От Европа до Африка – опциите на Иран за отмъщение са много

В ече няколко дни основна тема на глобално ниво са възможните последици от убийството на Касим Солеймани. Иранският генерал има дълга история на операции, заради които са загивали стотици хора. За почти две десетилетия, той отговаря за смъртта на хиляди цивилни в няколко държави. Негови жертви бяха и западни граждани, израелци, ливанци, иракчани и сирийци. Стотици хиляди бойци бяха вкарани в боевете в Ирак и Сирия под ръководството на Солеймани и благодарение на мрежата си от милиции из Близкия изток, Иран има контрол върху близо двеста хиляди души, готови да се отзоват на всеки боен призив.

Напрежението в Близкия Изток крие много рискове за България, смята Каракачанов

Солеймани, за мнозина в Близкия изток, заслужава съдбата си и кадрите на празнуващи в Сирия и кюрдските райони в Ирак и Иран (кюрдите са едни от най-тежко засегнатите от политиките на Солеймани) – доказват това. Атаката върху него, която в крайна сметка отне живота му, е добре изпълнена разузнавателна операция, но изглежда не е част от никаква стратегия. Това стана ясно и от американските медии, които публикуваха информация, че екипът от най-висши съветници на Тръмп, са били шокирани от решението на президента. Удар по Солеймани е бил обсъждан, става ясно от материалите, но е бил отхвърлен.

BREAKING: Iran general now leading Quds Force vows to take revenge against US for killing his predecessor, Qassem Soleimani. https://t.co/PFDQpfZn7f

— The Associated Press (@AP) January 6, 2020

По подобие на събитията през 2008 в Дамаск, когато съвместна американско-израелска операция ликвидира военния лидер на Хизбулла, Имад Мугние, и този път военните стратези и разузнавачи са отхвърлили идеята да бъде убит Солеймани. През 2008 е имало възможност, тъй като иранският генерал е бил заедно с Мугние, но както тогава, така и сега, военните командири във Вашингтон са се притеснявали от яростна вълна на отмъщение от Техеран. По онова време Иран е в своя зенит, а Сюлеймани тъкмо е завършил част от широката мрежа, която след 2011 ще позволи оцеляването на режима на Асад в Сирия и засилването на влиянието на Иран в Ирак, Афганистан и Ливан. Очевидно е имало защо военните стратези да премислят хладнокръвно последиците от убийството на Солеймани.

Ще се стигне ли до война между САЩ и Иран

Днес ситуацията е много по-различна от 2008 и най-вече в администрацията в Белия дом. Тръмп и съветниците му дадоха много различни и противоречиви обяснения за удара в Багдад, довел до смъртта на Касим Солеймани: бил е в отговор на атаката по посолството в Ирак; предотвратил е планирани нападения върху американски цели; бил е дефанзивен удар. Със сигурност, решенията на Тръмп са често импулсивни и непредсказуеми, дори за най-близките му съветници.

Иран беше дълбоко разтърсен. Солеймани заема специално място в лидерството на страната, едновременно стратег, тактик, изградил огромни мрежи от съюзници в дузина държави, близък на Върховният лидер Али Хаменей и идеологически символ. Но очевидно не е незаменим и още на следващия ден генералът беше заменен от нов командир на елитните части „Ал Кудс“. Това говори, че вече тече планиране на отмъщение, което да отправи послание не само навън, но в Иран, където тлее социално недоволство. Самият Солеймани имаше врагове в Техеран, мощни политици сред хардлайнерите и обкръжението на аятолах Хаменей, които вече планират своите ходове за запълване на вакуума, причинен от смъртта на Солеймани. Кампания за отмъщение в негово име ще изпрати сигнал, че сега не е време за политически трусове в Техеран. От друга страна, подобна кампания би имала ефект и навън не само срещу Запада, но и срещу регионални конкуренти. Русия, например, реагира лаконично на смъртта на Солеймани, като Москва със сигурност вижда положителните последствия за своето влияние в Сирия, където Иран е основен конкурент.

Iran is talking very boldly about targeting certain USA assets as revenge for our ridding the world of their terrorist leader who had just killed an American, & badly wounded many others, not to mention all of the people he had killed over his lifetime, including recently....

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) January 4, 2020

Ето защо, отмъщение ще има със сигурност, но то може да има много измерения. Иран разполага с редица инструменти и опции за постигането на тази цел. Ако Иран е научил нещо за Тръмп, то е че за американският президент има само една червена линия и тя е каквото и да е атака върху американски граждани, военнослужещи и позиции. Тръмп не реагира срещу опитите на Иран за провокации заради наложените санкции след изтеглянето на Вашингтон от ядрената сделка. Атаките върху петролната индустрия на съюзна държава като Саудитска Арабия, както, нападенията върху танкери в Персийския залив и дори свалянето на американски дрон, също не предизвика кой знае какъв отговор. В Сирия, САЩ оставиха израелците да се справят както намерят за добре със заплахата от иранските сили по границите си.

Нападението върху базите на шиитската проирански милиция Катаеб Хизбулла, последвало убийството на американски служител на министерството на отбраната и раняването на американски войници преди седмица, както и убийството на Солеймани като последица от атаката върху американското посолство в Багдад, доказват убеждението, че Тръмп реагира само на тази червена линия. Нападение върху американски войници може да бъде използвано и политически вкъщи, докато атака върху танкери в Персийския залив едва ли би притеснило американската общественост.

