На прага на война ли е Европа? Ами светът? Много хора започнаха да си задават тези въпроси след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Страховете са реални и допълнително подсилени от други конфликти по света – ужасяващата война на Израел в Газа (последните удари над катарската столица Доха шокираха всички), американските удари в Иран, както и конфликта между двете ядрени сили Индия и Пакистан (засега утихнал).
Най-голям страх обаче поражда конфликтът в Украйна, който постоянно заплашва да се разрастне извън границите на страната. Тя граничи с държави, членки на ЕС и НАТО, което е особено опасно, тъй като е евентуална предпоставка за мащабен, дори световен конфликт.
Не, тези хипотези не са преувеличени, нито целят да сплашат хората. Всеки е наясно, че ако страна, членка на ЕС бъде нападната, останалите ще покажат солидарност. Ако пък нападната страна е и член на НАТО – това на практика почти със сигурност ще означава световна война. Както е известно страна, член на Алианса може да поиска задействане на чл. 5 от договора за членство, който по същество гласи, че нападението срещу една страна е нападение срещу всички членки и да поиска военна подкрепа. Членове на НАТО са не само повечето европейски държави, но и мощни военни сили като САЩ и Турция.
Има ли предпоставки за подобен сценарий?
За съжаление отговорът на този въпрос е твърдо положителен. Нападението на Русия срещу Украйна вече държи на нокти цяла Европа, въпреки че Киев не е член на НАТО. От съседите на Украйна Полша и Словакия са членове на Алианса и вече имаше провокации към Полша специално.
В сряда (10 септември) сутринта Полша докладва, че 19 дрона са навлезли във въздушното ѝ пространство по време на нощните руски въздушни удари в Украйна. Някои от дроновете бяха свалени от полски и холандски изтребители.
Руското военно министерство не отрече, нито се извини за инцидента, а вместо това обяви, че „обекти за поразяване на територията на Полша на са били предвидени“.
Варшава от своя страна съобщи, че ще задейства Член 4 от устава на НАТО за консултации за заплаха срещу алианса.
Русия пък обяви, че започва военни учения с Беларус край полската граница. „Става дума за предварително планирани учения. Те не са насочени срещу никого. Това е част от продължаващото военно сътрудничество и координация между двама стратегически съюзници:, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
В отговор Полша съобщи, че праща около 40 000 войници на учения край границата.
Припомняме, че през февруари 2022 г. Русия проведе военни учения с Беларус край украинската граница, уверявайки, че те „не са насочени срещу никого“ и малко по-късно нахлу в Украйна, започвайки пълномащабна война, която продължава и до сега.
Франция изпраща помощ на Полша
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната му ще допринесе за защитата на източния фланг на НАТО. „След нахлуването на руски дронове в Полша, реших да разположа три изтребителя „Рафал“, за да допринеса за защитата на полското въздушно пространство и на източния фланг на НАТО, заедно с нашите съюзници.
Поех този ангажимент вчера пред полския министър-председател. Обсъдих този въпрос и с генералния секретар на НАТО, както и с британския министър-председател, който също е ангажиран със защитата на източния фланг. Сигурността на европейския континент е наш основен приоритет. Няма да се поддадем на нарастващото сплашване от страна на Русия“, написа френският държавен глава в социалната мрежа X.
Всичко започва от Полша – част II
Възможен ли е сценарий на нахлуване в Полша от страна на Русия и възпламеняването на общоевропейски и световен конфликт като резултат? Поглед към историята дава отговорът. Полша вече е била в позицията на страна, от която на практика започва мащабен конфликт – Втората световна война.
На 1 септември 1939 г. Германия предприема масирано нападение срещу Полша, с което започва най-кръвопролитният конфликт в човешката история – Втората световна война. Това нахлуване не е изолирано действие, а резултат от дългогодишни процеси и амбиции, породени от Първата световна война и Версайската система.
- Причини за германското нападение
Версайският договор (1919 г.) – Германия е поставена в унизително положение: загуба на територии, тежки репарации, ограничена армия. Много германци смятат договора за „диктат“ и търсят реванш. Малко повече от десетилетие по-късно на власт идват Адолф Хитлер и нацистката идеология. Хитлер открито заявява целта си за ревизия на Версай и създаване на „жизнено пространство“ (Lebensraum) за германците на изток.
