянето на по-голямо количество от един определен вид храна към вашата диета може да подобри както здравето на сърцето, така и талията ви, според ново проучване, пише Newsweek.
Изследователи от Тебризкия университет по медицински науки в Иран и Импириъл Колидж в Лондон установиха, че по-високият прием на пълнозърнести храни е свързан с по-нисък риск от кардиометаболитни заболявания и намаляване на телесното тегло. Изследването е публикувано в European Heart Journal на 15 септември.
Хелда Тутунчи, ръководител на изследването и учен в Тебризкия университет по медицински науки, заявява: „Нашите констатации показват практическо насочване за количеството пълнозърнести храни, което може да е необходимо за постигане на съществено подобрение на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Увеличаването на приема на пълнозърнести храни е сравнително проста, достъпна и евтина хранителна стратегия, която може да допълни останалите промени в начина на живот и медицинските интервенции“.
Други проучвания показват подобни зависимости, казва пред Newsweek Катлийн Мелансън, професор по хранителни науки в Университета на Род Айлънд. Тя посочва, че констатациите загатват за необходимостта от мерки за подобряване на приема на пълнозърнести храни в Америка, тъй като в момента по-малко от 2% от населението консумира препоръчителното дневно количество.
Тя добавя, че макар пълнозърнестите храни да са доказано полезни, „не бива да се забравя, че цялостната диета е от значение, така че трябва да се вземат предвид и други хранителни компоненти като зеленчуци, бобови култури, плодове и здравословни източници на протеини и мазнини“.
Кардиометаболитните заболявания, които включват както метаболитни заболявания като диабет, така и сърдечно-съдови заболявания, засягат голяма част от възрастните в САЩ, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Смята се, че взети заедно, кардиометаболитните заболявания са били причина за над 4,8 милиона смъртни случая сред населението в трудоспособна възраст в САЩ (на възраст между 25 и 64 години) между 1990 и 2017 г.
Какво представляват пълнозърнестите храни?
Зърнените култури са семената на тревисти растения, отглеждани за храна, като пшеница, овес и ориз. Тези растения се наричат още зърнени храни. Пълнозърнестите храни съдържат всички части на зърното, за разлика от рафинираните или обогатените зърна, при които някои части са премахнати. Примери за пълнозърнести храни включват кафяв ориз, киноа, царевица, овесени ядки, елда, спелта, както и пълнозърнест хляб и паста.
Американската сърдечна асоциация препоръчва консумацията на три или повече порции богати на фибри пълнозърнести храни всеки ден, но е установено, че повечето възрастни и деца в САЩ консумират под това количество.
Какво установи проучването
Изследването представлява систематичен преглед, включващ данни от 87 клинични изпитвания, тестващи ефектите от яденето на пълнозърнести храни върху рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. В него са участвали над 6500 души от Азия, Европа, САЩ, Канада, Австралия и Бразилия.
Констатациите показват, че по-високият прием на пълнозърнести храни е свързан с намаляване на телесното тегло, обиколката на талията и кръвното налягане, както и с по-ниски нива на общия холестерол, липопротеините с ниска плътност (LDL или „лошия“ холестерол), триглицеридите, глюкозата и интерлевкин-6 (маркер за възпаление) в кръвта.
Тези ползи се наблюдават при хора, консумиращи от 30 до 40 грама пълнозърнести храни на ден (сухо тегло), но най-големи ползи са установени при хора, консумиращи от 60 до 100 грама на ден, което съответства на четири до шест порции пълнозърнести храни дневно (например купа овесени ядки, сандвич от пълнозърнест хляб и порция кафяв ориз).
Тутунчи казва пред Newsweek, че около 60 до 100 грама пълнозърнести храни на ден биха могли да „съответстват на приблизително 10 до 15% по-нисък риск от коронарна болест на сърцето и сърдечно-съдови заболявания, при условие че ефектите върху различните рискови фактори се натрупват“, но подчерта, че оценката е приблизителна и индиректна, а не „директно доказано намаляване на сърдечно-съдовите събития“.
Тя също така заявява, че „въпреки че промяната във всеки отделен рисков фактор като цяло е скромна, подобряването на няколко рискови фактора едновременно може да допринесе за по-голямо намаляване на дългосрочния сърдечно-съдов риск“, добавяйки, че основното послание е, че пълнозърнестите храни „могат да подкрепят кардиометаболитното здраве чрез комбинация от сравнително скромни подобрения при няколко рискови фактора, а не чрез един драматичен ефект“.
Тъй като проучването е фокусирано върху изпитвания със средна продължителност от осем седмици, са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре дългосрочното въздействие на пълнозърнестите храни върху човешкото здраве. Трябва да се изясни също дали простото добавяне на повече пълнозърнести храни или замяната на други зърнени храни с пълнозърнести е по-полезно.
Д-р Франк Ху, професор по хранене в Харвардския университет, казва че въпреки че ефектите върху „отделните междинни рискови фактори като цяло са скромни“, те са „постоянни по отношение на посоката си в редица показатели - липиди, кръвно налягане, гликемия, затлъстяване и възпаления“, а констатациите подкрепят „замяната на рафинираните зърна с пълнозърнести като рутинна част от здравословната за сърцето диета, вместо да се фокусираме само върху отделни хранителни вещества като фибрите“.
Хосе Ордовас, професор по хранителни науки и политики в Университета Тафтс, заявява пред Newsweek, че средните ефекти от по-високия прием на пълнозърнести храни върху рисковите фактори са „скромни“, но че малките подобрения „все пак могат да допринесат за здравето, когато са постоянни.“ Въпреки това той добавя, че е важно да се отбележи, че проучването „измерва рискови фактори; то не демонстрира пряко намаляване на инфарктите, мозъчните удари или новите случаи на диабет“.
Защо пълнозърнестите храни оказват влияние върху здравето на сърцето?
Пълнозърнестите храни запазват фибрите и други компоненти, които се губят при рафинирането, и че някои разтворими фибри, особено бета-глюканът в овеса и ечемика, могат да помогнат за понижаване на LDL холестерола.
Фибрите и фитохимикалите в пълнозърнестите храни също така се смята, че влияят върху кръвното налягане, натрупването на мастна тъкан и възпалителните процеси.
Друго възможно обяснение е ферментацията на фибрите, тъй като „пълнозърнестите храни могат да увеличат производството на късоверижни мастни киселини от чревните микроби, което може да повлияе на метаболизма.“
Въздействието ще варира при различните хора, тъй като „базовото метаболитно здраве, обичайната диета, лекарствата, генетиката и чревният микробиом могат да окажат влияние върху индивидуалната реакция“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