Един премислен ход от Иран би било избягването на директна конфронтация, предвид разликата във военната мощ, и предизвикването на ескалация някъде друга, удряйки съюзници на САЩ. За Израел, например, това би могло да означава сериозна ескалация по границите с Ливан и Сирия, а също и атаки по израелски позиции или свързани с еврейски общности обекти в Европа, Северна и Южна Америка. Възможно е също така иранците да опитат да натегнат отношенията между Израел и Русия около Сирия, с надеждата, че това ще отвори прозорец за движение. Досега Москва си затваря очите за израелските удари по ирански позиции в Сирия и това предизвика гнева на хардлайнерите в Техеран.  

Дъщерята на Солеймани отправи смъртна заплаха

Иран има и други възможности, сред които една е особено привлекателна – Техеран може да използва срещу Тръмп собственото му желание да види САЩ извън Близкия изток. Да, с нарастването на напрежението, Вашингтон изпрати допълнителни сили в региона, за да защитят американски стратегически обекти и бази. Но ако Тръмп е бил последователен в нещо, то е в убеждението си, че САЩ не трябва да се обвързват с допълнителни войни в Близкия изток, където според него „американските сили са изправени само срещу пясък и смърт“. Търпелив и стратегически отговор от Иран ще генерира натиск върху иракското правителство да поиска американските сили да се изтеглят от Ирак. Вече има такива действия, а през уикенда в извънредно заседание, на което присъстваха половината от депутатите, иракският парламент гласува резолюция, изискваща правителството да прекрати договорите със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. За Иран няма да е трудно да се възползва от напрежението, предвид дълбочината, с която Техеран е вкопал интересите си в иракското общество и политически елит.

A former leader of Iran’s Revolutionary Guard said the Israeli cities of Tel Aviv and Haifa can be targeted to avenge slain leader Qassem Soleimanihttps://t.co/JZFROSnMx0

— POLITICO (@politico) January 5, 2020

Техеран отдавна вижда като своя основна задача прогонването на американските сили от Близкия изток, защото само така може да изпълни плана си за регионална хегемония и трайно установяване в Ирак, Сирия и Ливан. Тръмп подпомага тези усилия на Иран по начин, който президентът може би не осъзнава. С елиминирането на лидера на „Ислямска държава“, Белият дом побърза да поиска изтегляне на американските сили от Сирия, шокирайки съюзниците си в кюрдските райони и Израел. Макар по-късно Тръмп да се отказа отчасти от изтеглянето и да запази контингент в Източна Сирия, липсата на доверие е налице и Иран знае това. Неслучайно ден след като Техеран обяви желанието си за отмъщение за смъртта на Касим Солеймани, 21 души бяха убити от проирански милиции в Източна Сирия, където вече две години тлее напрежение. Иранските командири имат желание – невинаги съвпадащо с руското – да атакуват американските и кюрдските сили в Източна Сирия, за да свържат директно базите на проиранските милиции в Ирак и Сирия. През последните дни, САЩ изпратиха сили в Североизточна Сирия именно, за да подсигурят позициите си там, а кюрдите обявиха мобилизация в източната сирийска провинция Дейр ез Зор.

Няма да е изненада, ако Тръмп обяви изтегляне на американските сили в Ирак. По подобие на удара срещу Абу Бакр ал Багдади, смъртта на Касим Солеймани може да се счита от американския президент за „победа“ и да поиска прекратяване на американската мисия в Ирак. В момента, когато тези сили напуснат – независимо по иракско или по американско искане – останалите американски части в Сирия ще останат незащитени. При такъв сценарий, всяко едно посолство на САЩ в Близкия изток, както и цивилният персонал, работещ в Иракски Кюрдистан, ще е в опасност.

Иронично, но с удара върху един от най-големите врагове на САЩ, американското влияние може да бъде разтресено из основи, което да даде „зелена светлина“ за иранска експанзия. Отдавна ядрената сделка от ерата на Обама е мъртва, но сега Иран вече има оправданието да излезе от нея и Техеран обяви, че няма да се съобразява със споразуменията по нея. Това е само един от ходовете, които Иран може да използва срещу европейските страни, които имат участие със свои сили в Близкия изток. Иран вече заплаши открито британските сили в Персийския залив и Лондон изпрати допълнителна сила, за да защити корабите си. Удряйки съюзници, Иран предизвиква вълна от гняв към САЩ. Иран също така може да използва хакерски атаки по стратегическа инфраструктура, включително цивилна инфраструктура. Разузнавателната общност в Европа смята, че могат да бъдат извършени и удари по финансови институции.

Petraeus warns that “there inevitably will be consequences in various locations” for Soleimani's slaying. Petraeus' ex-adviser David Kilcullen says there could be “unconventional style hits in Europe, Africa, South America and/or the continental U.S.” https://t.co/osMKQCZNtW

— Noah Shachtman (@NoahShachtman) January 3, 2020

На последно място, но не по важност, Иран може да използва мрежите на ливанската група Хизбулла, които се простират от Близкия изток до Южна Америка и Европа. Европейските разузнавателни служби вече повдигат този въпрос като възможна опасност за сигурността. Според вътрешна информация, за най-важни райони за дейността на Хизбулла са считани Балканите и Германия. Иран отдавна има активност в нашия регион и слабостите на разузнаването подпомагат установяване на влияние – а с това и опасността от атаки на територията на балканските страни. Атаката върху американското посолство в Сараево през 2011, планирана от проирански кръгове в Босна и Херцеговина, и атентатът на летище „Сарафово“ край Бургас, извършен от член на Хизбулла, са доказателства за такава възможност.

Ловният сезон е открит с убийството на Касим Солеймани. Това събитие и поредицата от случки, което го предвещаваха, тепърва ще има отражение, а фронтовата линия не е само в Близкия изток. Операции могат да бъдат извършени в Африка, в Европа, Азия…Сега, повече от всякога, западните правителства трябва да са готови да отговорят на предизвикателства, предизвикани от продължаващите войни в Близкия изток.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.