Полша като цел – след Първата световна война Полша възстановява независимостта си и получава достъп до Балтийско море чрез т.нар. „Полски коридор“, който разделя Източна Прусия от останалата част на Германия. Нацистка пропаганда изобразява това като „несправедливост“. Германия настоява Полша да предаде свободния град Данциг (Гданск) и да позволи строеж на екстериториален коридор, но Варшава отказва.
On this day in 1939, Berlin and Moscow surprise the world by announcing a treaty of non-aggression. A secret protocol written into the Molotov–Ribbentrop Pact clears the way for a joint German and Soviet invasion of Poland. pic.twitter.com/eviJYf6QOD
— Military History Now (@MilHistNow) August 23, 2025
Пактът Молотов–Рибентроп (подписан на 23 август 1939 г.) – тайният договор между Германия и СССР гарантира, че Съветският съюз няма да се намеси в германското нападение. В секретния протокол е предвидено и разделянето на Полша между двете държави.
- Полша пада за по-малко от месец
На 1 септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша без официално обявяване на война. Нападението е съпроводено от инсцениран инцидент – „нападението срещу радиостанцията в Глайвиц“, който служи за оправдание.
Германците прилагат нова военна тактика – блицкриг („светкавична война“): комбинирани удари от танкове, моторизирана пехота и авиация, които разбиват полската отбрана. Полската армия се сражава храбро, но е слабо подготвена и разполага с по-старо оборудване. Освен това Германия има огромно превъзходство във въздуха.
На 17 септември 1939 г. Червената армия нахлува в източна Полша, в изпълнение на договорките с Хитлер. Поляците се оказват в капан между два агресора. До началото на октомври полската съпротива е смазана. На 6 октомври 1939 г. последните подразделения капитулират. Кампанията трае малко повече от месец.
- Последици и разрастване на конфликта
Полша е поделена между Германия и СССР. Гданск и големи територии преминават под немски контрол, а източните области – към Съветския съюз. Германската окупация е жестока – започва масов терор, екзекуции на интелигенция и офицери, а по-късно и геноцид срещу еврейското население.
When German armies crossed Poland’s borders at dawn on September 1, 1939, the world was plunged into a new war, yet for Poland it marked something more than invasion, it signaled the beginning of a national crucifixion, a deliberate attempt to erase a people’s identity, culture,… pic.twitter.com/mNTHYZpYVW
— Edward Reid (@ReidEdwardII) September 9, 2025
На 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия, в изпълнение на съюзническите си задължения към Полша. Така локален конфликт прераства в общеевропейска война.
Макар първите месеци да протичат относително „тихо“ на Западния фронт, последвалите германски офанзиви срещу Дания, Норвегия, Франция, Белгия и Нидерландия през 1940 г. разширяват мащабите на конфликта. Присъединяването на Италия към Германия, по-късната агресия на Япония в Азия и влизането на САЩ във войната след нападението над Пърл Харбър (1941 г.) превръщат войната в глобален сблъсък.
Какво може да се случи днес
Съюзи като ЕС и НАТО са създадени след края на бруталната Втора световна война като механизъм за предотвратяване на подобни трагедии. Човечеството изглежда се е поучило от грешките си и не иска да ги повтаря. По ирония на съдбата обаче точно тези съюзи могат да бъдат предпоставка един локален конфликт да се превърне в глобален.
Дали е възможно днес Русия да действа като нацистка Германия? Германия е имала мощен съюзник в лицето на СССР, но и днешна Русия не е без приятели. Нека не забравяме, че инвазията в Украйна започна по времето на военни учения в близкия руски съюзник Беларус. Изолираната Северна Корея пък предостави на руския президент Владимир Путин оръжия и войници за кампанията му в Украйна.
Сред съюзниците на Русия днес са мощни държави като Индия, Китай, Иран, дори европейска Унгария под ръководството на Виктор Орбан открито подкрепя Владимир Путин. Всичко това прекрасно се видя на мегапарада в Пекин, който Китай организира, за да отбележи победата над Япония преди 80 години именно във Втората световна война.
Казват, че историята се повтаря...
