П рез 1977г. Карл Сейгън изпрати съобщение в космоса, което да разкаже на извънземните цивилизации, които ще го открият, кои сме ние – човешкият вид.
Златните плочи, включени в програмата „Вояджър” 1 и 2, съдържат звуци и снимки, които цялостно да изградят образа за това какви сме и как функционират обществата ни.
Поздрави на различни езици, звук от излитане на ракета, изригващ вулкан, кучешки лай, музиката на Чък Бери и, разбира се, „Излел е Делю хайдутин” на великата българка Валя Балканска.
Една от най-впечатляващите снимки, изпратени в далечния космос, е тази на алпинист, стоящ върху висока, заострена скала, някъде в Алпите.
Снимка, граничеща с лудостта, но и изобразяваща смелостта и духа на човека. Душевната сила, която придобиваме, тогава когато се докоснем до природата.
Неслучайно Карл Сейгън избира именно тази снимка сред още 114, които са били в списъка на крайния подбор.
Човекът на снимката, изпратена в космоса, е алпинистът Гастон Ребюфа, чийто образ граничи с легенди и предания.
Той се превръща в модел за подражание за всички последователи на алпинизма и успява да превърне Алпите в любимото място на всички, влюбени в планината.
Преди 40г. Алпите изобилстват от планински пътеки и маршрути, които са подходящи за начинаещи и опитни алпинисти, както и за хора, които просто искат да се разходят и да се любуват на красотата на природата.
Днес, учени от университета в Гренобъл, Франция, решават да проверят какво е състоянието на 95 от тези легендарни алпийски маршрути, като разговарят с местните планински водачи.
Четирима от тези водачи се катерят в Алпите още от 70-те години и са виждали промяната пред очите си, ден след ден, година след година.
Оказва се, че 93 от изучаваните планински маршрути са били афектирани вследствие на глобалното затопляне, 26 от тях – драстично. Три от маршрутите са били заличени и не се използват повече.
Един от най-впечатляващите феномени, на които се натъкват изследователите, е разрушаването на цели скални масиви. Причината – повишаването на средните годишни температури.
Руши се скалата пермафрост – най-горната част на земната кора, където температурата ѝ в последните няколко хилядолетия е била под нулата.
През последните няколко години пермафростът на височина над 3000м в Алпите се разпада.
„Ледът, който се намира в нишите на пермафроста, се топи и по този начин предизвиква рушенето на скалите”, споделя Жак Мури, съавтор на изследването, публикувано в Arctic, Antarctic and Alpine Research.
„От 2007г. са регистрирани над 800 такива масивни свличания на скална маса от над 100 куб.м. само в масива Монблан”, добавя Мури.
Проучването се базира на сравнително субективни данни като проведени интервюта с планински водачи и сравняването на сегашната обстановка в Алпите с тази, описана в книгата на Гастон Ребюфа.
Но въпреки това изводите на учените от Гренобъл съвпадат със заключението на хиляди експерти, които твърдят, че глобалното затопляне води до драстични промени в облика на високопланинските местности из цял свят.
Средните температури за зимния сезон в Алпите са се повишили с три градуса в периода от 1934г. до 2009г. Зимата в планината започва 12 дни по-късно и приключва 26 дни по-рано през 2015г. в сравнение с 1970г.
Ледниците се топят и намаляват размерите си.
Въпреки по-трудния достъп до Монблан там все пак няма отлив от туристи. Има обаче места, които страдат от липса на туристически интерес и отчасти това се дължи на климатичните промени и „загрозяването” на планинските пейзажи.
В този момент златната плочка със снимката на Гастон Ребюфа пътува някъде на около 22 млрд. километра разстояние от Земята, търсеща интелигентни извънземни цивилизации.
Ако все пак някоя от тях открие „Вояджър” няма да научи за климатичните промени, защото там не се споменава нищо по темата, а може би това е за добро.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
